Туберкулозата е заболяване, което се причинява от бактерията микобактериум туберкулозис, предавана най-често по въздушно-капков път. Поразява предимно белите дробове, но всъщност няма орган в човешкото тяло, който да не може да боледува от туберкулоза. Съществува вероятността инфектираността да продължи с години, без заразеният да развие болестта. По-застрашени да развият активна форма на състоянието са хора със съпътстващи заболявания, засягащи имунната система – захарен диабет, HIV инфекция. Особеностите на имунитета в детска възраст също са фактор, благоприятстващ развитието на туберкулоза.
Признаците на заболяването са неспецифични – неразположеност, редукция на теглото, нощно изпотяване, поддържане на температура малко над 37 градуса, кашлица, често пъти с храчки, които в напредналите форми на туберкулоза стават кървави, гръдна болка, слабост - симптоми, които може да се срещнат при редица други заболявания. Затова откриването на туберкулозата става с изследвания на пълна кръвна картина, микробиологична посявка и образна диагностика, маркери на възпалението, директна микроскопия на храчка, а при децата на стомашно-промивни води и съвременни имунологични тестове, които с висок процент на точност дават отговор дали има, или не туберкулозно заболяване.
Една от най-големите заблуди сред хората у нас е, че туберкулозата е победена, коментира д-р Ваня Пеева, педиатър в старозагорската болница „Тракия“. В световен мащаб белодробното състояние и днес влиза в Топ 10 на заболяванията, предизвикващи смърт. Затова борбата с туберкулозата е една от трите глобални цели на Световната здравна организация заедно с маларията и инфекцията с вируса HIV. Според специалистката това са факти, известни повече на медицинските среди, отколкото сред широката общественост, където преобладава впечатлението, че туберкулозата е болест, останала някъде в миналото. В днешно време, за съжаление, отново се появяват редица фактори, които благоприятстват разпространението й. На първо място, това са лошите битови условия, стресът, пренаселеността, непълноценното хранене, социалната изолация на някои общности, ниска обща, икономическа и здравна култура. Фактор е също повишената миграция на големи групи хора и не на последно място, пробивът в имунизационната система на България, която от доста години е изгубила строгостта си, категорична е д-р Пеева.
На въпроса има ли изследване, което показва какъв процент от децата днес не са ваксинирани, педиатърката коментира, че подобни данни липсват. „Хубавото е, че голямата част от новородените деца се обхващат още в родилните домове. На 48-ия час от раждането се прави първата апликация на БЦЖ (ваксината срещу туберкулоза). След това обаче има няколко реимунизации между 7- и 10-месечна възраст, първи, пети и десети клас и точно там някъде при неизвестен процент от децата този имунизационен календар се нарушава. Спазването му трябва да е всеобща отговорност“, коментира д-р Пеева.
Елица ПАЛОВА
