Брой: 9, 2 март 2017 - ХРОНИЧНАТА УМОРА

Преди три години светът за Уитни Дефо се свил до размерите на стая с вечно спуснати завеси. През цялото това време младият човек видял небето само веднъж: когато спешно го носели към линейката. Тогава успял с помощта на онлайн игра на скрабъл да изпише думата: „Умирам”. Изглеждало, че това е последното, за което имал сили.
Лекарите спасили Уитни. Но той както и преди не яде (хранят го вътревенозно), не пие, не говори - всяко подобно действие му отнема твърде много енергия. Понякога на Уитни му е трудно дори да диша, дори само да лежи в леглото.
Пясъчният човек
Най-страшното за младия човек настъпва, когато някой влезе в стаята. Когато все още можел, той надрасква на родителите си бележка, опитвайки се да обясни какво става в такива моменти: „Човекът в стаята за мен е като вятър, който духа през тялото ми, а аз сякаш съм направен от пясък. Още малко – и ще изчезна”.
Но бащата на Уитни – световноизвестният генетик и биохимик Рон Дейвис, няма намерение да изоставя своя син. За професора тъмната стая на сина му не е просто място, където той се грижи за своете дете, изгубило способност да се самообслужва преди пет години. Това е неговото работно място, научна лаборатория. Тук професор Дейвис се опитва да се доближи до тайната, чието разгадаване е цел на неговия живот и кръстопът на научни интереси. Той трябва да открие причината за болестта на сина си, докато не е станало късно.
През страшния декември, когато Уитни бил напът да умре, професорът също попада в болница. Той прекарва сериозна операция за присаждане на аортна клапа и още преди да укрепне, продължава да работи неуморно. Ден и нощ Дейвис превърта в мозъка си този безкраен, нежелаещ да се подреди пъзел: химични формули, данни от анализи и наблюдения, хипотези, сравнения, теории...
Щом професорът сглобява един фрагмент, всичко веднага се разпада под напора на нови противоречиви данни. И той започва всичко отначало. Наградата в тази страшна и странна игра е животът на неговия син. А главната сфера в научните интереси на професор Дейвис е хроничната умора.
Била ли е симулантка Флорънс Найтингейл?
Към словосъчетанието „синдром на хроничната умора” мнозина се отнасят скептично. Самият термин се появява в САЩ през 80-те години на миналия век, макар симптомите на този недъг да са известни отдавна. Понякога болестта се нарича синдром на Флорънс Найтингейл – на първата пациентка, историята на чието заболяване е фиксирана писмено.
Главният симптом е безпричинна и непреминаваща умора в продължение на минимум половин година, намаляваща работоспособността най-малко два пъти. (Бел. ред. Със силно тонизиращо действие е ДИНАФОРС®, който виждате на тази страница. А на стр. 23 ще научите повече за свойствата на МАКА, както и за МАГНЕЗИЕВ ЦИТРАТ – лесноусвоим органичен магнезий. Наличието на достатъчно количество от този минерал предразполага към правилното функциониране на много системи и органи в организма.
Добавката ИМЮН ОУЛ, който е натурална комбинация за тонизиране и за подсилване на имунна система, може да купите в магазини „Лечител“ с 25% намаление до 15 март 2017 г.) Но умората е само едно от проявленията на тази загадъчна болест. Другите симптоми може да се различават при отделните болни, най-често това са понижение или повишение на температурата, главоболие, нарушения в мисленето, световъртеж, хрема, чревни разстройства и т.н.
Уитни страда от рядката и тежка форма на синдрома на хроничната умора, от която най-често се умира. Но нерядко и страдащият завършва живота си със самоубийство или както казва самият Уитни Дефо, „човек се превръща в жив мъртвец, люшкащ се между живота и смъртта: за да убиеш себе си, са нужни сили, а тях ги няма”.
Уитни е жив и досега не прави това, защото е борец. За него сядането в кревата е равносилно на подвиг, изискващ много сили. Той участва активно в разпространението на информация за синдрома на хроничната умора и търсенето на ефективни лекарства. Именно затова допуска в стаята своя баща.
Професорът дълго седи пред вратата, понякога часове наред, преди болният да даде знак, че може да влезе: именно тогава той сяда на леглото, покрил главата си с одеяло.
...

