Съществуват множество хипотези и предположения, които се опитват да обяснят причините за развитието на това опасно заболяване, като значителна част от тях стигат до заключението, че в много случаи вина за това имат и самите болни. Повечето специалисти са единодушни, че основните причини за развитието на онкологични патологии са: неправилното хранене, затлъстяването и заседналият начин на живот, пушенето и употребата на алкохол и наркотици, съдържанието на канцерогени в приеманата храна, радиоактивното лъчене, промишлените замърсявания, вирусите, депресията, ослабеният имунитет, както и наследствените фактори.  

Според статистиката повече от една трета от случаите, провокиращи развитието на онкологични заболявания, са свързани с неправилното, нездравословното хранене. Т.е. една от значимите причини е свързана с въздействието на канцерогени, които попадат в човешкия организъм с приеманата храна. Към тях се отнасят например трансмазнините, пестицидните остатъци, нитратите и нитритите, редица хранителни добавки (Е-та), простите захари и т.н. В препържените и препечените храни се съдържат множество опасни канцерогени – акролеин, акриламид, полициклични ароматни въглеводороди (бензпирен, хризен, коронен), хетероциклични амини и др. Според категоричното мнение на диетолозите най-здравословната термична обработка на храните е варене и варене на пара. Не са малко специалистите, според които системното присъствие (над 20%) на протеини в ежедневното меню също е съществен предразполагащ фактор. Съгласно неотдавнашно изследване на шведски учени всеки 30 грама промишлено преработено месо увеличават с над 1,5% риска от развитието на окологично заболяване. В любимите на мнозина пушени храни (меса, колбаси, риби, сирена и пр.) се съдържа изключително опасният канцероген бензпирен.

Многобройни изследвания сочат, че лицата, които употребяват значителни количества осолени храни, са много повече изложени на развитие на рак на стомаха, носоглътката и хранопровода. Макар и косвено, злоупотребата със сладки храни също води до онкологични патологии, вследствие на наднормена телесна маса и затлъстяване.

Известни са редица храни, които в значителна степен противодействат на развитието на онкологични патологии, чувствително повишават капацитета на имунната защита и виталната сила на организма. Към тях принадлежат:

Авокадото. Авокадото е плод, който съдържа огромен брой биологично активни вещества, които оказват широк кръг благотворни въздействия върху човешкия организъм – липиди, каротеноиди, фитостероли, сесквитерпени, проантоцианидини, глутатион, манохептулоза, органични киселини, множество витамини и ценни минерали. Благодарение на големия брой антиоксиданти, които се съдържат в авокадото (глутатион, каротеноиди, витамините А, С и Е, селен и др.), то има особено висока стойност (1933 µmol/100 г) на показателя TAC (Total Antioxidant Capacity), характеризиращ антиоксидантната активност на храните. Авокадото способства за чувствително подпомагане на организма в битката му със свободните радикали, предизвикващи преждевременно остаряване на организма, онкологични и сърдечно-съдови патологии. Монозахаридът манохептулоза има уникалното свойство да препятства усвояването на глюкозата от клетките, вследствие на което те изпадат в частичен глад. В резултат същите преминават в „икономичен“ режим, при което се износват по-малко и... живеят по-дълго. Доказано е също така, че манохептулозата забавя метаболизма на раковите клетки и спира техния растеж, благотворно влияе на нервната система, извиквайки чувство на бодрост и оптимизъм. 

Ананасът. Ананасът съдържа множество ценни за човешкия организъм вещества – въглехидрати, протеини, липиди, органични киселини, полифеноли, каротеноиди, витамини, минерали, бромелаин и т.н. Изключително ценна съставка в ананасите е бромелаинът – смес от протеолитични ензими, които участват в разграждането и усвояването на белтъчините (протеините) и осигуряват на организма нужния ресурс от аминокиселини за множество синтези. Бромелаинът притежава имуностимулиращо, противовъзпалително и антиагрегативно действие. Доказана е уникалната му способност да унищожава раковите клетки, да предотвратява ставни и артритни болки и възстановява увредените тъкани. Индексът ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity) на ананаса, който предоставя информация за антиоксидантния капацитет на храните, съставлява 562 µmol TE/100 g. Т.е. 250 грама ананас могат да осигурят около 50% от дневната потребност на организма от антиоксиданти, съставляваща около 3000 единици ORAC.

