Един от тези чудодейни дарове на природата съвсем до неотдавна се смяташе лененото семе. Благотворното действие на лененото семе, което получи престижното прозвище „суперхрана”, се свързва с наличието в него на
редица вещества с мощно физиологично въздействие върху човешкия
организъм –
полиненаситени мастни киселини от фамилиите омега-3 и омега-6, фитостероли, лигнани, токофероли, витамин К и т.н. Лененото семе съдържа близо 50% липиди, които включват 23,4 г/100 г омега-3 мастни киселини (главно алфа-линоленова), 6,1 г/100 г омега-6 мастни киселини (главно линолова), олеинова киселина (омега-9) и наситени мастни киселини (палмитинова, стеаринова и др.). За човешкия организъм от важно значение е оптималното съотношение между двете „благороднически” фамилии полиненаситени, есенциални (незаменими) мастни киселини – омега-3 и омега-6. Повечето диетолози смятат, че това съотношение следва да е в границите от 1:4 до 1:5. За съжаление, в хранителното меню на повечето хора то е от 1:10 до 1:30 (!), предвид масовото използване на масла, в които мастните киселини от фамилията омега-6 многократно надвишават тези от фамилията омега-3. Например в маслиновото масло това съотношение е 1:13, в широко използваното слънчогледово масло то е 1:200, а в това от гроздови семки - 1:695! В човешкия организъм двете фамилии мастни киселини са в остра конкуренция, поради което, предвид значително по-високото съдържание на омега-6 мастни киселини в менюто, тези от фамилията омега-3 на практика не се усвояват. Недостатъчният прием на алфа-линоленовата киселина (омега-3) води до забавен растеж при децата, до понижение на капацитета на имунната защита, метаболитни проблеми, високо ниво на триглицериди, повишение на кръвното налягане, понижение на умствения капацитет и способността за концентрация и т.н. Счита се, че предвид високото съдържание на омега 3 мастни киселини, лененото семе може да нормализира неблагоприятното съотношение между тези две важни фамилии полиненаситени мастни киселини в човешкия организъм.
Лененото семе е богат източник (689 мг/100 г) на фитостероли – бета-ситостерол, кампестерол, делта-5-авенастерол, стигмастерол, грамистерол и пр. В средата на миналия век беше установено, че фитостеролите способстват за понижение на нивото на холестерола в човешкия организъм. Клинични изследвания свидетелстват, че те оказват благотворно въздействие при хипертрофия (увеличение) на простатата, вследствие на понижение на нивото на възпалителните простагландини и намаление на количеството на остатъчната урина. С най-голяма физиологична активност се характеризират бета-ситостеролът, кампестеролът и стигмастеролът, чието съдържание в лененото семе е най-високо.
Лененото семе е един от природните продукти, в който се съдържа
голямо количество (0,3 г/100 г) лигнани –
високоефективни полифеноли, оказващи широка палитра положителни въздействия върху човешкия организъм. Например под действието на бактериите в дебелото черво двата лигнана в лененото семе - секоизоларициресинол и метаирезинол, се превръщат в две естроген-подобни съединения – ентеродиол и ентеролактон, които понижават пролиферацията (деленето) на раковите клетки, стимулират тяхната апоптоза (програмирана смърт), блокират кръвоснабдяването им и над 80% понижават метастазирането. Наред с това лигнаните в лененото семе проявяват още изключително широк спектър от благотворни въздействия - антиоксидантно, противовъзпалително, антимикробно, антифунгицидно и т.н.
Лененето семе е един от ценните източници на токофероли – гама-токоферол (29-52 мг/100 г), делта-токоферол (1-1,6 мг/100 г), алфа-токоферол (0,5-1,2 мг/100 г) и бета-токоферол (0,6 мг/100 г) – различните форми на витамин Е, които се характеризират с антиоксидантно и редица други благотворни въздействия върху човешкия организъм.
На фона на внушителния обем информация относно множеството полезни въздействия на лененото семе върху човешкия организъм неотдавнашното съобщение на специалистите от Европейската агенция по безопасността на храните (European Food Safety Authority, EFSA) за
наличието на значителни количества от цианогенния гликозид амигдалин в него предизвика сериозна тревога сред диетолозите и привържениците на здравословното хранене
Амигдалинът е открит в ядките на горчивите бадеми през далечната 1830 година от двама френски химици – Пиер-Жан Робике и Антоан Бутрон Шарлар. Съставен е от две молекули глюкоза, бензалдехид и цианогрупа, които са здраво свързани помежду си. В човешкия организъм, под действието на ензима бета-глюкозидаза, амигдалинът се разпада на съставящите го вещества. Бензалдехидът и циановодородната киселина са изключително токсични вещества, но в резултат на синергизъм (взаимно усилване на действието) тяхната токсичност нараства почти сто пъти. Колкото и парадоскално да звучи много столетия редица ядки, съдържащи амигдалин, са се използвали за профилактика и лечение на ракови заболявания. Подобна информация се съдържа в трактата „Бен цао” на китайския император Шен Нун, издаден тридесет и две столетия преди н.е., както и в редица трудове на учени на древността - Гален, Авицена, Плиний Стари, Скрибониус Ларгус и др. Привържениците на лечебното действие на амигдалина твърдят, че съдържанието на ензима бета-глюкозидаза в нормалните човешки клетки е много ниско, докато в раковите то е многократно по-високо, което води до тяхната гибел в резултат на отравянето им от отделящите се при разпадането на амигдалина бензалдехид и циановодород. Освен това в нормалните клетки се съдържа ензимът родоназа, който способства за инактивирането на получаващото се незначително количество цианидни йони.
Съгласно информацията, публикувана от специалистите от Европейската агенция по безопасността на храните, консумирането на 10,9 г (три кафени лъжички) смляно ленено семе крие изключителна опасност от отравяне с цианид, което може да завърши и с летален изход. За децата това количество е само 1,3 грама. Леталната доза амигдалин съставлява 1,5 мг на килограм телесна маса, т.е. за възрастен човек, тежащ 70 кг смъртен изход може да настъпи при консумиране само на 0,1 г амигдалин. Съществува информация, че съдържанието на този гликозид в лененото семе варира в границите от 100 до 500 мг/100 г. Симптомите на отравянето с амигдалин са главоболие, аритмия и затруднено дишане. Ефектът е значително по-изразен, ако се консумира смляно ленено семе.
Очевидно, в светлината на горната информация, условно безопасното количество ленено семе е доста по-ниско от 10,9 г, което свежда на практика до минимум съдържанието на физиологично активните съставки в него, както и изброените по-горе техни полезни въздействия. До евентуалното получаване на информация, противоречаща на публикуваните от специалистите на Европейската агенция по безопасността на храните резултати, ореолът на лененото семе на суперхрана следва сериозно и отговорно да се преразгледа. Смята се, че съдържанието на амигдалин в лененото масло е значително по-ниско в сравнение със семената, поради което неговото консумиране в препоръчваните дози (1-2 лъжици дневно) не представлява опасност.
В интерес на истината амигдалин се съдържа в над 1200 плодове, семена и ядки, особено в диворастящите – боровинки (черни и червени), малини, къпини, горски ягоди и т.н. В тях обаче неговото съдържание е значително по-ниско от това в лененото семе. Опасно високо то е в семената на ябълките, крушите и дюлите, които не следва да се консумират.
Бел. ред. На стр. 23 прочетете за Маслото от ленено семе, предлагано в магазини „Лечител”. Там ще откриете и талон за намаление на продукта.
Доц. д-р Димитър ГЕОРГИЕВ
