Жана РУСЕВА
Миналата година се отбелязаха 110 години от рождението на един от най-забележителните умове на ХХ век, основателя на съвременната антропология Клод Леви Строс. Всестранно ерудиран учен и запален етнолог, той изучава задълбочено живота, нравите, културата на примитивните общества и с особено внимание – техните митологии. Със своите многобройни изследвания и огромен емпиричен материал, натрупан предимно от джунглата на Амазония, Леви Строс извършва истински революционен пробив в конвенционалното мислене и предразсъдъци на европейския етноцентризъм. Той доказва, че и в най-първобитните общества съществува разумен живот и чувство за човешко достойнство.
Леви Строс е създал школа от съмишленици и последователи, които доразвиват и обогатяват неговото хуманно дело. Учени – етнолози, антрополози, социалпсихолози, пътешественици – изследват примитивните племена, обитаващи непроходими участъци в бразилската джунгла на Амазония. Някои от тях са били заснети от самолет, а в края на 2017 година – с дрон. Най-дръзките откриватели предприели невероятно труден маршрут: към 180 км по вода, после – през дългия тинест терен, и около 120 км пеша. По пътя си те откривали съвсем елементарни артефакти, сечива, брадвички, занаятчийски предмети, както и лодки, издълбани в дънери на палмово дърво. Срещнали се и с племе, при което напълно отсъства понятието за време. Тези хора нямали календари, нито знаели възрастта си, живеели единствено с ритъма на природата, която боготворели. Обикновено тези племена не били агресивни, стига да не се нарушава автономността и територията, на която живеят. За това се грижи и специално създадената през 1968 г. в Бразилия организация, чиято задача е да закриля подобни общности и да им гарантира владеенето на територията. Но бдителността и контрола в тази насока е нужно да се засилят, защото през 2017 г. например алчни и безскрупулни златотърсачи изтребили до крак цяло многобройно племе, за да завладеят земята му.
Един от най-известните защитници на племената, които още живеят в условията на каменната ера, е видният пътешественик-откривател Никола Юло
Освен ярка медийна фигура на журналист, писател, общественик, бивш министър на екологията и енергетиката във Франция, Юло е инициатор и на редица проекти, свързани със защитата на природата. Забележителен е неговият принос в изследванията на Амазония. Тази бразилска територия обхваща 4,5 милиона километра (колкото Европа), където живеят близо 400 000 индианци от около 225 етноса. (При нахлуването на конквистадорите те наброявали 6 милиона, говорещи близо 1300 езика, от които са останали малко над 180). Днес там съществуват около петдесетина индиански общности с по няколко десетки членове, които още не са установили контакт с окръжаващия ги свят и живеят изолирано, сякаш в предисторията.
Никола Юло успява да проникне в една неголяма пролука сред непроходимата амазонска джунгла под Екватора, обитавана от
племето Зое – едва 200-300 души
Разказът на Юло, истинска сензация на времето, звучи фантастично за нас, съвременниците на ХХI век. Как живеят, как оцеляват тези откъснати от света шепа човешки същества? Различно. Невероятно. Крайно трудно и...за завиждане! Защо? „Царство на хармонията” е назовал Юло своя обширен репортаж.
Членовете на племето живеят на родови кланове и обитават сламени колиби, чието обзавеждане се състои единствено от хамаци за спане. Те ходят голи, телата им са красиви, гладки, хармонични. Украса от пера на главите носят жените, а мъжете – ленти около челата и слабините. Къпят се по няколко пъти на ден, търкайки се със „Сапунено” дърво за защита от злите сили. Отклонение от природните дадености е само дяланото парче от специално дърво „потулу”, което те пъхат под долната си устна. (Дали това не е знак за подражаване на някои „богове с бради”, подобно египетските?)
Мъжете от племето се занимават главно с лов (диви прасета и друг дивеч) и с риболов. Жените приготовляват храната, тъкат, поддържат дома и огнището. Всички заедно се грижат за децата и възрастните. С голямо старание се отглеждат маниока и кореноплодни, някои видове чушки, памукови растения, банани. Събират кестени, диви ананаси и пр. Ловят риба без въдица и стръв. Над реката ръсят сок от специално дърво, който зашеметява рибите и те изплуват на повърхността. Никой не остава без занимания. Всичко се разпределя. Храната е обща. А заетостта не е с натрапен труд и задължения, а просто всеки си е поел задачата, която изпълнява добросъвестно и в общ интерес. След работа всички се събират да „отморят” с песни, игри, танци, веселби. В свободното си време обучават или биват обучавани. Опитът е на висока почит и се предава без ограничения. Занятията са общо благо, наследство, което свързва предците с техните следовници. Полигамията и полиандрията са основа на семейните отношения и на социалната спойка на тази общност, лишена от агресивен дух.
