в-к Лечител
в-к Лечител
 

ГЪБИТЕ – СУПЕРХРАНА НА БЪДЕЩЕТО

Брой: 19, 13 май 2021 - ХИПЕРТОНИЯТА
Гъбите са едни от най-древните обитатели на нашата планета, които са се появили на нея преди около 800 милиона години. Т.е. много по-рано от първия човек - homo habilis, следи на който са открити в останки от преди около 2,5 милиона години. Масата на гъбите е около 200 пъти по-голяма от тази на човека, която съставлява едва 0,01% от биомасата на земята. Още от древността гъбите се използват от човека като питателна и лечебна храна, в различни магически ритуали, както и за разправа с враговете. От времето на Аристотел (около три столетия преди н.е.) живите същества на планетата са се подразделяли на две големи групи – растения и животни. През втората половина на XX век обаче, предвид натрупаната информация за устройството и функциите на огромното многообразие от живи организми, по предложение на американския биолог и еколог Робърт Уитакър, те били разпределени в пет „царства”. Гъбите били отнесени към петото царство.

От хилядолетия в страните на Изтока гъбите се използват като високоефективно лекарствено средство и за укрепване на жизнените сили на организма. В Поднебесната империя гъбите се считат за „еликсир на живота”, а в Тибет вярват, че те удължават живота цели два пъти! Персийският лечител Абу Али ибн Сина (Авицена), смятан за баща на съвременната медицина, отрежда на лечебното действие на гъбите важно място в книгата си „Канон на медицината”, известна още като „Библия на медицината”. Тази знаменита книга дълги години служи като основен източник на информация в дейността на лекарите от Близкия Изток и Европа. Фунготерапията е практика, съществуваща в страната на изгряващото слънце преди повече от 20 столетия.

От биологична гледна точка гъбите

стоят на границата между растенията и животните,

т.е. те са полурастения, полуживотни. Подобно на растенията гъбите водят уседнал начин на живот, хранят се чрез всмукване на хранителни вещества от околната среда, синтезират редица витамини и пр. Отличават се от тях обаче по отсъствието на корени, цветове и листа, както и по липсата на хлорофил и невъзможността да фотосинтезират. С животните си приличат по хетеротрофността – неспособността да синтезират органични вещества от неорганични такива. За синтезата на нужните им органични субстанции те се нуждаят от екзогенни такива, продуцирани от други живи организми. Подобно на животните, те натрупват запасния източник на енергия – гликоген, като краен продукт на обмяната на протеините отделят карбамид и т.н. Като основен градивен елемент в стените на техните клетки участва полимерния въглехидрат хитин, който се съдържа в черупките на мидите и охлювите, в телата на членестоногите – омари, раци, скариди, бръмбари, пчели, оси, мухи, паяци и пр.

Нужните за жизнената им дейност хранителни вещества гъбите получават чрез симбиоза – съвместно съществуване с друг организъм. В зависимост от установените отношения с гостоприемника, при гъбите са налице главно два вида симбиоза – мутуализъм и паразитизъм. При мутуализма се установява взаимноизгодно сътрудничество от типа „ти на мен, аз на теб”. Гъбата любезно и добронамерено подпомага растението да усвоява хранителните вещества от почвата, предоставя му редица важни за неговото съществуване витамини, антибиотици и ръстови стимулатори (гиберилини), а растението й осигурява вода и въглехидрати, които тя използва като източник на енергия. Такъв тип отношение е налице, например, при микоризата (на гръцки µύκης, - гъба, и ῥίζα, - корен) – съществуваща между специфични гъби и корените на растенията. Микоризата се среща при около 95% от висшите растения. При паразитизма, след изчерпване на хранителния ресурс на живия организъм, който гъбата използва за своето съществуване, последният загива.

Точният брой на видовете гъби, населяващи планетата, не е известен

Според едно проучване от последните години този брой е около 5,1 милиона! Наравно с бактериите, гъбите имат изключително важна санитарна роля в биосферата на планетата – превръщат органичната материя на загиналите живи организми в прости неорганични вещества и формират плодородния почвен слой - хумусният. С това те създават благоприятни условия за развитието на огромен брой растения, които пък са хранителен източник за множество животински видове. Чрез продуцираните около 20 ензима гъбите разлагат целулозата, лигнина и редица други сложни органични вещества, синтезирайки широка палитра от безценни продукти, използвани от човека и безброй животни. 

