Мечтали сте за две сладки дечица, а имате две воюващи помежду си капризни същества. Не се притеснявайте – ще израстат този период. Но това ще стане по-лесно и бързо, ако им помогнете да се разбират по-добре.
Не се самообвинявайте, че сте сгрешили в нещо при възпитанието – войните между децата в семейството са нещо нормално. Но не е лошо да разберете за какво точно се карат. Може би заради играчка? Или го правят, когато вие сте наоколо? И малките деца са способни да ревнуват, и то много. Особено когато става дума за вашето внимание.
Когато решавате споровете на децата, не бъдете съдия, а медиатор – не подсилвайте ревността на едното от децата. И имайте предвид нещо важно: в този случай значение имат не само характерите на децата, но и тяхната възраст.
Най-малките се карат за играчки
„Мамо, той ми взе куклата!“ или „Не я обичам – тя ми разруши кулата!“ - подобни фрази са ежедневие в семействата с малки деца между 1 и 3 години. Те не обичат да споделят играчките си, защото все още се учат да играят с други деца. И защитават правата си така, както умеят: с викове, плач, мрънкане. А сте се надявали, че децата ви ще се подкрепят от малки. Всъщност е точно така, но когато имат общ „враг“: ако докато играят в пясъчника, някой обиди едното ви дете, другото задължително ще го защити. А си спомнете и друго: те често се „групират в общ фронт“ срещу вас, родителите. Но продължават да се заяждат едно с друго. Можете да им помогнете, като систематично им посочвате начините за спогаждане.
Как да смекчавате конфликтите
- Бъдете търпеливи. Не реагирайте на първия зов за помощ в такава ситуация – може би ще се справят сами.
- Намесете се само, ако нещата загрубеят. Не повишавайте тон, не показвайте нервност – вашите емоции може да влошат нещата. А вие търсите успокоение на ситуацията. Като начало ги накарайте да застанат пред леглата си и да вдишат дълбоко няколко пъти. Или да седнат и да нарисуват яда си на лист – това може да учуди децата, но най-важно е да се овладеят емоциите. Просто ги разсейте с нещо.
- Нека разкажат какво е станало. Дайте думата и на двете страни. Не търсете кой е започнал – трудно е да установите това. Кажете им, че щом не могат да играят с нещо заедно, ще трябва да го правят един по един. Ако не се получи, просто им отнемете играчката – с уговорката, че ще я получат, когато се разберат и дойдат заедно за нея.
- Определете ясни принципи. 2-3-годишните могат добре да разберат какво им е позволено и как трябва да се отнасят с играчките и помежду си.
Обърнете внимание
- Не наказвайте заради самата караница – тя е следствие от натрупани емоции. Наказание се налага само когато детето ясно е осъзнало границите, а ги минава умишлено. И когато вината е сигурна. Наказанието трябва да е адекватно на провинението и възрастта: избягвайте шамарите, по-скоро лишете детето от една серия на любимия му филм. Важно е да разбере, че прави нещо лошо и вие не приемате това.
- Не насилвайте децата за бързо извинение – нека първо да се успокоят. Не ги карайте да се срамуват – по-добре е да осъзнаят, че ще им е по-забавно заедно и така сами ще се спогодят.
- Дайте им възможност да си починат едно от друго. При възможност ги разделяйте за няколко часа – дори съвсем малки, децата имат различни интереси. Вие заведете едното на басейн, а другото нека да кара колело с татко си. Така на всяко ще му домъчнее за другото и после ще се разбират доста по-добре.
Срещу скука и умора
Това са две от най-честите причини за появата на конфликти между децата. Ако усетите силно напрежение в семейството, по-добре променете плана за деня: не е лошо да излезете заедно на въздух. Покарайте колела или поиграйте с топка – в единия случай хем сте заедно, хем всяко дете се чувства самостоятелно. А играта с топка може да е на отбори – мама и татко срещу децата. Така те ще свикват да са от едната страна на барикадата.
Антоанета ТИТЯНОВА
