Изследователи от Исландия обявили завършването на мащабен експеримент, в хода на който изучавали влиянието на стресовите разстройства върху здравето. Хуанг Сонг и нейните колеги от Исландския университет стигнали до извода, че постоянният стрес може да провокира развитие на
автоимунни заболявания
В изследването здравето на един милион души било сравнено със здравното състояние на 106 000 души със стресови разстройства. В експеримента се изучавали данните за жители на Швеция. Във втората група попаднали тези, при които в периода от 1981 до 2013 г. били диагностирани такива нарушения като посттравматично стресово разстройство, остра стресова реакция и разстройство на адаптацията.
Оказало се, че хората, които преживели тежки сътресения или изпитвали постоянен стрес, били в групата с повишен риск от развитие на автоимунни заболявания. Изследователите установили, че при такива хора вероятността от възникване на 41 автоимунни разстройства, сред които псориазис, ревматоиден артрит, целиакия и болестта на Крон, била повишена с 36%.
Те също така демонстрирали, че лечението на стресовите разстройства може да намали опасността от възникване на такива болести или да забави тяхното прогресиране – особено ефективна терапията се оказва в първите години от развитието на болестта.
Разказвайки за това, защо стресът влияе именно така на работата на имунната система, авторите на изследването предложили версията, че сериозните сътресения могат да повлияят силно на начина на живот, провокирайки
нарушения на съня, злоупотреба с алкохол и други действия с вредни последствия
Това на свой ред влияе и на целия организъм, засягайки работата на имунната система. (Бел. ред. ИМЮН ОУЛ е натурална комбинация за подсилване на имунната система. Талон за намаление на този продукт на „Лечител“ ще намерите на стр. 23.)
От допълнителни доказателства обаче не се нуждаят вече доказаните факти, че стресът предизвиква учестено сърцебиене, дихателни трудности, мускулно напрежение. Логично е, че ако това се случва ден след ден, вашето здраве се намира в сериозна опасност.
Както е добре известно, централната нервна система, която е главният отговорник за стресовата реакция, задейства процес, съобщавайки на надбъбречните жлези за необходимостта от освобождаване на хормони на стреса – адреналин и кортизол. Тези хормони ускоряват сърцебиенето и изпращат кръв в частите на тялото, които най-много се нуждаят от нея. т.е., в мускулите, сърцето и други важни органи.
Когато изпитваният страх изчезне, хипоталамусът е длъжен да нареди на всички системи да се върнат към „нормален живот”. Но ако централната нервна система не може да се върне в нормално състояние или ако стресът не изчезне, отговорът ще продължи. Ето защо хроничният стрес, съчетан с увеличено количество определени хормони, повишава вероятността от рисковано поведение - например преяждане или злоупотреба с алкохол и психоактивни препарати.
Хормоните на стреса влияят също на нашата респираторна и сърдечно-съдова системи. По време на стресова реакция човек диша по-бързо, за да разпредели наситената с кислород кръв по организма. Ако имате проблеми с дишането, такива като алергия, астма или емфизем, дишането може да бъде особено трудно.
Сърцето под стрес работи непривично бързо. Хормоните карат кръвоносните съдове да се свиват, привличайки повече кръв към мускулите, така че в такива моменти ставаме по-силни и издръжливи (макар и за кратко). Но всичко това повишава кръвното налягане, така че при хроничен стрес рискът от инсулт и сърдечен пристъп се повишава. (Бел. ред. На стр. 23 вижте хранителната добавка на „Лечител“ Комплекс Кръвно налягане – Хидокар. Има и талон за намаление.)
Ако човек страда от хроничен стрес, неговото тяло може да не се справи с
допълнителните скокове в нивото на глюкозата в кръвта,
което в крайна сметка може да доведе до развитие на диабет от втори тип.
Освобождаването на голямо количество хормони, бързото дишане и учестеното сърцебиене могат да нарушат работата на храносмилателната система. В това състояние има повече шансове за киселинен рефлукс за сметка на увеличеното количество киселина в стомаха.
Вярно е, че стресът стимулира имунната система, което може да бъде плюс в някои ситуации. Именно тази стимулация ни помага да избягваме инфекциите и по-бързо да се справяме с болестите. Но специалистите предупреждават, че с времето стресовите хормони отслабват имунната система, намалявайки реакцията на организма към патогенните бактерии. Ето защо хората с хроничен стрес обикновено са по-възприемчиви към вирусни заболявания, такива като грип.
Валери ИВАНОВ
