През 1747 година младият, трийсетгодишен корабен лекар от английския кралски флот Джеймс Линд убедително доказва, че цитрусовите плодове (лимони, портокали) предотвратяват развитието на скорбута и лекуват болните от него. Почти петдесет години маститите кралски медици отхвърляли доказателствата на шотландеца и твърдо отстоявали инфекциозния характер на болестта. В крайна сметка, под напора на неопровержимите доказателства, те все пак се предали, а корабовладелците били принудени да правят допълнителни разходи - при подготовката на далечните плавания да осигуряват на екипажа достатъчно количество от безценните плодове.
Въпросът за това какво все пак съдържат цитрусовите плодове, които така успешно се справят със страшната болест, остава без отговор почти столетие. През 1928 година американският биохимик от унгарски произход Алберт Сент-Дьорди изолира от цитрусовите плодове и червените унгарски чушки т. нар. хексауронова киселина - кристална субстанция, която предотвратявала развитието на скорбута. През 1933 г. англичаните Едмунд Хърст и Уолтър Хауърд установяват структурата на субстанцията, изолирана от Сент-Дьорди. Същата година двамата учени и, независимо от тях – полякът Тадеус Райхщайн, успяват да получат неин синтетичен аналог.
Предвид уникалното му действие срещу страшната болест удивителното вещество получило названието аскорбинова киселина. И тъй като то се оказало жизненонеобходимо за човешкия организъм, който не е в състояние да го синтезира, то било отнесено към витамините. Към този момент обаче
първите две букви на латинската азбука - А и В, били заети от неотдавна открити витамини, поради което аскорбиновата киселина получила наименованието витамин С
За неговото откритие, сложило край на една от най-страшните болести, през 1937 година Алберт Сент-Дьорди е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина. Същата година за неговия забележителен принос за изясняване на строежа, както и за синтезата на витамин С, на Уолтър Хауърд е връчена Нобелова награда по химия.
През 1959 година американецът Д. Бърнс доказа, че човекът и някои бозайници не могат да синтезират витамин С и заболяват от скорбут, тъй като техният черен дроб не може да синтезира ензима L-гулоно-гама-лактон оксидаза, който играе важна роля в превръщането на глюкозата в аскорбинова киселина. Всъщност тази способност човешкият организъм е изгубил преди около 60 милиона години, когато основно меню на нашите далечни предци – приматите, са съставлявали плодове, корени и диви зеленчуци, в които се съдържали големи количества от чудодейния витамин. За техния организъм синтезът на витамина представлявал излишен и безсмислен разход на енергия, в резултат на което, с времето, генът, кодиращ синтезът на този ензим, закърнял и престанал да функционира. В резултат на това човешкият организъм останал завинаги в плен на необходимостта от ежедневно внасяне на важния витамин чрез хранителното меню. Любопитно е, че „заспалият” ген е открит в човешката хромозома, но събуждането му не е лека задача.
От годините на описаните забележителни открития, свързани с чудодейния витамин, са осъществени огромен брой изследвания за изясняване на неговата роля в човешкия организъм.
По безспорен начин е установено, че витамин С играе ключова роля в синтезата на един от най-важните белтъци в човешкото тяло – колагена. Именно вследствие на блокирането на този синтез се развива тази патология - скорбута. Други важни функции са антиоксидантна (наред с ендогенните антиоксиданти глутатион и супероксид дисмутаза), участие в състава на редица ензими, в добива на енергия в клетъчните енергоцентрали – митохондриите, в образуването на червените кръвни телца, във въглехидратния обмен, в усвояването на важните минерали калций и желязо.
Особено важна е ролята на витамин С в усвояването на един от най-важните минерали – желязото
Независимо, че съдържанието на желязото е едва около 4 г, неговата роля е изключително важна за поддържане на жизнения статус на човешкия организъм. Приблизително 2/3 от желязото в човешкото тяло се намира в хемоглобина - червеното кръвно багрило, което влиза в състава на червените кръвни клетки – еритроцитите. Главната роля на хемоглобина е пренасянето на кислорода до всяка клетка на човешкия организъм, който елемент играе ключова роля в огромния брой метаболитни процеси, свързани с усвояване на постъпващите в него хранителни вещества. Част от желязото влиза в състава на редица ензими (каталази, пероксидази), които изпълняват множество отговорни метаболитни функции. Например побеляването на косите се дължи на понижение на нивото на каталаза в организма, инактивиращ водородния пероксид, който постоянно се продуцира в булбусите (космените луковици). Наред с това желязото взема активно участие във функционирането на главния мозък, способства за „боеготовността” на имунната система, играе фундаментална роля в зареждането на акумулаторите на химична енергия – молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ), без които човешкият организъм не може да съществува.
