• Проф. Одисеев, запознайте ни първо с устройството и ролята на сърцето в човешкия организъм.
- Зародишът на сърцето се появява в ембриона в края на първия месец и още през втория започва да пулсира. Следват няколко фази на непрекъснато усъвършенстване. Последната е в момента на раждането: отворът между двете предсърдия се затваря, клапите към аортата и белодробната артерии влизат в действие и първата порция кръв е отправена по тялото, съпроводена от първото вдишване на въздух и първия вик на новороденото. От този момент сърцето поема своя “жизнен път” и “отговорен пост”: да снабдява организма с кислород, хранителни и други жизнено необходими елементи, непрекъснато, без нито минута прекъсване, до края на живота си.
• Какви са потенциалните възможности на сърцето?
- Сърцето е орган с огромни потенциални възможности. При 70 удара в минута, за едно денонощие прави 100 000 съкращения, за година 36 500 000, като за това време изхвърля над 3 000 000 литри кръв. При усилена работа количеството се увеличава от 10 до 20 пъти. А тежи само 300 грама, 0,5% от теглото на организма.
Има още една особеност: макар да работи автономно, дейността на сърцето е свързана с психичното състояние на човека. То е изключително чувствително и реагира при по-силните емоции. Това е дало повод на хората да го одухотворят и да го възпеят в стихове и песни, където то „силно люби и мрази, радва се и страда“. А когато искат да изразят уважение някому, го залагат като гаранция за искреността на чувствата си: „Моите най-сърдечни поздрави”, „Благодаря Ви от все сърце”!
• На каква база почиват тези уникални способности на сърцето?
- На неговата анатомична структура: на работните мускулни влакна, които осъществяват помпената му функция, благодарение на специализираните възбудно-проводни клетки, които създават и произвеждат електрически импулси, за да възбуждат контракциите. Известно е, че мускулите у човека са два вида - набраздени, силови, които се подчиняват на активен контрол, и гладки, работещи автономно, извън волята. Сърцето е единственият орган, изграден от набраздена мускулатура, но работеща автономно. Мускулните влакна са така разположени, че изтласкват кръвта от долу нагоре и срещу съпротивлението, оказвано от артериите.
• От къде идва възможността за работа без почивка?
- Представата, че сърцето работи без почивка е неправилна. То си почива най-редовно. Съкращението продължава 0,3 от секундата, а отпускането до 0,5 (по време на което се пълни с кръв). Интервалът 0,2 от секундата е достатъчен, за да си почине и навакса изразходваната енергия.
• Известно е, че с напредване на възрастта зачестяват и „сърдечните проблеми”. Какви отражения дава стареенето върху сърцето?
- При напредналата възраст сърдечно-мускулните клетки показват „износващи“, старчески промени. Заедно с това в междуклетъчните пространства разраства съединителна тъкан (фиброза), която има само запълваща и опорна роля. Тя не участва в дейността на сърцето. В резултат на това камерите намаляват съкращаващата си способност. Настъпва и лека до умерена склероза на клапите. Върху тях се отлага калций, понякога в значително количество. Клапните пръстени фиброзират и калцифицират, което намалява тяхната еластичност. 
Появяват се промени и в проводната система: дегенерация, фиброзиране и изтъняване на проводните нишки, с поява на проводни блокове, от частично до пълно прекъсване. Това води до забавяне или прекъсване на електрическото провеждане.
Кръвоносните артерии, които снабдяват сърдечния мускул с кръв, започват постепенно да склерозират, да се втвърдяват, по вътрешната им повърхност се наслояват атеросклеротични плаки, които стесняват проходимостта им и с това намаляват снабдяването с кръв на сърдечния мускул в по-малки или по-големи райони. Но при нормално положение при всички тези промени организмът ги преодолява и те не се проявяват клинично, т.е. няма видима сърдечна недостатъчност.
• Кои са най-честите болестни прояви у възрастните, свързани със сърцето?
