Големият проблем зад всичко това е, че имате в дома си една токсична бомба със закъснител: много от тези играчки са направени от твърди или меки пластмаси, които са покрити с неорганична боя и стикери или са допълнени от елементи от синтетични влакна и кожи. Някои от опасните химикали, вложени при направата им (предимно в Китай и други азиатски страни), са забранени в страните от Европейския съюз, но често няма как да разберете това, защото производителят не е длъжен в страната си да ги описва в етикета, а недобросъвестни вносители заобикалят изискванията. Когато детето ви се привърже към любимите си играчки, вече не можете да ги изхвърлите, независимо че съдържат опасни нива на фталати, олово и кадмий, както и високи нива на поливинилхлорид, които могат да се докажат само при анализ на контролните органи.
Ако възрастните можем да преценим какво и как да ползваме, малките деца не могат и се доверяват напълно на нашия избор. Затова трябва да сме осведомени, преди да купим нещо, което може да застраши здравето или живота им – в краткосрочен и дългосрочен план.
Бромът, кадмият и оловото са опасни и могат да бъдат токсични и в ниски концентрации, когато децата са изложени на тях за дълги периоди от време. Те често се срещат в елементите на различни конструктори, в малките фигурки или детските бижута, както и в играчките, чиято боя, покритие или пластмаса са напукани или с нарушени ръбове. Според проучване на Университета в Плимут, най-високорисковата група са децата и бебетата, които ги слагат в устата.
Пластмасите са направени от различни видове фталати. Тъй като огромното количество играчки на пазара са от пластмаси, ние получаваме все повече и повече доказателства, че трябва да ги избягваме напълно. Проучване, проведено още през 2011 г. показа, че химикалите в определени видове пластмаси (полиуретан, твърдо ПВЦ, епоксидна смола и полиакрилонитрил) всъщност отделят химикали и насищат пространството около играчките с токсини. Това важи особено за меките (винилните) за игра във водата. Друго проучване показва, че употребата на фталати в предмети, включително играчки, е свързана при подрастващите с по-висок риск от развиване на симптоми на дефицит на вниманието и хиперактивност и получаване на по-ниски оценки при тестовете.
Фталатите в пластмасите имат вредно въздействие върху ендокринната система, което се изразява в нарушаване или спиране на производството на хормони. Columbia Center for Children’s Environmental Health (Център за детското здраве във връзка с природната среда в Кълъмбия) направи проучване, което показа, че излагането на фталати, включително тези в меките пластмасови играчки, е свързано с детска астма, проблеми с умственото и двигателното развитие и намалена функция на щитовидната жлеза. Те стигнали до заключението, че дори ниска експозиция на фталати при децата може да има голямо отражение върху здравето.
Бисфенол A е друг съставен компонент на по-меките пластмаси като бебешки бутилки и такива за минерална вода. Неговото съдържание в последните години в пластмасите, които се използват за опаковка на хранителни продукти, е намалено (или забранено), но за това можете да сте сигурни, ако на етикета изрично пише BPA-free (без бисфенол А). Това важи и за детските играчки. Изследвания показват, че вредното влияние на този химикал се свързва със затлъстяването в детска възраст и високите нива на телесни мазнини. Можем да предполагаме също, че заместителят на бисфенол А вероятно също е вреден за околната среда и организма ни.
Забавителите на огъня са открити в много от пластмасовите играчки, произведени в Китай. Срещат се практически и във всички пълнени играчки и играчки от пяна. Доказано е, че забавителите на огъня въздействат върху децата, като нарушават хормоналната система и разстройват поведението.
Кобалтът се използва в предимно сини на цвят бои и пигменти. Присъства в пластмасови играчки и конструктори, бебешки лигавници и синтетични постелки за повиване. Изследванията за него показват, че наистина е канцероген и може да засегне бъбреците, белите дробове и далака. Освен това вреди и на хормоналната система. Допълнителни изследвания ще допринесат за по-доброто му разбиране и как да го избегнем в бъдеще.
Етилен гликолът е разтворител, ползван в промишлеността, който откриваме в полиестера (синтетични тъкани), червените и оранжеви багрила за играчки и пластмасовите изделия. Използва се и за антифриз. Въпреки че изследванията върху този химикал продължават, може да се каже, че в никакъв случай не е с натурален произход. Рискът е при поглъщане, а малките деца в един или друг момент слагат играчките си в устата. В изследване се установява, че когато се вдишва редовно, може да дразни дихателните пътища, а при излагане на високи дози да доведе до увреждане на бъбреците.
КАКВО ДА НАПРАВИМ ОЩЕ ДНЕС
Пластмасите – колкото и да искаме да ги избегнем – са навсякъде край нас и ще продължават да съпътстват живота ни. Възможното решение е да разговаряте с роднини и приятели, които смятат да правят подарък, и да търсите алтернативи, които по никакъв начин не заплашват здравето и живота на малките.
Изградете своя „философия и хигиена“ и не купувайте от неоторизирани търговци, само и само за да подарите и да е много евтино. Информирайте се от етикетите за съставките, използвани в изработката на изделието. У нас – въпреки съществуващите нормативи в съзвучие с европейските, не можем да сме наивни и да се доверяваме на 100 процента – недобросъвестните вносители живеят от празник на празник и пълнят новините с трагедии за опасни лампички за елха или фойерверки!
Направете предварително проучване и изберете по-малък, но гарантирано безопасен подарък: книга, настолна игра, отговаряща на възрастта, комплект за хоби (рисуване, апликации), био/еко кукла от текстил. Подарете екип за спорт, преживяване (билет за кино, ваучер за картинг), уроци по плуване, езда или танци… И бързо, преди детето да е свикнало, се освободете от всяка вещ, която ви притеснява и може да го нарани.
Божана ЛЮБЕНОВА
