Атанас ЖДРЕБЕВ
Резултатите от евроизборите като цяло не предоставят ясна индикация за визията на европейския избирател за бъдещето на Европа, а по-скоро свидетелстват за наличие на противоречиви тенденции. Раждат се множество парадокси, които пречат да се даде еднозначен отговор на въпроса относно интерпретацията на волята на гласоподавателите. Най-голямата, или може би най-красноречивата, победа на популизма е във Великобритания, където партията на Найджъл Фарадж Брекзит спечели 32% от гласовете, консерваторите останаха на задни позиции, а Тереза Мей подаде оставка. Преди изборите в британските политически среди съществуваше нагласата за евентуално провеждане на втори референдум и за оставане в ЕС; Мей се оттегли, защото не успя да постигне парламентарно мнозинство за „мек” Брекзит, а победата на Фарадж отваря хаотичния път към „твърд” Брекзит. Другата победа на крайните популисти е във Франция, където Националният сбор на Марин Льо Пен води с 2%, но партията на Макрон запазва броя на своите евродепутати. Всъщност Макрон не губи в номинално числово изражение, но малката преднина на крайнодесните в една от големите европейски страни е значима по-скоро със своето психологическо предимство. Още повече, че и Льо Пен, и Макрон са лидери, които са причислявани към
новата популистка вълна във Франция,
която помете традиционните партии на консерваторите и на социалистите, а подобна трансформация се наблюдава и във Великобритания. Австрийската партия на свободата пък загуби само 2% спрямо предишните избори, докато Австрийската народна партия остана първа политическа сила. АПС не успя да претърпи сериозно поражение, след като беше разпространено видео, в което нейният лидер Хайнц-Кристиян Щрахе беше заснет да договаря дарения за неговата партия от мнима племенница на руски олигарх. Явно и в Австрия, ако използваме един актуален термин от българския политически език, „имиджовата щета” от корупционния скандал не се оказа толкова голяма, че да доведе до електорален срив. И с австрийския пример се опитахме да докажем, че дадена политическа интерпретация, базирана единствено върху работа с цифри, не може да допринесе кой знае колко, за да разберем политическите събития в днешния свят, който се е превърнал в многополюсен, не само от гл.т. на традиционното геополитическо клише, но и в доста по-тесния политически смисъл. Далеч по-еднозначно, отколкото е в Австрия, антипопулистката тенденция успя да удържи победа в Гърция, където консервативната Нова демокрация си възвърна позициите, а в Германия християндемократите губят подкрепа, но не и първото място. Въпреки триумфа на популистите в страни като Италия, Испания и Франция, те определено не са първа политическа сила.
Общият извод от европейската картина е, че
изборите не родиха победа на популизма,
но за да противодействат на популисткия фактор в Европейския парламент, ЕНП и ПЕС ще трябва да обединят общи усилия. На този фон остава неясен и въпросът каква промяна ще предизвика евровотът в България. В локания контекст по време на кампанията европейската тема изцяло отсъстваше. Дебатът беше тотално подменен и силно битовизиран, говоренето за Европа отстъпи мястото си на говорене за апартаменти, тераси и къщи за гости. Този дебат маркира пътя на отдалечаването от европейските ценности. Европа е политическа общност, обединена около общ цивилизационен модел, в основата на който стоят достоянията на християнската религия и наследството на установената от нея култура, върху тях е надграден фундаментът на политическата демокрация. Върховенството на закона е неотменим елемент от същността и функционирането на днешния ЕС. Предизборната кампания чрез споменатата битовизация беше профанизирана и балканизирана, тя стана по-скоро специфично българска, отколкото европейска. Всеки кандидат за евродепутат беше разпитван надълго и нашироко в публичните си изяви за имотното си състояние. Основната цел на двете големи партии беше да представят опонента си в отвратителни краски и така засилиха отвращението от политиката. Не само в хода на кампанията, но и в изборния ден националното радио излъчваше анкети с граждани, които обясняваха, че няма да гласуват, защото всички политици крадат, а от българските евродепутати очакват да им вдигнат пенсиите. Липсата на познания за правомощията на европейските институции и антиелитистките настроения на редовия избирател са резултат от типа на политическа комуникация, произведен от самите политици.
