За ползата и лечебните свойства на пчелния мед е известно от много отдавна. Дълго време той бил смятан за универсално народно средство против различни заболявания, а рецептите за неговата вътрешна употреба и външно приложение са безброй.
През 90-те години на ХХ в. се появила информация за това, че медът при нагряване става токсичен или, както днес е прието да се казва, канцерогенен. Но какво се крие в действителност зад тези страшни определения? Наистина ли медът става опасен при термично въздействие? Или това е мит, който няма нищо общо с фактите?
Прието е да се смята, че в процеса на нагряване се променя химическият състав на пчелния мед, в него се образува отровното вещество оксиметилфурфурол, определяно като канцероген. Такъв мед се смята за негоден за употреба и токсичен. Оксиметилфурфурол се образува при нагряване на въглеродни съединения в кисела среда. В меда неговото количество се увеличава за сметка на фруктозата. В сладкия продукт на пчеларството има кисела среда (рН 3,5), поради това се наблюдава частично разлагане на фруктозата, при което се образува оксиметилфурфурол.
При нагряване на меда този процес се ускорява. В свежия натурален мед съдържанието на оксиметилфурфурол е минимално, близо до нулата, ако продуктът действително е натурален, т.е. пчелите предварително не са били подхранвани със сироп, затоплен мед или други съдържащи оксиметилфурфурол продукти. Колкото повече е фруктозата в меда, толкова по-бързо в него нараства нивото на канцерогена.
Според стандартите на ООН съдържанието на оксиметилфурфурол в меда не трябва да превишава 40 мг/кг, а за регионите с горещ климат, където в свежия мед вече се съдържа по-голямо количество оксиметилфурфурол, нормата съставлява 80 мг/кг.
...
Ивелин ПЕНКОВ
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