Кръстоцветните. Към семейството на кръстоцветните (Brassicaceae), наброяващо над 3000 вида, принадлежат редица ценни представители, които се характеризират с мощно антиканцерогенно и многобройни други полезни въздействия върху човешкия организъм – броколи, цветно зеле (карфиол), бяло главесто зеле, брюкселско зеле, ряпа, репички и др. Особено ценна съставка в изброените представители на това уникално семейство са изотиоцианатите, които обуславят техния леко парлив и нагарчащ вкус. При дъвченето и рязането им, под действието на освободения ензим мирозиназа, глюкозинолатите се разпадат на две групи вещества – изотиоцианати и индол-3-карбиноли, които оказват широк кръг физиологични въздействия. Двете групи вещества участват активно в детоксикацията на организма и оказват мощно антиканцерогенно действие. Между изотиоцианатите особено активен е сулфорафанът. По категоричен начин е доказано, че хората, на чиято трапеза често попадат представителите на това невероятно семейство, значително по-малко са изложени на развитието на онкологични патологии.

Чесън. Особено ценни съставки на чесъна са фитонцидите и сяросъдържащата аминокиселина алиин. Мощното антивирусно и антибактериално действие на чесъна, известно от векове, в значителна степен се дължи на фитонцидите. При раздробяването на неговите скилидки, под действието на освободения ензим алииназа, алиинът се разпада, в резултат на което се образува друго сяросъдържащо съединение – алицин, обуславящ добре познатия лютив вкус и мирис на чесъна. Тъй като алицинът е нетраен продукт, той бързо се разпада с образуване на поредица от биологично активни сяросъдържащи съединения – диалилсулфид, диалилдисулфид и ажоен. По убедителен начин е доказано, че изброените вещества, които се характеризират с антиоксидантни свойства, понижават чувствително риска от развитието на рак на стомаха и на дебелото черво и потискат синтезата на нитрозамини в организма, които са едни от най-изявените канцерогени.

Кафявите водорасли. Кафявите морски водорасли (Phaeophyta) – ламинария, фукус, саргасум, цистозеира, са ценен източник на лесноусвоима органична форма на йод, елементът, който участва в синтезата на двата особено важни хормона на щитовидната жлеза – тироксин и трийодтиронин, представляващи главни регулатори на обмяната на веществата в човешкия организъм. С годините синтезът на тези хормони отслабва, което се отразява на метаболизма на въглехидратите. Това създава предпоставки за развитието на онкологични патологии. Във фукуса е открито веществото фукоидан – представляващо сулфатиран хетерополизахарид, който се характеризира с антиканцерогенно, имуномодулиращо (възстановяващо определени функции на имунната система) и антивирусно действие. (Бел. ред. Продуктът Келпамакс, който ще видите на стр. 23, съдържа прах от морски водорасли, богати на йод.)

С антиканцерогенно действие се характеризират и редица плодове, в които се съдържат значителни количества антоциани – касис, арония, малини, къпини, червени и черни боровинки, вишни, тъмни сортове грозде и т.н. Неотдавна американски учени съобщиха резултатите от изследване, съгласно което редовната консумация на богати на антоциани плодове чувствително понижава риска от развитие на рак на хранопровода и на дебелото черво. Многобройни изследвания доказват, че антоцианите забавят прогресирането на раковите заболявания. Антиканцерогенно действие проявяват зеленият чай, както и редица ядки.

По повод превенцията на развитието на онкологични патологии особено уместен е цитатът от знаменитата книга на Иля Илф и Евгений Петров – „Дванадесетте стола“: „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.“

 Доц. д-р Димитър ГЕОРГИЕВ