Глюкозинолатите обуславят леко горчивия и парлив вкус на ряпата, репичките, руколата, алабаша, хряна, кресона, горчицата, както и на различните видове зеле (бяло главесто, брюкселско, цветно, савойско, китайско и др.). Най-високо е тяхното съдържание в хряна и семената на горчицата (около 600 мг/100 г), кресона (390 мг/100 г), брюкселското зеле (240 мг/100 г), ряпата (90 мг/100 г), броколито (60 мг/100 г) и т.н. В изброените растения глюкозинолатите са в стабилна форма. Разпадат се под действието на ензима мирозиназа, който се намира в специализирани техни клетки. При рязане, раздробяване и дъвчене глюкозинолатите влизат в контакт с ензима, който катализира тяхното разлагане. В зависимост от киселинността на средата се получава глюкоза и различни разпадни продукти – тиоцианати, изотиоцианати, нитрили.
През последните десетилетия по безспорен начин беше доказано, че
продуктите на деградация на глюкозинолатите се характеризират с редица благотворни въздействия
върху човешкия организъм. От изотиоцианатите с най-изявени полезни свойства се характеризира сулфорафанът, който е продукт на деградацията на глюкозинолата глюкорафанин. Съдържа се във всички представители на семейство Кръстоцветни, но най-високо е количеството му в броколито, брюкселското и цветното зеле. (Бел. ред. Екстракт от броколи под формата на капсули може да намерите в магазини „Лечител”.) Особено високо е неговото съдържание в кълновете на семената на броколито – 1153 мг/100 г, където е бил открит за първи път. Многобройни изследвания доказват, че сулфорафанът се характеризира с антиоксидантно, кардиопротекторно, антибактериално, противовъзпалително, имуностимулиращо, детоксикиращо и антиканцерогенно действие. Доказано беше, че този изотиоцианат в значителна степен противодейства на развитието на редица ракови заболявания - на пикочния мехур, простатата, дебелото черво, белите дробове, гърдите, кожата, гърлото и т.н.
Сулфорафанът е особено ефективен срещу бактерията Helicobacter pylori –
една от главните причини за гастрита, язвата и рака на стомаха и дванадесетопръстника. Има убедителни доказателства, че способства за възстановяване на мозъчната тъкан след травми и инсулт. Неотдавна британски учени установиха, че сулфорафанът оказва благотворно въздействие при редица ставни заболявания, вследствие на блокиране на действието на ензимите, които разрушават хрущялното покритие на ставите. Съгласно резултати, получени от изследователи от Харвардския университет в САЩ, сулфорафанът в значителна степен съдейства за подобряване на състоянието при болни от аутизъм.
Тъй като съдържанието на ензима мирозиназа в броколито не е високо, за повишаване на количеството на магическия сулфорафан е препоръчително към този зеленчук да се добавят продукти, съдържащи значителни количества от този ензим – горчица, хрян, уасаби (японски хрян). Още по-ефективно е действието на кълновете на броколито. Природата по удивителен начин се е погрижила да не пропуснем множеството полезни въздействия на сулфорафана, който се освобождава при консумиране на зелевите култури – чревните бактерии също разполагат с ензима мирозиназа.
Сулфорафанът, както и другите изотиоцианати (алилов, бензилов, фенетилов изотиоцианат), които се получават при разпадането на глюкозинолатите синигрин, глюготропеолин, глюконастуртиин и т.н., всъщност представляват защитно средство на растенията от семейство Кръстоцветни срещу посегателствата на различните животни. Разчита се на това парливият им вкус бързо да откаже натрапника.
Изключително любопитен е фактът, че т.нар. зелеви въшки (Brevicoryne brassicae) са взели на въоръжение глюкозинолатите срещу кръвните си врагове – калинките (Coccinellidae). В кръвта им циркулира гликозинолатът, а в мускулите на главата и тялото – ензимът. Когато калинката или друг неприятел има неблагоразумието да погълне листната въшка, го чака изключително неприятна изненада – стомахът му просто избухва от парещата болка.
При разпадането на глюкозинолата глюкобрасицин се получава съединението индол-3-карбинол. Съдържанието на глюкобрасицина е най-високо в броколито и цветното зеле. През изминалите десетилетия бяха открити множество уникални свойства на индол-3-карбинола, в резултат на което той влезе с летящ старт в списъка на
най-полезните за дълголетието вещества на планетата
Доказано беше, че индол-3-карбинолът е силен онкопротектор, който е основа на редица лекарства за превенция и лечение на раковите заболявания. Той многократно увеличава активността на ензимите на черния дроб, които инактивират токсичните вещества в кръвния ток, оказвайки мощно детоксикиращо действие на организма. Установено беше също така, че индол-3-карбинолът регулира нивото на глюкоза, понижава артериалното налягане, както и съдържанието на холестерола и триглицеридите, укрепва капацитета на имунната защита, обезврежда и извежда от организма алергените и т.н. Бидейки мощен антиоксидант, наред с бетаина, таурина и карнитина, той способства за предотвратяване на стареенето на човешкия организъм. Доказана е способността на индол-3-карбинола да обезврежда продуктите на метаболизма на етиловия алкохол, способствайки по такъв начин чувствително да се намалят последствията от алкохолното отравяне и ужасните преживявания, свързани с онова особено състояние на тялото и духа, известно като махмурлук.
В лечебната практика се използват редица биодобавки, активен компонент в които е индол-3-карбинолът, най-често изолиран от броколито. Счита се, че те са полезни за лечение и профилактика на онкологичните заболявания, заболяванията на женските репродуктивни органи (миома на матката, кисти на яйчниците, дисплазия на маточната шийка и пр.), болестите на черния дроб, подагра и камъни в жлъчката, язва на стомаха и дванадесетопръстника, за нормализиране на дейността на червата, очистване на организма от шлаките и т.н.
Индол-3-карбинолът е особено полезен за силния пол. Неотдавна беше доказано, че той намалява вероятността за превръщане на мъжкия полов хормон тестостерон в дихидротестостерон, излишъкът от който може да провокира заболявания на простатата като аденом, хиперплазия, хипертрофия и дори рак. Индол-3-карбинолът упражнява контрол и върху превръщането на тестостерона в женския полов хормон естроген. И въпреки че сам по себе си естрогенът в известно количество е полезен за силния пол, неговият излишък, който често се наблюдава при мъжете с наднормено тегло, води до редица нежелателни ефекти – еректилна дисфункция, понижение на либидото и свързаните с това депресия и понижен жизнен статус. Като „бонус” е затлъстяването на организма по женски тип.
Наскоро италиански учени съобщиха, че
растението багрилна сърпица
(Isatis tinctoria), което също принадлежи към голямото семейство Кръстоцветни, съдържа 20 пъти повече глюкобрасицин от най-богатите на него зеленчуци – броколито и цветното зеле. Възможността за получаване на по-голямо количество индол-3-карбинол от този значително по-богат източник на глюкобрасицин безспорно ще подпомогне изучаването на свойствата и физиологичните въздействия на индол-3-карбинола.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