В човешкия организъм желязото постъпва под две форми – хемова (от месата, рибите, морските дарове) и нехемова (от плодовете, зеленчуците, ядките, бобовите и пр.). Независимо от формата, в човешкия организъм желязото се абсорбира в дуоденума (дванадесетопръстника) – най-киселата част на тънките черва. От постъпващото в организма желязо се усвоява 15-25% от хемовото и 2-20% от нехемовото. При това организмът утилизира само двувалентната форма на желязото, но не и тривалентната. Редуцирането на последната до двувалентна форма се осъществява от витамин С, който е мощен редуктор. В растителните източници на нехемовото желязо последното е под формата на комплексни съединения (цитрати, лактати, оксалати, тартарати, глюконати и пр.), които слабо се абсорбират. Много по-добре, съизмеримо с хемовото желязо, се усвоява нехемовото, когато е под формата на хелати (комплекси) с аминокиселините.
Освен от витамин С, усвояването на желязото се подпомага от витамин В12, пепсина и медта, особено, когато то е от животински продукти. (Бел. ред. Прочетете на стр. 23 информацията за ФЕРОФОРТЕ® В+С.) Високото съдържание на калций (млечни продукти), на танини (черен чай, кафе, червено вино, какао, кока-кола), на фосфати (яйца, мляко, сирене), както и на фитати (зърнените и бобовите храни) препятства усвояването му.
По безспорен начин е доказано и участието на витамин С в синтеза на катехоламините – вещества със сигнално и хормонално действие (адреналин, норадреналин, допамин), които играят важна роля в управлението на огромен брой жизненоважни процеси в човешкия организъм. Витамин С противодейства на трансформацията на нитратите в нитрозамини – едни от най-мощните канцерогени. Многобройни изследвания доказват, че витамин С играе
съществена роля за укрепването на имунитета –
чрез участие в синтезата на антитела, в продукцията на левкоцитите, както на интерфероните – сигнални протеини, които „вдигат на оръжие” защитните сили на имунната система срещу нахлулите в организма патогени. Ролята на витамин С за синтеза на хормоните на надбъбречните жлези (адреналин, норадленалин, кортизол, тестостерон, алдостерон), регулиращи стреса и важни метаболитни процеси, също е безспорно доказана. Витамин С понижава нивото на „лошия” (LDL) холестерол и повишава това на „добрия” (HDL), противодейства на артериалните спазми и аритмията, препятства образуването на тромби. За секунда той ликвидира до 10 000 000 000 свободни радикала. Съществува информация, че витамин С способства за понижение на артериалното налягане – както систоличното, така и диастоличното.
Съдържащите се в плодовете и зеленчуците биофлавоноиди (рутин, цитрин, катехини) увеличават около 20 пъти активността на витамин С, което по категоричен начин доказва, че много по-полезно е приемането му чрез тези безценни дарове на природата, отколкото чрез синтетични препарати. Биофлавоноидите, съвместно с витамин С, предпазват от деградация хиалуроновата киселина, която играе важна роля за перфектното състояние на кожата, както и за здравината и еластичността на кръвоносните съдове. Чрез това си действие витамин С способства за това кръвта да достига и до най-отдалечените и тънки капиляри, снабдявайки съответните тъкани с кислород и хранителни вещества.
Един от спорните въпроси, който търси отговор от годините на откриването на витамин С, е каква е дневната потребност на организма от него. И в наши дни все още няма окончателен отговор на този въпрос. С витамин С е свързано името на един от най-големите учени на миналия век – американеца Лайнъс Полинг, който е и неговият най-голям популяризатор. Лайнъс Полинг безспорно е бил гений. Съчетавайки достиженията на квантовата физика и химията, ученият създава нова, уникална теория за химичната връзка, с което се разкриват нови, невероятни хоризонти пред химичната наука. Неговият гений обаче не спира дотук. В средата на миналия век той доказва, че белтъците имат строго подредена пространствена структура, чието нарушаване блокира физиологичните им функции. Това откритие помага на Джеймс Уотсън и Франсис Крик да разкрият структурата на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) - носителя на генетичните инструкции за клетъчните форми на живот и много вируси. За своите забележителни открития през 1954 година Лайнъс Полинг е удостоен с Нобелова награда по химия. През 1962 година той за втори път е удостоен с Нобелова награда - за мир, за кампанията му против опитите с ядрено оръжие.