Така печелившият модел на политическа комуникация, наложен от
Бойко Борисов, остана напълно отдалечен от европейските теми
Репрезентативен пример за този модел е последното му предизборно интервю пред Нова телевизия. Половината от интервюто беше посветено на къщата му в Банкя. Стилистиката на посланието беше отдалечена от същността на високата политика; тя носеше в себе си елементи на българската фолклорна традиция, представени в осъвременен вариант, който не съумява да излезе извън интуициите на политическата чалга. Знаков елемент за съчетанието между традиционното и модерното е наличието на акценти от типа на този, че пристройката към неговия дом е направена там, където са били „кокошките, прасето и зайчарникът”. Не е необходимо да навлизаме надълбоко в съдържанието на Борисовата реч, за да видим, че тя съзнателно е насочена към локалния контекст, че пътуването към европейските магистрали на бъдещето е немислимо без родните политически дисаги. Усещането за чалга се подсилва и от метафората на Владислав Горанов, че Борисов може още дълго да управлява джипа. Митологията за строителството и откриването на нови отсечки от магистрали, заводи и малки строителни обекти продължава да работи, въпреки очевидните фалове от типа на неочаквано бликналия Варненски водопад. Едно от възможните обяснения за успеха на ГЕРБ, наред с демонстрираната близост с въжделенията на народната душа, е в липсата на силен алтернативен десен проект. СДС на практика се отказа от собствената си политическа идентичност. Днес можем да потвърдим, че се превърна окончателно в реалност онази опасност, за която известен медиен експерт сигнализираше още преди десетина година – СДС се превърна „от марка на дясното в герб на ГЕРБ”. Автентичният десен вот се насочи към Демократична България, която успя да вкара евродепутат, но не и да разшири твърдото си електорално ядро, не и да бъде припозната като истинската алтернатива на ГЕРБ. Трябва да подчертаем и солидното място, което отреди на Демократична България гласуването в чужбина. Тя получи подкрепата на интелигентите, образованите и предприемчивите млади българи, чиято проевропейска ориентация е проява на ментална нагласа, на вътрешна убеденост и на културен стереотип. Всъщност, между тези, които претендират, че принадлежат към българското дясно пространство, се оформят две групи: Едната не може да излезе отвъд границите на видоизменената и дефектирана традиционна култура, за която стана дума по-горе. Другата група е прозападно ориентнирана, но тя, по думите на един историк, предпочита да гласува с краката си. Така се оформя състоянието на изолираност и самозатвореност на населението, обитаващо пределите на България, което все още не е в състояние да изживее истинския преход от традиционно към модерно общество. Демократична България се опита да обърне внимание на реалностите, в които живеем днес. В предизборните си послания формацията наблегна не само на корупцията и отсъстващото върховенство на закона, но и на изоставането на държавата в световните класации за състоянието на медийната свобода. И тъй като стана дума за медийната свобода и за латентното напрежение между балканското и европейското, в този контекст няма как да не споменем ролята на ДПС и
повторното избиране на Делян Пеевски за евродепутат
Неговото присъствие в Европейския парламент безспорно би влошило имиджа на България, доколкото става дума за компрометиран медиен магнат от умален източноевропейски мащаб, чиито издания обслужват PR-а на властовата конфигурация. Така съществуващата зависимост между управляващите и големи медии се превръща в безспорен фактор за успеха на ГЕРБ. Развитието на предизборната кампания позиционира ДПС като идейно-политически антипод на онази европейска нагласа, за която отбелязахме, че се споделя от избирателите на Демократична България. Мустафа Карадайъ обикаляше смесените райони, за да обяснява, че листата на ДПС се състои от млади и можещи хора, които отстояват европейските ценности и етнокултурните различия и се противопоставят на участието на националпопулизма във властта. Проблематичният елемент в европейската парадигма на движението обаче се състои в нейното стесняване до границите на етническата идентичност и до ненакърнимостта на правата на етноса. Неговата интеграция в измеренията на европейското политическо мислене остава напълно игнорирана в рамките на така очертаната схема.
Друг фактор за успеха на ГЕРБ, за който вече стана дума, е, че БСП не успява да си извоюва позицията на управленска алтернатива. Твърдението, че тя е изгубила сигурна победа, придоби широка известност като трафаретно клише на експертно-аналитичния политически речник. Корнелия Нинова превърна евроизборите във вот на недоверие срещу правителството, в референдум за провеждане на предсрочни парламентарни избори. Това й изигра лоша шега. Недоверието към ГЕРБ наистина нарасна в условията на корупционните скандали и на разкритията на Елена Йончева, но то породи и реципрочно нарастване на недоверието към БСП, тъй като се появиха и компроматни атаки срещу самата Йончева. Вътрешнопартийният конфликт при реденето на листата на БСП създаде напрежение между двата лагера съответно около Нинова и около Станишев. Корнелия Нинова предварително изрази намерението да не носи отговорност за тази листа, което издаде пораженческо настроение. В рамките на партията съществуваше и напрежение по повод на дългия престой извън парламента. По това време НС функционираше без опозиция и без проблеми с кворума. Парламентарният контрол беше напълно обезсмислен като политически инструмент, управляващите организираха казионни, дежурни, скучни изслушвания на министрите, за да запълнят парламентарното време поради липсата на реална законодателна работа. Сега БСП няма легитимни политически основания, за да иска предсрочни избори; връщането й в парламента е въпрос на здрав разум и на здрава политическа логика. Това е бъдещето на истинската демократична парламентарна левица и тази тенденция няма отношение към бъдещето на Корнелия Нинова на върха или в низините на партията.
Евроизборите в България не родиха желанието за промяна, за която толкова дълго се бореше лидерът на БСП, не вкараха в ЕП три от нашите популистки формации, които имат място в НС – „Атака”, коалицията около НФСБ и „Воля”, не родиха и нов антисистемен политически субект. А какво родиха, остава да видим в бъдещето.
* Размисли в деня след вота
