Вагиналните инфекции са едни от най-честите гинекологични заболявания. Причинителите са широк спектър анаеробни и аеробни бактерии, гъбички, паразити, вируси. Условие за правилно лечение е точната диагноза и изолиран причинител.
Резултатите от микробиологичното изследване трябва да се разглеждат в съответствие с клиничната картина.
По темата за вагиналните инфекции разговаряме с д-р Елена Попова, микробиолог в болница „Света Анна“ - София
• Оказва се, че много жени поне веднъж стават жертва на вагинална инфекция. Д-р Попова, бихте ли обяснили защо пациентка със симптоми на вагинална инфекция се нуждае допълнително от микробиологично изследване?
- С микробиологичното изследване се поставя окончателната диагноза при една възпалителна реакция на урогениталната сфера. Ние можем да правим широк кръг от изследвания – едното е т.нар. банална посявка на вагинален секрет, при която се хващат гъбички, патогенни бактерии – обичайно развиващи се, и се прави антибиограма. Така че най-добре е, когато жената има проблем, да не предприема самолечение, основавайки се на информация от интернет. Защото доста, включително и образовани жени, са склонни към такъв вариант – те смятат, че щом са компетентни в своята област, могат да вземат решение и в друга област, което е погрешна нагласа.
Другият тип изследвания са за по-специални случаи, за които трябва да се предупреди в лабораторията. Това са изследвания за микоплазми, изследвания за хламидия. Те са малко по-деликатни микроорганизми. Така или иначе всичко това се конкретизира в микробиологичната лаборатория.
• Можем ли да направим обобщена картина на симптомите за инфекция?
- Те са най-разностранни. Може да е парене, болка, сърбеж, може да е само кървене при контакт, може да е зацапване на бельото. Характерът на оплакванията може да е съвсем различен. А вече като находка въз основа на това, което установяват специалистите по акушерство и гинекология, се прави картина, в която те описват състоянието на жената. Може да няма абсолютно никакви симптоми, а жената да има някакво течение, някакъв дисбаланс.
Другият момент е, че при нас могат да се хващат бактерии, които да нямат още такава бурна изява като възпалителна реакция, може да е само колонизиране. Защото урогениталната система е епител и той може да се колонизира от бактерии. Всички те имат механизми на патогенност, т.е. начини, по които да просъществуват в благоприятна за тях среда и с тези изградени фактори за патогенност те се заселват и колонизират този епител. Започват да се развиват, да се размножават и при някакъв имунологичен срив или други неблагополучия от страна на макроорганизма се изявяват като причинители на инфекция в един следващ момент.
• Това беше и следващият ми въпрос: свързани ли са вагиналните инфекции с други заболявания?
- Разбира се. Диабет, хормонален дисбаланс, диети, свързани с изтощение на организма, едностранчиво хранене, лъчелечение, употреба на цитостатици, пребиваване в среда с по-висока радиоактивност. Така или иначе радиоактивният фон на Земята като цяло се увеличава и оттам нараства вероятността за инфекции на човешкия организъм – от вируси, от бактерии и от други агенти по принцип. Всички хронични инфекции се отразяват и там. Другият момент, който е свързан, е промяната на Ph на средата.
Но най-важното е да се избягва самолечението. Или на тази приятелка е помогнал еди-кой си препарат, и аз ще го опитам, ще опитам още един, и трети препарат, и чак тогава ще отида на лекар или на изследване. Тогава картината е абсолютно замазана, а лечението е затруднено. Никой не учи медицина по интернет. Микробиологичното изследване може да даде отговор за причинителите на такъв проблем, който е от бактерии, от гъбички – те са много различни като спектър. И от друга страна, може да се дължат на вируси. Хубаво е да се направи вирусологично изследване. Папилома вирусът, който засяга най-често шийката на матката, може да предизвика при жената и оплаквания като течение и пр.
Много са разнородни причинителите на вагиналните инфекции.
• А лечението как протича?
