Учените посочват различни причини за обяснение на това състояние, но не могат да разберат защо честотата на проявленията му през последните две десетилетия се увеличава.
Тази тъжна компаньонка на жените се заяви преди 10-15 години и според някои изследователи нейната меланхолия засяга все повече и повече родилки. Въпреки жизнерадостното присъствие в домовете им на очакваните бебета, въпреки удобствата на всякаква домакинска техника, въпреки памперсите, детските храни, онлайн доставките, електронните играчки... Потиснатост, тревожност, чувство за безнадеждност, апатия, раздразнителност, отчужденост от партньора и дори от така желаното дете... - тези са
най-силно изявените симптоми
на това състояние. Жената се терзае от чувство за вина, от съмнения, че е лоша и непълноценна майка, губи сън и апетит, плаче без причина, чувства се безсилна, безполезна, ненужна... Податлива е на панически атаки, преследват я мъчителни страхове за нейното и на детето здраве, мъчи я главоболие, вдига кръвното, оплаква се от сърцебиене...
Всичко това изглежда твърде тревожно, но вървеше паралелно със съмнението дали младата майка не търси повод да се скатае от новите си задължения; дали не позира, за да привлече повече внимание към себе си; или просто се нуждае от почивка след раждането? Още повече че западни медии често приравняваха капризите на някои "звездни" родилки към симптомите на послеродовата депресия. От друга страна обаче, това пробуди обществения интерес и съчувствие към това състояние, педиатри и психолози се заеха по-задълбочено да го анализират и в резултатите все повече жени разпознават свои проблеми.
Една от дамите, заради която темата отново стана актуална, е американската актриса Хейдън Пенетиър, която в края на 2014 г. роди момиченце от украинския боксьор и световен шампион Владимир Кличко. Година след събитието младата майка призна, че страда от следродилна депресия. В нейния случай се наблюдават повечето признаци от
широкия спектър на проблема
"Хората мислят, че послеродовата депресия е измислен проблем, че не съществува. Много жени предпочитат да не признават това състояние, но в действителност негативните мисли и чувства, които изпитват, се трупат и стават съвършено неуправляеми. Някои допускат, че те са израз на отричане от собственото бебе и дори на нерационалното желание да му се нанесе вреда. Аз никога не съм имала подобни мисли, но знам, че те навестяват някои жени в такава криза", казва актрисата.
И нейната колежка Гуинет Полтроу е минала през това преживяване, при това с второто си дете: "Най-страшното е, че не можех да обикна сина си, което ме караше да се чувствам лоша майка и лош човек", казва тя.
В по-тежката си форма депресията може да подтикне майката дори към суицидни мисли и постъпки, както се е случило с Брук Шийлдс. Тя буквално губела разсъдък от непрестанния бебешки рев на плачливата си дъщеричка и дори на няколко пъти й минавало през ума да се нагълта с таблетки. Години по-късно Брук описва своите кошмари в книга: "Прието е да се мисли, че раждането на дете е най-прекрасното събитие в живота и всяка жена трябва да се чувства щастлива и да обожава бебето си. И ако по някаква причина тези чувства не възникнат веднага, значи ти си неправилната жена и майка. Никой не ти казва, че си в депресия, която може и трябва да се лекува."
Според американска статистика 10 до 15 на сто от жените страдат от проблема, като диагнозата се установява само при едва 3 процента от случаите. Заболяването е често неразбираемо за околните, които подценяват, отричат или иронизират проявите му. Нерядко и самите родилки крият връхлетелите ги негативни емоции, страхувайки се да не бъдат заклеймени като неблагодарни жени и лоши майки. И при двата варианта обаче проблемът се игнорира, а това според психолозите допринася за влошаване на състоянието, за удължаване и задълбочаване на депресията, която може да прерасне и в хронична. Ала и специалистите невинаги могат да предложат адекватно лечение, защото се затрудняват да определят със сигурност
какви са причините за възникването й
Най-общо са ги класифицирали в две групи: биологически и психологични. В първата група влизат хормоналните изменения, естественият емоционален спад след раждането, слабост и изтощение на майката в първите седмици от отглеждането на бебето. Основанието да се търси връзка между послеродовата депресия и хормоналния баланс, почива на факта, че в периода на бременността нивото на прогестерона и естрогена се повишава 10 пъти, докато след раждането тези показатели спадат стремително, като само за три денонощия слизат на нивото отпреди бременността. Резките промени се отразяват на целия организъм и разбира се, на психиката на младата майка, на която се налага да изпие ударно този клокочещ от емоции коктейл - колкото щастливи, толкова и негативни.