Осъзнайте, че не може да свършите всичко, и спете повече
На пръв поглед това е банален съвет. Но опитайте да го следвате! Осъзнайте, че вие все едно няма да успеете във всичко, колкото и бързо да бягате. Сигурно вече сте забелязали, че колкото по-бързо и ефективно се справяте със задачите, толкова повече нови задачи се появяват пред вас. В това е целият проблем. Ако забавите темпото и отделите допълнително време за сън, ще откриете, че списъкът с неотложни задачи е станал по-къс, а някои въпроси, с които толкова не сте искали да се занимавате, са отпаднали от само себе си. При това скоро ще разберете, че благодарение на 8-часовия нощен сън вашата резултатност се е повишила и сте започнали да получавате по-голямо удоволствие от това, с което се занимавате. (Бел. ред. За по-добър и по-продължителен сън подходящ продукт е Мелатосел, който виждате на страницата.)
Спортувайте повече
Ако физическите упражнения бяха таблетка, със сигурност всички биха я гълтали с шепи. Физическата активност е залог за оптимизация на жизнената енергия. Намерете си занимание по душа. Захванете се с танци, йога, разходете се в парка или дори идете по магазините – ако това ви харесва. Вероятността да се откажете от това занимание, е малка. И непременно включете упражнения в своя дневен режим. Планирайте всичко по ден и час, дори ако става въпрос просто за бягане в парка.
Яжте по-малко захар
Повишената употреба на захар може да е причина за т.нар. адреналинова умора. Хората с адреналинова умора преживяват в течение на деня период на нервозност, световъртеж, раздразнение и унилост. Но чувстват облекчение, ако изядат нещо сладко. Сладкото за кратко повишава нивото на захар в кръвта до нормата. Те се чувстват по-добре, но след това нивото на захар отново пада под нормата. От гледна точка на настроението и нивото на енергия в организма това прилича на човек, който изпада от една крайност в друга.
Какво може да направите? Започнете с ограничение на захарта и кофеина. Яжте често, но по-малко, увеличете количеството на белтъчини и намалете употребата на въглехидрати. Постарайте се да се откажете от белия хляб с добавена захар и преминете на пълнозърнест хляб и плодове. Ако усетите раздразнение, изяжте нещо, съдържащо белтъчини.
Правете това, което ви доставя радост
Повишете самочувствието си и започнете да изпълвате своя живот с това, което ви доставя радост. Престанете да правите това, което ви опустошава емоционално. Ако се занимавате с това, което ви прави щастливи, сте на верен път.
Погрижете се за себе си
Често подценяваме важността на почивката. Продължаваме да се въртим като хамстер в колело, дори когато чувстваме, че нещо вътре в нас всеки момент ще се взриви от емоционалното или от физическо напрежение. В такъв момент е нужно да съберете волята си в юмрук, да се постараете да забравите за всички проблеми и да си дадете пауза. Пожалете себе си и своя организъм.
За съжаление, някои хора губят почва под краката си, когато им кажат, че синдромът на хроничната умора и фибромиалгията са само „в тяхната глава”, и попадат в затворен кръг. Разбират, че цялата им болест е на нервна почва, дължи се на емоционални проблеми (а такива има всеки човек). Многобройни изследвания доказват, че синдромът на хроничната умора е напълно реално физическо заболяване. Ако сте изпробвали много начини и не можете да надмогнете вечната умора и болките, струва си да потърсите добър лекар.

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА
В горната статия са казани доста важни и верни неща за т.нар. СХУ, но не са малко и неверните, неточните, безполезните…
Очаквайте сензационната, а по-точно е да се каже революционната публикация на Атанас ЦОНКОВ, който работи от много години по темата синдром на хроничната умора, както и на сродните й проблеми като фибромиалгия, АЛС (амиотрофична летерална склероза), паркинсонов синдром, алцхаймер, синдром на Гийен-Баре, множествена склероза, полиневропатии и пр.
Предстои ви да се запознаете с жизненоважна информация. Спрете „ходенето по мъките“, защото няма медицинско светило, което да ви посочи изход от личната ви драма, а отгоре на всичко тъкмо трудното ходене (в буквалния смисъл на словото!) е един от главните ви симптоми и проблеми!
Ако някой има подобна болестна симптоматика или дори му е поставена една от споменатите диагнози, не се самолекувайте, а ни пратете копие от евентуалните ви изследвания (епикризи). Нашите консултации са безплатни!