• Здравейте, д-р Деспотова! Лионел Меси е голяма звезда на световния футбол. За никого не е тайна, че той като дете е бил без хормон на растежа. Ако родителите му и докторите не бяха реагирали навреме, той нямаше да е футболната звезда, която е днес. Можете ли да ни разкажете какво представлява хормонът на растежа? Какво се случва с едно дете, ако ендокринната му система не го синтезира?

– Растежът при хората е комплексен процес, който стартира едновременно със зачеването и завършва в периода на юношеството със затваряне на епифизарните фуги, като преминава през различни етапи. Една от честите причини за посещение при детски ендокринолог е нисък ръст. Нисък ръст се наблюдава при 2,5% от децата. Най-често причини за това са фамилно нисък ръст и конституционално изоставане в растежа, които, общо казано, са варианти на нормата. Зад ниския ръст обаче може да стоят и сериозни патологични нарушения, които изискват своевременно лечение. Възможно е да се касае за генетични мутации, недохранване, хронични заболявания, ранен пубертет, костни дисплазии, ендокринни заболявания. От хормоналните дефицити най-често срещан е този на растежен хормон и голям процент от децата с дефицит на растежен хормон (РХ) остават недиагностирани.

Растежен хормон се синтезира от предния дял на хипофизата, която е разположена в основата на мозъка и заедно с хипоталамуса отговаря за синтеза на множество хормони. РХ въздейства върху функцията на немалко органи и системи, отговорен е за метаболизма на белтъците, липидите и въглехидратите. Постнаталното развитие и растеж на височина зависят от растежния хормон, но той не влияе върху вътреутробния растеж.

Растежният хормон е ключов както за растежа на детето, така и през целия човешки живот за нормалната функция на метаболитните и неврокогнитивни процеси, сърдечната и мускулоскелетната функции, мастната обмяна. Секрецията на РХ е пулсативна и между пулсовете нивата му са много ниски или неизмерими. През пубертета има увеличение в пулсовите амплитуди и продължителността им, което определя т.нар. растежен скок. Децата с високо тегло, независимо от пубертетния стадий, имат ниски нива на растежен хормон. Трябва да се отбележи, че около 67% от продукцията на растежен хормон при деца и млади хора се осъществява нощем и особено в ранните нощни часове на дълбок сън, стимулира се при спорт.

Дефицитът на РХ може да бъде изолиран или съчетан с дефицит на някои от другите хипофизарни хормони. И в двата случая може да е вроден или придобит, или да се дължи на нечувствителност на рецепторите за растежен хормон.

При дефицит на РХ децата са по-ниски от очакваното, с нормални пропорции, изглеждат по-малки за възрастта си. Най-общо клиничните белези включват още: намален темп на растеж, миловидно лице с изпъкнали фронтални тубери, тънка коса и нокти, писклив глас, нежна кожа, дефекти на срединната линия с хипоплазия, умерено трункусно затлъстяване, намалена терморегулация, забавено костно и зъбно съзряване, намален мускулен тонус, късен пубертет при запазена фертилност, при раждането – хипогликемии и микропенис. Хормонът не оказва влияние върху интелигентността.

Дефицитът на растежен хормон при възрастни е 1,2 на 100 000. Изолираният дефицит на растежен хормон при деца е с честота 1/4000 до 1/10 000. При около 25% се установява причината, а останалите случаи са идиопатични, което означава с неустановена етиология.

• Как родителите да разберат, че нещо не е наред с детето им?

– Диагнозата дефицит на растежен хормон в детска и тийнейджърска възраст е предизвикателство. Децата с ръст под 3-ти персентил или под 2 стандартни отклонения и нисък темп на растеж подлежат на клинична оценка. От значение са данните за минали заболявания, семейната история, протичане на бременността, режим на хранене, анализ на растежа в ранна възраст, преглед от специалист. Тези данни ще са насочващи за изключване на пренатално изоставане в растежа, хронични заболявания, недохранване, намалена функция на щитовидната жлеза, скелетни малформации или други синдроми, като напр. синдром на Търнър. При съмнение за дефицит на растежен хормон се предприемат специализирани диагностични изследвания, които е желателно да се проведат поетапно.

Родителите ще са в помощ на лекаря с наблюдението, което имат върху развитието на детето. Желателно е да обърнат внимание на темпа на растеж. Например сигнал за оценка на състоянието е, ако детето при възраст до 4 години порасне под 6 см годишно, от 4 до 8 години под 5 см годишно и предпубертетно под 4 см годишно. Най-общи ориентири са как расте детето спрямо връстниците си, смяната на номера на дрехите и обувките, теглото също не е без значение. При каквито и да е съмнения трябва да се потърси консултация с личен лекар, педиатър или направо детски ендокринолог. Темпът на растеж се следи чрез растежни криви съобразно определените стандарти при минимален срок през 3 месеца и оптимален през 6-12 месеца. Необходимо е да се установи костното съзряване чрез рентгенография на лява китка за костна възраст. Диагнозата „Дефицит на растежен хормон“ се поставя на базата на ауксологичните показатели, анамнезата, лабораторни и образни изследвания. Тъй като нивата на растежен хормон са пулсативни, а не константни, преценката става чрез изследване на нивата на растежните фактори: IGF1, IGFBP3. Техните данни се интерпретират съобразно хронологичната и костната възраст. Следваща стъпка при необходимост е да се проведат т.нар. динамични или провокационни тестове, с които се потвърждава или изключва дефицитното състояние. При установен дефицит на растежен хормон се осъществява образна диагностика на хипоталамо-хипофизарната система (ЯМР) с оглед структурни дефекти, калцификати, тумори.
...

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител