Атанас ЖДРЕБЕВ
Първият фактор е настъпилата трайна институционална дисфункция. Страната се намира в продължителен период на нестабилност, белязан от провеждане на четири парламентарни избора в рамките на по-малко от две години и от неспособността на партиите да съставят стабилно и работещо правителство. Честите служебни кабинети поставят под въпрос ефективността и функционалността на зададената от Конституцията форма на управление на България като парламентарна република и започват да се чуват гласове за преход към президентска или полупрезидентска република. Партиите не успяват да се адаптират към утвърдените правила на играта, опитват се да ги заобиколят или пък да потърсят други правила, които не са нормативно закрепени, не са част от установения ред и отварят пътя към хаоса.
На втора място, основните партийни лидери нямат ясно разбиране за същността и смисъла на понятието „политически модел”. То е пряко свързано с възприетия от цялото общество тип политическа култура. С просто око се наблюдават редица специфики, които говорят за това, че като цяло българинът не притежава гражданска култура в смисъла, който Алмънд и Верба влагат в понятието. Гражданите масово не се интересуват от политика, нямат доверие на политическите формации, на институциите и на политиците, не гласуват на избори, малка част от тях членуват в партии, синдикални или други обществени организации; формите на политическа активност, в които те участват, са пасивни, изразяват се в анти настроения, а не в гласове в полза на нещо. Тази поляризация пряко рефлектира върху поведението на политиците. В стремежа си да не загубят поне твърдите си електорални ядра, те се стараят да се придържат към обещанията, които са дали на избирателите си, и да не прекрачват разделителните линии по отношение на коалициите. Така конфликтността се превръща в базова характеристика на тяхното политическо поведение. Същевременно партийната фрагментация не позволява да се формира стабилно парламентарно мнозинство, без да се нарушават онези принципни позиции, които крепят собствената идентичност на всяка една политическа сила. Според политическата теория, държавата се намира в етап от своето развитие, налагащ установяване на консенсусен модел на управление. Казано с други думи, трябва да се състави правителство на компромиса, което парадоксално би било и единственият изход от политическата криза, и най-бързият път към задълбочаване на кризата на легитимността на политическата система.
Третият фактор е свързан с начина на говорене на политиците. Стилът на радикална конфронтация разрушава дори и минималните хипотетични възможности за постигане на консенсус. Доскоро от прекия политически сблъсък произтичаше само опасността да не се състави правителство. Дългото учредително заседание на НС беше на ръба да изправи държавата пред безпрецедентна конституционна криза. Ако депутатите се бяха придържали докрая към първоначално заявените от тях позиции, щяха да стигнат до задънена улица в резултат на съчетанието на първите два фактора. Затвореният кръг на параграф 22 се изразява в следното: парламентът не може да започне да работи преди да избере председател; за да се осъществи изборът, поне една от партиите трябва да отстъпи от предварително заявената позиция да не подкрепя политическите си противници. Погрешните стратегии доведоха до лошо решение.
Вежди Рашидов е личност с, меко казано, спорна биография, добила широка известност. Проблемът не е само в стилистиката и използваните от него фрази в медийните му изяви и от парламентарната трибуна. Перманентната употреба на недопустим вулгарен език дори не подлежи на коментар. Бихме могли да оставим настрана и връзките му с някои фигури от деветдесетте години на миналия век. Оценката на неговото изкуство е въпрос на индивидуален вкус. Но управлението му като министър на културата е свързано с множество гафове, няма смисъл да изброяваме всички и да използваме аргументи ad hominem. Когато говорим за натрупан административен и политически опит, който дава основание Рашидов да бъде избран на най-високия пост в държавата, си струва да откроим поне крупния скандал с разкопките в т.нар. „Културно-комуникационен комплекс Древна Сердика”. По варварски начин беше унищожено ценно археологическо наследство – римските останки се дострояваха с бутафорни конструкции с китайски материали; поройните дъждове и липсата на покритие изложиха обекта на ерозия, без да са предприети необходимите мерки за неговата консервация. Впоследствие Елена Йончева разкри данни за крупни финансови злоупотреби, свързани със същия проект, но времето и бездействието на прокуратурата заличиха спомена за тях.
