През 80-те години изследователи от Университета в Турку, Финландия, избрали около 3600 деца на възраст между 3 и 18 години. Първоначалната задача била да се установи как се променят рисковете за възникване на сърдечно-съдови заболявания с възрастта. Учените изследвали децата на всеки три години до достигане на 12-годишна възраст, а после провеждали периодични прегледи в продължение на още 31 години. При всеки преглед те регистрирали теглото, артериалното налягане, нивата на инсулин и холестерол, а така също факторите на начина на живот – хранене, физическа активност, употреба на алкохол и пушене.
В края на своето изследване учените установили, че хората, израснали с хронично повишено артериално налягане и високи нива на холестерол, се справяли по-лошо с тестовете за памет и обучение. В участниците, сблъскали се като деца със затлъстяване, имало проблеми със скоростта на реакцията, визуалната обработка на информация и способността за концентрация на вниманието.
Така също, тези, при които като деца били наблюдавани всички три фактора – повишено налягане, високо холестерол и затлъстяване, се представили най-лошо в тестовете. Тяхната реакция била по-бавна, паметта била отслабена, визуалната обработка на информация и способността за обучение също били по-ниски.
Това е първото изследване, показващо връзка между сърдечно-съдовата система в детството и състоянието на мозъка в по-зрели години, отбелязали учените.
„Една трета от децата в САЩ имат наднормено тегло или страдат от затлъстяване, което ги подлага на по-висок риск от развитие на диабет от втори тип и повишено артериално налягане още в детството, а в зряла възраст увеличава и риска от инфаркти и инсулти”, заявил доктор Едуардо Санчес от Американската кардиологична асоциация.
„Ако ние успеем да се справим с тези проблеми в ранен етап, това би позволило не само да се съхранят когнитивните навици, но и да се защити сърдечно-съдовата система в зряла възраст”, добавил доктор Туи Буй.
„Ние можем да използваме тези резултати, за да привлечем по-голямо внимание към здравето на мозъка не само при възрастните хора, но и в съвсем младите, - посочил водещият автор на изследването доктор Юусо Хакала. – На децата, които имат рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, може да се помогне, като своевременно се коригира техният начин на живот”.
Изследователите се надяват, че новите данни ще помогнат в профилактиката на когнитивните нарушения.
Днес не съществуват методи за лечение на „Алцхаймер“ и много други невродегенеративни заболявания, поради това своевременното откриване на рисковите фактори и тяхната корекция е основен способ за предотвратяването им. На родителите, които се опасяват за здравето на своите деца, специалистите препоръчват да се обърнат към педиатър. Това ще позволи не само да се разбере има ли детето някакви рискови фактори, но и да се получат препоръки как може да се води борба с тях.
Според лекарите родителите следва да приучват децата към здравословен начин на живот, показвайки им своя пример – съветите и изискванията няма да помогнат, само виждайки как мама и татко се хранят правилно и спортуват, децата ще започнат да копират поведението им.
На децата в предучилищна възраст лекарите препоръчват около три часа активност на свеж въздух. За по-големите деца е достатъчен час умерена или висока активност – каране на велосипед, плуване, активни игри.
Важно е също детето да не преяжда, като в менюто му задължително трябва да присъстват зеленчуци, плодове, ядки, пълнозърнести продукти, постни млечни изделия, постно месо и риба. Употребата на трансмазнини, продукти с дълбока преработка и сладки напитки е по-добре да се сведе до минимум. Най-добре е детето да се храни по едно и също време в спокойна обстановка. Всичко това може да помогне за избягване на рисковите фактори в детска възраст, които водят до влошаване на работата на мозъка в по-късни години.
Валери ИВАНОВ