Но въпреки своята убедителност аргументът за хормоналния спад не обяснява защо резките промени не причиняват депресивни състояния у всички жени. Не дава и отговор на въпроса защо послеродовата депресия може да се прояви чак на третия, на петия месец след раждането или дори в рамките на първата година на бебето. В тези случаи се търсят психологически фактори, към които може да се отнесат наследствена предразположеност на пациентката към емоционални разстройства, неспособността й да понесе отговорностите и задълженията на майчинството, материално или семейно неблагополучие, раздяла с партньора или други драматични житейски ситуации, съвпаднали по време с деликатния постродилен период. Психологическите фактори предлагат и обяснение
защо заболяването получи разпространение в наши дни
През последните 100 години социалният статус на жените претърпя дълбоки промени. Здравият семеен съюз, домът, децата вече не са приоритет на много от тях, а са поизтласкани от стремежа за кариера, независимост, себереализация. В очите на неподготвена за изпитанията на майчинството майка едно бебе може да се окаже задържащ фактор, дори пречка към осъществяването на тези цели. Осъзнала жертвите, които й се налага да прави за детето си, или неспособна да преустрои ценностната си система, тя започва да потъва в зоната на дискомфорта, разкъсвана от самообвинения и съмнения...
Психолозите отчитат и фактори като наследственост, семейна среда, слабост на характера (за много глезени дъщери майчинството се явява първа среща със суровото лице на живота). Освен върху майките послеродовата депресия
хвърля сянка и върху децата им
- те растат по-неуверени, по-тревожни и развиват невротична привързаност към майката, като компенсация за липсата на нейните ласки. Разбира се, апатията и неврозата на жената влошават и отношенията с партньора й, което дава основание на някои психолози да говорят за постродилна депресия и при мъжа. Тя се изразява в изблици на гняв, потиснатост, безсъние, проблеми с потенцията, ревност към новороденото, като за основен виновник се сочи нарушената сексуална връзка на двойката. Ако жената отказва интимна близост, у мъжа се събуждат негативни емоции спрямо нея, после - спрямо бебето, накрая и към самия него. А тези състояния лесно намират отдушник в алкохола или в по-гостоприемна компания...
Диагностирането и лечението на следродилната депресия се базира на преглед и съпоставяне на симптомите. Чрез анализ на кръвната картина може да се определи нивото на хормоните и да се назначат съответни добавки за възстановяване на техния баланс. Не прибягвайте обаче до самолечение, което може да бъде твърде опасно за бебето. Благотворно влияние оказва подкрепата на най-близките хора, разбирането и помощта им. Препоръчват се разходките сред природата, релаксация, леки тренировки, спа процедури, мигове на уединение с партньора, автотренинг...
Не се отказвайте да кърмите бебето си, да го обличате, къпете, гушкате - тактилният контакт (особено кърменето!), спомагат за изработката на "хормоните на щастието", които ще ви помогнат да почувствате истинската радост от майчинството. И по-често си напомняйте, че в живота ви е станало чудо, за което копнеят много жени.
След няколко месеца (с изключение на тежките случаи, когато може да се назначат антидепресанти или успокояващи препарати, но заради тях кърменето трябва да се изостави) всичко ще си дойде на мястото и след време ще си спомняте с усмивка за преживяната криза. Тогава вероятно ще се присъедините към мнението на споменатата Хейдън Пенетиър, която казва наскоро в интервю: "Следродилната депресия не е слабост, която те прави по-лош човек или лоша майка. Обратно, прави те по-силна. Преминавайки през това изпитание, аз осъзнах, че ние, жените, можем да направим нещо, на което не е способен нито един, дори най-умният или обезпечен мъж: да отгледаме нов живот в своето тяло".
Емилия ДИМОВА