През 1966 година гениалният учен рухва от научния Олимп. И причина за това е...витамин С. Ученият се оказва обсебен от манията за способността на витамин С да противостои на почти всички заболявания – от простудни до ракови. Следвайки „указанията” на Ирвин Стоун – биохимик със съмнителна подготовка и квалификация, той започнал да приема мегадози от този витамин, достигайки до 18 г/ден! Полинг бил уверен, че по такъв начин укрепва своето здраве. Той твърдо вярвал, че това, което е полезно, не може да причини вреда. А междувременно науката убедително доказала, че витамин С унищожава свободните радикали – едни от главните причинители на множество паталогии в човешкия организъм. В книгата си за витамин С, издадена през 1970 година, която става истински бестселър в САЩ, той препоръчва на американците да приемат по 3 г витамин С дневно. Петдесет милиона американци го последват...
За съжаление, въпреки че
нито едно клинично изследване не доказало терапевтичното действие на високите дози витамин С,
ученият продължавал упорито да отстоява тезата си. А той грешал в две неща. Първата грешка е, че свръхвисоките дози от витамина „обезоръжават” напълно организма, ликвидирайки поголовно свободните радикали. Известно е обаче, че фагоцитите – клетките-килъри на имунната система, използват свободните радикали в качеството им на мощно оръжие срещу микроорганизмите и раковите клетки. Редица наблюдения убедително доказват, че приемането на високи дози както на витамин С, така и на другия мощен антиоксидант – витамин Е, има точно обратния ефект – увеличаване на вероятността от раково или сърдечно-съдово заболяване, респективно нарастване на вероятността от смъртен изход при наличие на такова. Оказва се, че „лошите момчета” – свободните радикали, в определено количество са полезни за човешкия организъм. И тук, както и в случая с „вредните” нитрати и холестерол, както с „полезните” хидрогенирани мазнини, медицинската наука и диетологията следва сериозно да преразгледат своите виждания.
Втората грешка на Полинг е, че от физиологична гледна точка действието на синтетичния витамин С се различава съществено от този в плодовете и зеленчуците, в които се съдържат огромен брой вещества с благотворно въздействие върху организма, в компанията на които той се чувства далеч по-комфортно и е с многократно по-мощно действие.
За съжаление, витамин С е
един от най-лесно разрушаващите се витамини
Той е изключително чувствителен на действието на високи температури, светлина и, особено – на въздушния кислород. Ето защо, за запазване в максимална степен на неговото съдържание в обработваните продукти, е необходимо да се прилагат щадящи температурни процедури, свързани с краткотрайно топлинно въздействие - варене на пара, в микровълнова фурна или в уок-тиган. Окисляването на аскорбиновата киселина от кислорода и превръщането й в дехидроаскорбинова киселина е обратим процес, но в хранителните продукти последната постепенно необратимо се разлага до продукти, нямащи витаминна активност. Няколко часа след нарязването им салатата, както и плодовете, губят по-голямата част от витамин С. Съхраняването на салатите за следващия ден, дори и в хладилник, е погрешна практика. Разпадането на аскорбиновата киселина в значителна степен се подпомага от действието на светлината, поради което следва да се избягва излагането на плодовете и зеленчуците на продължителното въздействие на светлината, особено на пряката слънчева. Витамин С препятства ензимното и неензимно покафеняване на плодовете и зеленчуците, които процеси чувствително влошават техните органолептични качества и външен вид. За тяхното предотвратяване е достатъчно поръсването на нарязаните плодове и салатите с лимонов сок.
Дневната потребност
от витамин С зависи от пол, възраст, активност, бременност, здравен статус и т.н. Мнозина специалисти смятат, че тази доза е 70-100 мг дневно. Според експертното мнение на американски, френски и датски учени тази потребност е по-висока – 200 мг. Пушачите се нуждаят от по-високи дози витамин С, тъй като само едно „подръпване” от цигарата вкарва в организма 100 000 000 000 000 000 свободни радикала, а една цигара унищожава цели 25 мг от него. Наред с това в организма попадат невероятен брой токсични и канцерогенни вещества, които водят до развитието на редица паталогии.
Световното производство на аскорбинова киселина се оценява на 80 000 тона. Половината от това количество се използва от фармацевтичната промишленост, около ј - в хранителната индустрия – в качеството на консервант-антиоксидант (Е300, Е301, Е302), около 15% - в производството на напитки (вина, плодови сокове) и малка част – за хранене на животните. Във винопроизводството аскорбиновата киселина се използва за предотвратяване на окислителните процеси във вината, които водят до влошаване на техните органолептични качества и външен вид. В това си качество тя способства за намаление на количеството на масово използвания за целта серен диоксид, който е токсично вещество.
Има още не малко бели полета, свързани с ролята на аскорбиновата киселина в човешкия организъм, но и известното към настоящия момент е достатъчно, за да заключим, че това е едно безценно вещество, което с право може да бъде наречено „краля” на витамините.
Фолиото подготви доц. д-р Димитър ПОПОВ