- Лечението се провежда, след като жената посети кабинета на акушер-гинеколога, той й снема статус, т.е. какво е моментното й състояние, прави се микробиологично изследване, въз основа на което се назначава изследване, провежда се лечението, прави се контролен преглед, за да се види какво е състоянието, защото там имаме и нормална флора, която, ако липсва, колкото и да се лекува жената, вероятността за повторна инфекция се увеличава. Така че и това е от значение.
• Какви са последиците, ако не се вземат своевременни мерки, ако не се предприеме подходящото лечение?
Всички вече знаят, че най-голямата опасност е безплодие при по-младите жени, а оттук нататък има възможност за хронифициране на инфекцията, да се качи инфекциозният процес от влагалището на жената през шийката на матката, да се направи възпаление дори на матката и на маточните тръби, оттам на яйчници, оттам да стане възпаление на част от коремната кухина. Изобщо, тези неглижирани оплаквания могат да предизвикат редица усложнения.
• Можете ли да препоръчате някаква превенция?
- Превенцията изисква най-вече да се поддържа нормалната флора, която е там, да е в добро количество. Така може да се противодейства на засяването на епитела с патогенни агенти. Лактобацилите са нормално обитаващи тази екосистема – ако са в по-малко количество, вероятността за инфекция се увеличава. Но те намаляват с годините така или иначе.
• При менопауза жените трябва ли да се чувстват застрашени?
- Определено. Защото, от една страна, тези лактобацили прогресивно намаляват до изчезване. Епителът изтънява, така че става благоприятна среда за колонизиране с инфекциозни агенти и оттам вече за отключване на един истински възпалителен процес. Това са групата на т.нар. сенилни колпити, които са често срещани. Те протичат вяло, с доста протрахирани (продължителни във времето) оплаквания, защото ние изчистваме микробите, докато теренът си остава непроменен - нямаме нормална флора, епителът е изтънен. От друга страна, имаме и хормоналните промени на климакса.
• Жените трябва ли да търсят и други специалисти, ако прегледът при гинеколога установи подобна инфекция?
- Обичайно акушер-гинеколозите са тези, които насочват жената към един или друг специалист. Те са с достатъчно широк и богат опит, за да могат да кажат в този момент точно от каква допълнителна консултация се нуждае жената. Но така или иначе, щом има оплакване от страна на урогениталната система, хубаво е да се направи специализирано изследване.
Другият момент е, че и по съседство може да се пренесат инфекциите от влагалището към пикочния канал и жената да направи цистити, уретрити и пр. Допълнително това се пренася и на партньора по контактен начин.
• Трябва ли двамата да се лекуват едновременно?
- Обикновено партньорите се лекуват едновременно. Зависи за какъв тип инфекция става въпрос.
• Бихте ли разяснили защо е необходимо да се прави редовна цитонамазка?
- Възпалителните процеси, които се наблюдават при прегледа в АГ кабинета, рефлектират в показанията на цитонамазката. Те там са различни като степени. Така се обобщава като съотношение картината на състоянието на епител, левкоцити, нормална флора, бактериална флора. Това е смисълът на цитонамазката. Периодичното изследване ни дава по-широка информация дали става въпрос за банално възпаление, за колпит, дали има някакви други тревоги във връзка с начеващ онкологичен процес. Така че е хубаво да се прави периодично цитонамазка.
• На какъв интервал?
- Патоанатомите са тези, които определят в зависимост от степента, която е отразена на цитонамазката. Понякога това налага лечение и последващ контрол или пък хирургична интервенция и последващ контрол. Но зависи от клиничния случай, не може да се обобщава. В крайна сметка медицината е и наука, и изкуство.
Изследването само по себе си като информация е ценно. Ако жените отидат на гинеколог и той им каже, че няма смисъл от такъв тип изследвания, да знаят, че не е добър специалист. Само с поглед не може да се установят точно нещата. Изследванията са максимално информативни и дават възможност на специалиста наистина да си свърши работата.
Интервюто взе
Николина МИЛКОВА
