в-к Лечител
в-к Лечител
 

Нова антиракова стратегия дава надежди за удължаване на живота

Брой: 47, 25 ноември 2021 - ВЕСТИБУЛАРНИЯТ АПАРАТ
Преживяването на една дрозофила, която умира от рак, може да изглежда на светлинни години разстояние от това на един човек с животозастрашаващ тумор, но изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли откриват сходства между двете, които биха могли да доведат до намиране на начини за удължаване живота на раковите пациенти.

Изследванията върху дрозофилите вече ни насочват към нова антиракова стратегия, различна от стандартната цел да унищожим тумора или раковите клетки. Вместо това, предполага изследването, предприемането на атака срещу разрушителните химикали, отделяни от рака, може да увеличи преживяемостта и да подобри здравето на пациентите.

„Това е един наистина спомагателен поглед върху терапията – казва Дейвид Билдър, професор по молекулярна и клетъчна биология. - Вие се опитвате да помогнете на гостоприемника да се справи с ефектите от тумора, вместо да убиете самия тумор.“

Джун Ким, постдокторант от лабораторията на Билдър, неотдавна открил, че туморите при дрозофилите отделят химикал, който нарушава бариерата между кръвообращението и мозъка, позволявайки двете среди да се смесват – рецепта за катастрофа при много болестни състояния, в това число инфекции, травми и дори затлъстяване. Впоследствие Ким и Билдър демонстрирали, че туморите при мишки, които отделят същия този химикал – вид цитокин, известен като интерлевкин-6 (IL-6), също правят кръвно-мозъчната бариера пропусклива.

И нещо по-важно, те успели да удължат живота както на плодови мушици, така и на мишки със злокачествени тумори, като блокирали ефекта от цитокина върху бариерата.

„Известно е, че цитокинът IL-6 причинява възпаление. Новото тук е, че това породено от туморите възпаление в действителност води до отваряне на кръвно-мозъчната бариера. Ако попречим на този процес на отваряне, но оставим тумора на мира, гостоприемникът може да живее значително по-дълго и нормално със същия туморен товар“, казва Билдър.

IL-6 играе и други важни роли в тялото, така че за да могат да помогнат на раковите пациенти, учените трябва да открият лекарство, което да блокира въздействието му върху кръвно-мозъчната бариера, без да променя ефектите му другаде. Такова лекарство би могло да удължи живота и да подобри здравето на хората с рак.

Преди шест години екипът на Билдър открил, че туморите при дрозофилите отделят и субстанция, която блокира ефектите на инсулина, което би могло да обяснява линеенето на тъканите, наречено кахексия, убиващо една пета от раковите пациенти. Това откритие в момента се проучва от множество лаборатории по цял свят.

Едно предимство на това, да се помогне на гостоприемника да предотврати ефектите от тумора върху отдалечени от мястото му тъкани, е че това би могло потенциално да ограничи или дори да премахне необходимостта от токсични медикаменти, каквито обичайно се използват за овладяване на туморите. Те нанасят вреда и на пациента, като унищожават здравите клетки наред с раковите.

Освен тези странични ефекти, атакуването на туморните клетки стимулира резистентността на тумора поради неговата генетична променливост – заражда се резистентен на медикаментите клонинг, който впоследствие ще предизвика повторна поява на рака, казва Билдър. Но ако можеше да се прицелим в клетките на гостоприемника, те имат стабилен геном и няма да развият резистентност към лекарствата. Това е целта на изследователите – да разберат по какви начини туморът засяга гостоприемника и да атакуват „домакинската“ страна на диалога тумор-гостоприемник.

Какво в действителност убива раковите пациенти?

Според Билдър учените все още не са сигурни какво причинява смъртта на много раково болни. Ракът на черния дроб например очевидно разрушава функцията на съществен за живота орган. Други органи обаче, като кожата или пък яйчниците, не са толкова жизненоважни и въпреки това хората умират от рак на тези места, при това много бързо понякога. И макар че ракът често метастазира в други органи – мултиорганната недостатъчност е една от основните причини за смърт вследствие на рак, Билдър се съмнява дали това е цялата причина.