Тези хора не знаят смисъла и значението на егото
Те гледат на себе си като на неотделими членове на един и същ организъм. Всички живеят и действат в името на общото. Впрочем, на техния език названието „зое” означава просто „ние”. Думата „благодаря” тук липсва. Всеки се притичва на помощ на другия и това само по себе си е нещо разбираемо. Никой от никого нищо не иска, то му се дава.
Зое ненавиждат насилието. Когато отсекат дърво или при лова със стрела убият диво прасе, за да си осигурят храната, те веднага пристъпват към специален ритуал, за да измолят извинение и опрощение от природата, която са накърнили. Ако някое животно им се изплъзне, то става предмет на покровителство. На топли грижи се радват малките прасенца, отглеждани от жените.
А какво се случва, ако все пак настъпи някакво напрежение или противопоставяне, което застрашава хармонията в отношенията? Изходът е повече от оригинален. Той се състои в следното: противниците, инициатори на напрежението, се заставят – без всякаква грубост – да легнат на земята. Тогава се приближава определената жена, която протяга ръка връз легналите и започва да ги... гъделичка по коремите. Засмиват се всички и инцидентът приключва с всеобщ оглушителен смях. Конфликтът е потушен още в зародиш.
„Много краища на планетата съм пребродил – споделя Юло – многобройни човешки типове познавам и не би ме впечатлил и най-странният на вид туземец. Тук обаче с очите си видях неща, които дълбоко разтърсиха моя европейски ум и съвест. И ако наистина съществува някъде земен рай, то той е именно тук!”, заключава пътешественикът.
Алчност, завист, ревност – напълно непознати за това племе понятия
Солидарността е тяхна втора природа. Тук май е последното убежище на истински свободните хора, непознаващи принудата, предразсъдъците, подчиненостите. Образец на абсолютна демокрация, над племето не властва нито главатар, нито шаман. Това всъщност е общество, в което нуждите и тяхната удовлетвореност се покриват изцяло.
„Когато попаднах в техния свят – споделя Юло – сякаш получих от тези хора едно разтърсващо послание на разум и мъдрост. И на този фон още по-болезнено усетих цялата нелепост на определени черти на нашата цивилизация, в основата на които са властта, съперничеството, печалбата и натрупването”.
Племето живее интуитивно по най-рационален и икономичен начин – с мярка и грижа за съхраняване на природните ресурси. Защото, за разлика от всеобщото заблуждение, Амазония съвсем не е богата земя. Тук ежедневно вандалски и в скандални размери – по 2,2 милиона хектара годишно – се изсичат дърветата на вековния бразилски лес – белият дроб не само на континента, но и на цялата ни планета. Индианците Зое – без писменост, без история – притежават истинска екологична култура, вземайки от околната среда само необходимото, грижейки се за нейната ненакърнима цялост и оцеляване. За разлика от пагубната дързост и високомерие на белия човек, който се насилва да завоюва и подчини природата, индианците я боготворят, съзнавайки, че тя е единственият източник на живота. Затова я щадят!
Бразилската държава е поела известна грижа за оцеляването на тези изолирани малцинства, създавайки организация за закрила на техния географски и културен интегритет.
Преди години мисионери се помъчили да се намесят в живота на племето, донасяйки със себе си и някои непознати за това място инфекции. За щастие, посещението им приключило бързо и без всякакъв успех, без промяна в живота на племето. Сега единственият му контакт с външния свят е ежемесечното посещение на лекар. Бразилските власти и най-вече обществената организация, оглавявана от ентусиасти, ревностно бранят идентичността на зое, като не разрешават никакво външно влияние да наруши хода на техния живот. По инициатива на организацията е уредена и скромна амбулатория за медицинска помощ.
За разлика от нашия свят, в който все повече територии завоюва виртуалното, измисленото, изкуственото, племето Зое живее с реалността на вечните стойности.
