Доводите на Хуберман са базирани както на доказани и общоприети, така и на нови научни данни. В последните 20 години той се опитва да разгадае вътрешните тайни на зрителната система. Така например през 2018 г. неговата лаборатория съобщила за откриването на невронните пътища, свързани със страха и парализата, и реагиращи конкретно на визуални заплахи. Наред с това се появяват все повече научни доказателства, че промените в дишането изменят нашия мозък. През 2017 г. Марк Краснов от Станфордския университет, Джек Фелдман от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и техни колеги открили тясна връзка между невроните, отговарящи за управлението на дишането и участъка в главния мозък, който отговаря за възбудата и паниката.
Както е добре известно,
стресът е съставна част от процеса на възбуждане на автономната нервна система
Като цяло стресовото състояние – това е високо равнище на възбуда на нервната система. Тази стандартна реакция е призвана да мобилизира организма и понякога тя напълно отговаря на изискванията на живота.
Но каква е връзката между стреса и зрението?
Когато виждате нещо завладяващо или създаващо напрежение, например, заглавие във вестника, у вас се усилва сърцебиенето и се ускорява пулса. Най-силни промени настъпват със зрението. Разширяват се зениците, променя се положението на очната леща. Вашето зрение преминава в състояние, приличащо на портретния режим на смартфона. Свива се полезрението. Едно нещо виждате ясно и отчетливо, а всичко останало е замъглено. Очните ябълки леко се извръщат по посока на носа, и тогава дълбочината на полето и фокуса се настройват на един участък. Това е примитивен и древен механизъм, посредством който стресът управлява полезрението.
Централното зрение активира симпатическата нервна система. Всички нервни клетки от шията до таза се активизират едновременно и задействат многобройни невромедиатори и химически вещества, предизвикващи възбуда и желание за движение.
Повечето хора не разбират, че очите на практика представляват две части на главния мозък. По време на развитието на зародиша очите съставляват част от неговия преден дял. В първите три месеца очите са издадени извън черепната кутия, а после отново се съединяват с мозъка. По този начин те представляват част от нервната система.
Тъй като очите се намират извън черепа, това помага на организма да определя времето през деня. Освен това тези две части на мозъка фиксират събитията в околната среда от разстояние, съгласувайки общото състояние на бдителност на мозъка и тялото. Би било ужасно, ако ние реагирахме на предметите само при сблъсък с тях.
Но има ли някакъв зрителен режим, свързан със спокойствието и способен да променя нивото на нашия стрес?
Да. Това е панорамното зрение, или оптичният поток. Когато гледаме към хоризонта или в далечина, ние не задържаме своя поглед задълго на едно нещо. Ако не се движи главата, може така да се настрои погледът, че за нас да стане видима далечната периферия – над нас, под нас и от двете ни страни. Такъв режим на зрение се задейства в ствола на главния мозък от механизма, играещ определена роля при бдителност и възбуда.
Ние можем буквално да изключим стресовата реакция, променяйки своя поглед към заобикалящата ни среда, независимо какво се намира там.
Но възбудата на автономната нервна система може да се регулира и чрез дишането.
Зрението и дишането безспорно са най-бързите и най-очевидни начини за контрол на възбудата на нервната система. Това, как ние дишаме, влияе много силно на състоянието на стрес.
Научни данни показват, че
насън и при клаустрофобия хората и животните дишат, правейки две вдишвания и едно издишване
Децата правят това, когато плачат. Това е най-бързият от известните начини за връщане на нивото на нервна възбуда в нормални граници.
В нашите бели дробове има микроскопични алвеоларни торбички. Когато възниква стрес, тези малки торбички се изпразват от въздуха, като изпуснати въздушни балони. Специфичният начин на дишане ги принуждава отново да се изпълнят с въздух. Въглеродният диоксид е причината за възникване на дишане. Ние дишаме не поради това, че ни е нужен кислород, а защото съдържанието на въглероден диоксид става твърде високо. Този начин на дишане ни помага да намалим количеството на въглеродния диоксид в организма.
Връзката между дишането и стреса се осъществява чрез диафрагмата
Това е единственият човешки орган от скелетните мускули, който е предназначен за съзнателни движения. Вие може незабавно да поемете контрол над диафрагмата. Ето защо дишането представлява мост между съзнателния и подсъзнателен контрол на тялото.
При вдишване диафрагмата се мести надолу, а сърцето леко се уголемява, тъй като за него се появява повече пространство. В такова състояние кръвта минава през сърдечния мускул малко по-бавно. След това сърцето подава сигнал в мозъка, а той отговаря: „Аха, значи е по-добре да се ускори сърцето”. По този начин, ако искате да увеличите сърцебиенето, вие вдишвате повече въздух, отколкото издишвате. И обратно. Всеки път при издишване забавяте сърцебиенето.
И така, ако говорим за зрението и дишането, ние имаме физиологични процеси, които са автоматични, но които можем да управляваме.
Вярно е, че човек не може да управлява пряко честотата на сърцебиенето, не може със силата на мисълта да управлява надбъбречните жлези. Но той може да управлява диафрагмата, а това означава, че може да управлява и своето дишане. На свой ред, това означава, че можем да управляваме сърцебиенето и да контролираме състоянието на повишена бдителност и стрес. Ние можем да управляваме своето зрение, а то, на свой ред, управлява нашата бдителност, контролира нивото на напрежение и спокойствие.
Зрението и дишането са изключително важни, тъй като предоставят достъп до възбудената автономна нервна система и възможност във всеки момент тя да бъде съзнателно управлявана.
Иван ПЕТРОВ
