Разстроената и потисната имунна система допринася за развитието на рак. Много терапевтични стратегии имат за цел наново да я стимулират, за да разпознава туморните клетки и да ги унищожава. Сега изследователи от Раковия център „Мофит“ в САЩ твърдят, че дендритно-клетъчна ваксина, насочена към протеина HER2 върху повърхността на клетките на рака на гърдата, е безопасна и стимулира ефективно имунната система, постигайки регресия на заболяването в ранен стадий.
Този протеин е свръхекспресиран при 20-25% от всички тумори на гърдата и е свързан с агресивна форма на болестта и лоши прогнози. По-рано изследователи показаха, че имунните клетки по-трудно разпознават и атакуват злокачествени клетки, които експресират HER2, при прогресирането на рака на гърдата към по-напреднал и инвазивен стадий. Това предполага, че стратегии, които могат да „рестимулират“ имунната система да разпознава и унищожава HER2 на ранен етап от развитието на рака, биха били ефективни опции за лечение.
Изследователите разработиха ваксина, която помага на имунната система да разпознава протеина върху повърхността на раковите клетки на гърдата. Тя се базира на вид имунни клетки, наречени дендритни, които се вземат от всеки отделен пациент за получаване на персонализирана ваксина.
За да установят дали е ефикасна и безвредна, учените провели клинично изпитване при 54 жени с HER2 положителен рак на гърдата в ранен стадий. Дендритно-клетъчните ваксини били изготвени чрез изолирането на дендритни клетки от кръвта на всяка пациентка и излагането им на фрагменти от HER2 протеина. След това на участничките била инжектирана доза от тяхната лична ваксина веднъж седмично в продължение на 6 седмици в лимфен възел, в самия тумор или и на двете места.
Авторите съобщават, че пациентките понасяли добре ваксините и се наблюдавала само нискостепенна токсичност. Най-честите странични ефекти били умора, реакции на мястото на инжектирането и тръпки. Ваксината успешно стимулирала имунен отговор при повечето от участничките. При около 80% от тях се наблюдавал такъв в периферната им кръв и/или в сентинелния им лимфен възел, където ракът най-често се разпространява първо. Важното е, че имунните реакции при пациентките били сходни, независимо от пътя на въвеждането на ваксината.
Изследователите оценили ефективността на последната, като определили процента на пациентките, които имали доловимо наличие на болестта в хирургичните проби след резекция. Отсъствието на болест се нарича патологичен пълен отговор (пПО). Авторите съобщават, че такъв бил постигнат при 13 пациентки, като тези, които имали ранно неинвазивно заболяване, известно като дуктален карцином ин ситу, постигали по-висок процент на пПО в сравнение с участничките с инвазивен рак. Освен това онези, при които се отчитал патологичен пълен отговор, имали по-силна имунна реакция в локалните си сентинелни лимфни възли.
„Тези резултати предполагат, че ваксините са по-ефективни при дуктален карцином ин ситу, което дава основание за по-нататъшната им оценка при него, а локалният сентинелен лимфен възел може да служи като по-значима имунологична крайна точка“, казва д-р Браян Черниецки, ръководител на Отдел по гръдна онкология в Раковия център „Мофит“.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