Нека да изясним как Рашидов стана председател на НС след тежка разправия между отделните парламентарни групи, след серия от прояви на деструктивно поведение, които щяха да доведат до институционален блокаж. „Възраждане” издигаше собствен кандидат, не подкрепяше нито един от останалите и така неговите 27 гласа „против” допълнително усложняваха задачата да се намери приемлив компромис. ДБ саботираше кандидатурата на Кристиан Вигенин и торпилираше реалните шансове тя да достигне до балотаж. Вигенин беше легитимен представител на разпадналата се преди изборите четворна коалиция. Въз основа на русофилската си ориентация, той можеше да консолидира около себе си гласовете на „Български възход” и на „Възраждане” и чрез една разнородна подкрепа да спечели състезанието срещу всеки потенциален кандидат на ГЕРБ. ПП отправи няколко провокации с деструктивен характер, чрез които директно постла червения килим по пътя на Вежди Рашидов към председателския стол. Първо, за пореден път експлоатира опорката, че ГЕРБ, ДПС и „Възраждане” са свалили правителството на Кирил Петков, сега имат 130 гласа и трябва да си изберат председател на НС. Това моментално обедини ГЕРБ и ДПС. Второ, издигна кандидатурата на Никола Минчев, който беше отстранен от същото мнозинство в предходния парламент с участието и на ИТН. Беше очевидно, че Минчев не може да бъде избран по никакъв начин. Спорен и страничен въпрос е дали точно такъв тип опит за политическа реабилитация носи полза или вреда. Трето, ПП и ДБ не помогнаха с гласовете си на Вигенин. Четвърто, по време на провеждащ се Председателски съвет, ПП покани чрез медиите на публична среща лидерите на парламентарните групи, на която не се отзова нито един депутат. Пето, претърпя имиджова щета от първоначално заявената на съвета подкрепа за Рашидов, последвана от диаметрално противоположна промяна на позицията пет минути след неговото приключване и от искане за почивка в пленарната зала непосредствено преди гласуването. Шесто, ПП предизвика видимия гняв на Корнелия Нинова не само с отказа си да участва в обединението около фигурата на най-възрастния депутат за председател на НС, но и с обвинението, че ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход” са създали новата четворна коалиция. БСП категорично опровергава твърденията, че ще подкрепи кабинет с мандата на ГЕРБ или на ДПС. Въпреки това, ПП не само влошава отношенията си и с БСП, но започва конфликт и с партията на Янев, чиито гласове ще бъдат абсолютно необходими поне за някакъв хипотетичен опит за съставяне на правителство с втория или с третия мандат.
Като цяло, първите впечатления от работата на новоизбраното НС са доста негативни. ГЕРБ и ДПС гласуват в синхрон и имат около 103 гласа, които с 27-те депутата на „Възраждане” създават една блокираща квота спрямо другия лагер, който е тотално разбит, а частите от него не престават да воюват помежду си. Създава се впечатлението, че сред разбитите авари има поне една фракция, която иска да влезе в нова битка, без да осъзнава, че в нея може да загине окончателно. Основателни са опасенията, че новите избори могат да дадат още по - лош резултат и да вдигнат гласовете на „Възраждане”. Сега Костадин Костадинов се радва на неспособността на останалите партии да постигнат разбирателство, гласува против всяко тяхно решение и привлича към собствената си партия протестния вот срещу представителите на политическия елит. Вече се правят прогнози, че проекторешението на ДБ за Украйна ще взриви пленарната зала1, защото то ще оформи нова тематична коалиция между ГЕРБ, ПП и ДБ и допълнително ще обтегне отношенията на Нинова с Петков и Василев. В този смисъл всички опорки за коалиции и за предварително търсене на врагове са вредни и неуместни в актуалната кризисна ситуация. Курсът към предсрочни избори сега наподобява на полет към пропастта с летящ старт. Политическият преход на ИТН от първа политическа сила до извънпарламентарна формация е поучитилен образец. И който си позволи да сложи прът в колелото на историята, изпада сам от него.
1 Статията е писана на 22 октомври и не отразява последните събития.