„Много видове рак при човека са метастатични, но това не променя основния въпрос: защо убива ракът? - казва ученият. - Ако вашият тумор е метастазирал в белия дроб, дали умирате от белодробна недостатъчност или от нещо друго?“

Поради тази причина Билдър работи с неметастатични тумори, имплантирани при плодови мушици или мишки, и търси системни ефекти, а не просто тези върху органа, засегнат от тумора.

Един системен ефект от рака е кахексията – неспособността да се поддържа теглото, която води до линеене на мускулите, дори когато пациентът се храни по венозен път. Докато Билдър е открил една възможна причина за това – че туморите отделят химикал, който пречи на инсулина да складира енергия в тялото, други учени откриха допълнителни субстанции, произвеждани от рака, които също може да са отговорни за линеенето на тъканите.

Наред с кахексията, нарушаването на кръвно-мозъчната бариера може да е друг дистанционен ефект на туморите. При новото изследване било установено, че блокирането на активността на IL-6 при кръвно-мозъчната бариера удължава живота на дрозофилите с рак с 45%. Лабораторните мишки трябва да бъдат евтаназирани, преди да започнат да страдат и да умрат от експериментално предизвикания рак, но екипът открил, че след 21 дни 75% от животните с рак, третирани с IL-6 рецепторен блокер, все още били живи, сравнено само с 25% от нетретираните мишки с рак.

„Не само нарушаването на кръвно-мозъчната бариера убива животните – казва Билдър. - Мушиците могат да живеят 3-4 седмици с пропусклива кръвно-мозъчна бариера, докато, ако имат тумор, те умират почти незабавно след пробива на бариерата. Затова смятаме, че туморът причинява и нещо друго. Може би той вкарва нещо в кръвообращението, което после преминава през нарушената бариера, макар че би могло и да е нещо в обратната посока, от мозъка към кръвта.“

Билдър е открил и още произвеждани от туморите химикали при мушиците, които е свързал с едем – подуване вследствие на прекомерно задържане на течност, и повишено кръвосъсирване, което води до запушване на вени. И двете състояния често придружават рака. Други изследователи откриха произвеждани от туморите химикали при дрозофилите, свързани с анорексия – загуба на апетит, и имунна дисфункция, които също са симптоми на много видове рак.

Според Билдър изследването на рака при плодовите мушици предлага няколко предимства в сравнение с моделите на рак при други животни като плъхове и мишки. Първо, изследователите могат да проследяват мушиците чак до момента на смъртта им, за да определят какво в действителност я причинява. Етичните съображения не позволяват на учените да оставят гръбначни животни да страдат, поради което те биват приспивани, преди да починат естествено, и това пречи да се разбере крайната причина за смъртта. При тези животни размерът на туморите се използва за косвена оценка на шансовете им за оцеляване.

„Ние сме невероятно развълнувани от възможността да наблюдаваме директно оцеляването и продължителността на живота – казва Билдър. - Според нас това е истинско сляпо петно, което не позволяваше на учените да изследват как туморът в действителност убива извън рамките на своя локален растеж. Това не означава, че размерът на туморите е подвеждащ, а че дрозофилите ни дават допълнителен начин да изследваме какво прави ракът.“

И докато повечето ракови изследвания при гризачи включват само няколко десетки животни, опитите с дрозофили могат да обхванат няколкостотин индивида, което подобрява статистическата значимост на резултатите. Освен това мушиците се размножават бързо и имат кратка естествена продължителност на живота, което позволява по-бързи изследвания.

Билдър признава, че дрозофилите и хората нямат близка връзка, но в миналото тези мушици - Drosophila melanogaster, изиграха ключова роля за разбирането на факторите за растежа на туморите и онкогените. Сега те биха могли да представляват ключа и към разбирането на системните ефекти от рака.

„Мушиците не само развиват тумори, подобни на човешките, които сме описали преди 20 години, но и сега виждаме, че реакцията на гостоприемника е забележително сходна по отношение на кахексията, коагулопатиите, имунния отговор, производството на цитокини, всички тези неща – казва ученият. - Аз мисля, че това е свръхбогата област. Надеждата ни е да насочим вниманието към това поле за изследвания и да привлечем и други хора да работят в него.“

 Превод от английски
Лора ПАНОВА




Брой: 47, 25 ноември 2021
 
 
Продукти
 
АЛЕРМИН® (ALLERMIN)
 
Биомега - 7 екстракт от облепиха
 
ЧАНКА ПИЕДРА - стоун брейкър
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД