Цифрите са повече от стряскащи: по данни на Европейската комисия, страните-членки разхищават годишно 20 на сто от произведената храна или 88 милиона тона. Изчислява се, че производствените разходи за тези количества са 143 милиарда евро, без да са взети предвид отделените вредни емисии въглероден диоксид.
Средногодишното количество на изхвърляната храна в България е между 88 и 90 кг на човек от населението. Най-голям дял разхищават домакинствата (53 на сто) и преработвателната промишленост (19 на сто), следвани от първичното производство на храни – 11 на сто, общественото хранене (ресторанти, кетъринг услуги и други форми на приготвяне на храна извън домакинствата) – 12 на сто и търговията (на едро и дребно) – 5 на сто. И това у нас, в една от държавите с най-ниски доходи в Европейския съюз, където значителна част от семейния бюджет отива за купуване на храна, а над 1,5 милиона българи се издържат с около 400 лева месечно!
БЕЗ РАЗХИЩЕНИЕ – С НАМАЛЕНИЕ
В края на деня на пазара, в плод-зеленчука и дори в супермаркетите – „Лидл България“ станаха преди години пионерите у нас – се появяват стикери върху опаковките, понякога на специално обозначени места, за намаление поради изтичане на срока на годност. Отстъпката може и да е много съществена – 30-50 и повече процента върху първоначалната цена за все още напълно годни за консумация плодове и зеленчуци и храни като прясно месо, млечни и охладени продукти, плодове и зеленчуци, хляб. Това е в голяма помощ на хората с по-ниски доходи, но и начин за справяне с неупотребената храна и с количествата боклук в световен план.
По проблема работи успешно от години и Българската хранителна банка, която в съответствие с всички стандарти за безопасност събира и складира дарени хранителни продукти с кратък срок на годност, за да ги разпределя до хора в нужда.
ИДЕИ ЗА РАЦИОНАЛНО ДОМАКИНСТВО
Когато в края на месеца стане ясно колко сме похарчили за храна, „ни става лошо“. Това е разход, който не можем да пропуснем, защото без гориво тялото не функционира, а добрата ни кондиция изисква да купуваме най-здравословното и разнообразното за менюто си. Същевременно на рафтовете в хладилника държим отворени и плесенясали буркани с лютеница и туршии, молците се угощават с брашното и ориза с изтекъл срок в шкафа, а чекмеджетата на фризера не могат да се отворят, защото са претъпкани кога ли не и с какво ли не. Дайте си месец, за да разчистите и изконсумирате годните храни и започнете на празни рафтове. Чисто, подредено и прегледно – това е формулата на доброто домакинство.
Пишете си седмичния списък за покупки така, че два дена да „не знаете“ какво ще готвите. Тогава точно се получават най-хубавите сборни ястия с всички зеленчуци и сготвени в предните дни остатъци. Бъдете креативни в съставянето на менюто, като следвате правилото на Харвард чинията да е наполовина пълна със салата, четвърт да са белтъчини и четвърт – въглехидрати.
Ако ходите до пазара и супермаркета по-често от веднъж седмично, със сигурност ще харчите повече и ще изхвърляте храната, която се е развалила и не сте оползотворили. Следвайте списъка си и не се изкушавайте да купувате импулсивно повече от необходимото – това се възпитава.
Със сигурност в магазина ще попаднете на нещо прясно и намалено, което да направите веднага – това спестява пари. Горните пилешки бутчета са от тези находки (а пилешко по принцип много често се намира с отстъпка в цената): почистете ги от кожата и ги запечете директно върху тиган с незалепващо покритие, докато станат златисти и се запечатат от едната страна. Поръсете ги с ароматна смес (счукани в хаванче борчета розмарин, зърна черен пипер и щипка морска сол). Обърнете, запечатайте и от другата страна. Подлейте 100 мл вино или бира и похлупете. Оставете да се досготвят за 15 минути – в никакъв случай месото около костта не бива да е сурово! Със салата и варени картофи са чудесна вечеря. Остатъка обезкостете и приберете в кутия в хладилника или фризера за следваща бърза вечеря. Диетично, евтино и много вкусно! И най-вече, знаете какво сте вложили.
Взимайте продукти с марката на веригата: в американска телевизионна поредица с тема как да спестяваме, концепцията беше на избраното домакинство да се предлагат всички храни, които обичайно консумират, но в пликчета без надписи (предимно бисквити, чипсове, сосове, безалкохолни, но и масло, сирене). Често се оказваше, че не само хапват с удоволствие продукта, но и го харесват повече. Уловката беше, че в пликчетата се слагаха предимно храни от собствената марка на супермаркета, а не по-скъпите популярни брандове. Често тези храни са произвеждани на едно и също място, но заради обемите веригата може да ги продава на по-ниски цени.
Не се хранете навън – дори това да е „само“ закуската. Не се успокоявайте, че е „много евтино“ да пиете сок, кафе и да си вземете сандвич от лавката. Ако това ви струва 3-4 лева на работен ден, изчислете колко харчите в рамките на една година. За тези пари вкъщи за минути ще си приготвите по-качествена и по-евтина закуска от здравословни продукти.
Когато ядете улична храна или си поръчвате пица и бургери по телефона, вие трябва да знаете със сигурност, че плащате за неща, които не са полезни нито за здравето, нито за джоба ви. Същото важи и за ресторантите – със сигурност не ви сервират най-доброто качество, а с разхода за една вечеря навън можете да се храните няколко дни вкъщи.
Не се презапасявайте – особено в домакинствата от 1 или двама души, много често се случва да ни се прииска да вземем и това, и друго, а после храната престоява и се разваля, плодовете и зеленчуците загниват и се изхвърлят и това е вредно и за бюджета, и за природата.
Замразените плодове и зеленчуци са идеален вариант за по-евтина храна, която винаги да имате във фризера. Но не се презапасявайте – купувайте следващ пакет, едва когато сте изяли предишния. Изключения правете само при значително намаление на охладени меса и риби.
Бойка ВЕЛИНОВА
