Ефектите от постоянния тормоз са не само психологически. Сега изследване показва, че може да има физически структурни разлики в мозъка на юноши, които редовно са в ролята на жертви, и те могат да увеличат вероятността им от психично заболяване.
Изследователите от Кингс колидж Лондон анализирали данни, въпросници и мозъчни изследвания на 682 участници от Англия, Ирландия, Франция и Германия. Те били част от дългосрочния проект IMAGEN, оценяващ мозъчното развитие и психичното здраве на юношите. Като част от този проект били направени снимки със скенер с висока резолюция на мозъка на всички участници, когато те били на възраст 14 и 19 години.
На 14, 16 и 19 години те трябвало да попълнят и въпросници относно това, били ли са тормозени и до каква степен. Резултатите показали, че 36 от тези 682 млади хора са били жертви на хроничен тормоз. Данните на тези участници били сравнени с тези на други, които били преживели не толкова постоянен или тежък тормоз. Били отчетени промените в обема на мозъка, както и в нивата на депресията, безпокойството и хиперактивността на 19-годишна възраст.
Последващите резултати потвърждават и разширяват наличните данни за зависимост между тормоза от страна на връстници и проблемите с психичното здраве. Но новото откритие е, че той е свързан с понижения в обема на части от мозъка, наречени опашато ядро (nucleus caudatus) и путамен. Било установено, че тези промени отчасти обясняват връзката между високата степен на тормоз от страна на връстници и повишените нива на общо безпокойство на 19-годишна възраст.
Тревожно е, че до 30% от юношите може да са жертви на тормоз по един или друг начин от страна на връстници, като някои са принудени да понасят подобно отношение почти ежедневно, коментират изследователите. Те подчертават, че юношеството е не само период на нови преживявания и стресове, но също и на интензивно развитие на мозъка. Ето защо трябва да бъдат положени всички усилия, за да се спре тормозът, преди той да се превърне в сериозен проблем, който би могъл да доведе до промени в мозъка на младия човек и последващо развитие на психични проблеми.
Елица ТАНЧЕВА