- Споменатите промени на сърцето вървят паралелно с атеросклеротичните промени на цялата кръвоносна система. Артериите губят своята еластичност, налягането в тях се увеличава. При изтласкване на кръвта, в резултат на съкращението на сърцето, те не се разширяват и това увеличава още повече и без друго повишеното в тях налягане. От тук идва и повишеният риск от мозъчен удар (инсулт), сърдечен инфаркт и намалена сила на сърдечното съкращение, известно като сърдечна недостатъчност. Настъпва застой на кръв в белите дробове, в черния дроб и в бъбреците, появяват се отоци по краката. В резултат на това се явяват клиничните признаци: задух, трудно дишане, лесна умора.  Увреждането на проводната система води до така наречените аритмии, нарушен ритъм на сърдечните съкращения, ускоряване или забавяне, скъсяване или удължаване на интервалите, които се демонстрират с промените в пулса. При пълен блокаж може да настъпи и най-лошото – внезапна смърт.
• И все пак биха ли могли тези увреждания да бъдат, ако не предотвратени, то поне ограничени?
- Стареенето на сърцето е в синхрон с общото стареене на организма. Това е естествен процес. Той не може да бъде избегнат, но може да бъде отложен с години и проявите му да бъдат смекчени. За това не са необходими свръх усилия, а много малко: един нормален и здравословен начин на живот. Постоянна физическа активност (заседналият живот е вреден), умерена трудова дейност, без преумора (която може да доведе до стягане или болка в гърдите, замайване и притъмняване пред очите), леки гимнастически упражнения, редовни разходки сред природата, достатъчен сън.
Необходим е и правилен хранителен режим: лека, но питателна храна, богата на витамини, но бедна на сол. Нетлъсто месо, пилешко, телешко, агнешко, много зеленчуци и плодове. Да не се преяжда, но и да не се гладува. Употребата на алкохол е въпрос спорен. Но според мен в малки количества, основно вино (не и концентрати!) е полезно.
Има един опасен враг, от когото възрастният човек трябва да се пази (както дяволът от тамяна) – никотина. Тютюнопушенето е враг номер едно на сърцето. То инвалидизира и скъсява живота. Затова - абсолютна забрана!  
• А как му влияят емоциите?
- Както споменах по-горе, сърцето е деликатен и много чувствителен орган. Леките и умерените позитивни емоции му влияят благотворно. На него са посветени песни, една от тях „Пей, сърце, двама да пеем“. Но силните психични и умствени напрежения се отразяват негативно, особено когато то има едни или други увреждания. Затова трябва да бъдат избягвани.
• Кой трябва да лекува болното сърце?
- По този въпрос съм категоричен (изключвам въпроса за профилактиката). При лечението на много болести, засягащи другите органи, се използват: самолечение, народна медицина, билкова терапия, споделен опит от други болни, екстрасенси и други подобни. По отношение на болното сърце тук е запазен периметърът само на официалната медицина! Всичко останало крие рискове.


Бел. ред. При цялото ни искрено уважение към проф. Одисеев, бихме искали да допълним последното му твърдение. Не може да се отрече фактът, че безброй хора извличат безценна полза при най-различни проблеми със сърцето от народната медицина, от билките и пчелните продукти, от лечебното хранене, от личния терапевтичен опит на отделни пациенти или на доказани лечители, и е дълбоко погрешно всички тези фактори да се слагат в една редица с т.нар. екстрасенси и други подобни.
Водещата роля, която понякога се оказва и погрешна, на официалната медицина, особено при по-тежки диагнози на сърдечно-съдовата система, е безспорна. Идеалният вариант би бил – едно тясно, активно, грамотно сътрудничество между кардиолози и опитни народни лечители, но обществото все още не е съзряло да проумее и приложи този оптимален медицински подход. Причините са много и общо взето все срамни за биологичния вид homo sapiens.