Гъбите са навсякъде около нас, но много от тях могат да се видят само с помощта на лупа или микроскоп. Т.нар. макромицети, които притежават плодови тела с по-големи размери, представляват особен интерес от гледна точка на диетологията и лечебната практика. Известни са около 100 вида едливи гъби, но за хранителни цели се използват около 40 от тях.

Печурките са едни от най-употребяваните за хранителни цели гъби в света

В 100 г от едливата им част се съдържат 91 г вода, 4,3 г протеини, 1 г липиди, 0,1 г въглехидрати и 2,6 г фибри. В тях се съдържат още широк набор от ценни витамини (бета-каротин, А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В8, В9, В12, С, D, Е). Особено високо е съдържанието на витамините В5 (2,1 мг/100 г – 42% от дневната норма), В8 (16 мкг/100 г – 32%), В3 (5,6 мг/100 г – 28%) и В2 (0,45 мг/100 г – 25%). Витамин В5 участва в обмяната на основните нутриенти – въглехидрати, протеини и липиди, както и на холестерола, в синтезата на хемоглобина и на редица хормони, способства за всмукването на въглехидратите и аминокиселините в тънките черва, за правилното функциониране на надбъбречните жлези и т.н. Витамин В8 участва в синтезата на гликогена и на редица липиди, в метаболизма на аминокиселините и т.н. Витамин В3 способства за повишаване на нивото на добрия (HDL) и понижение на това на „лошия” (LDL) холестерол, както и на триглицеридите. Витамин В2 съдейства за нормалния метаболизъм на въглехидратите и липидите, подпомага правилното функциониране на нервната система, сърцето и мускулите, способства за производството на антитела, както и за доброто състояние на слизистите обвивки, кожата, косата и ноктите и т.н.

Тези ценни гъби са

богат източник на редица важни за човешкия организъм минерали -

калий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, кобалт, хром, молибден, силиций, фосфор, сяра, селен, флуор, йод и др. За отбелязване е високото съдържание на кобалт (15 мкг/100 г – 150% от дневната норма), мед (0,5 мг – 50%), селен (26 мкг/100 г – 47,3%), хром (13 мкг/100 г – 26%) и пр. От особена важност е високото съдържание на мед, който елемент играе ключова роля в метаболизма на желязото, в синтезата на хемоглобина и във въглехидратния обмен. В качеството на кофактор медта влиза в състава на важни ензими (тирозиназа, супероксиддисмутаза и др.), които изпълняват редица жизненоважни функции в човешкия организъм. В частност, супероксиддисмутазата е едно от главните действащи лица в антирадикаловата защита на човешките клетки. Освен с отлични органолептични качества печурките се отличават и с изключително ниска енергийна стойност – едва 27 ккал (113 kJ)/100 г.

Превъзходни

органолептични качества и ценни хранителни и лечебни свойства притежава и кладницата,

която почти постоянно е достъпна в големите хранителни вериги у нас. Изключително ценна съставка в кладницата са бета-глюканите. Единият от тях – линтинанът, препятства развитието на туморните клетки в 90% от случаите. Тези полизахариди са мощен имуностимулатор, който повишава както вродения, така и придобития имунитет. Съдържащият се в тях фитостерол кампестерол способства за регулиране на нивата на холестерол и кръвна захар и оказва благотворно въздействие при хиперплазия (уголемяване) на простатата. Мощните антиоксиданти глататион и ерготионин се характеризират с кардиопротекторно, антиканцерогенно и антиоксидантно действие.  (Бел. ред. На стр. 23 ще прочетете за хранителната добавка РЕМАСАН® - прах от изсушена кладница.)

В страните на Изтока от хилядолетия се използват невероятните профилактични и лечебни свойства на гъбите шийтаке, рейши, еноки и др., които са достъпни и у нас, макар и предимно в изсушен вид. Благодарение на високото съдържание на биологично активни субстанции – протеини, витамини, минерали, бета-глюкани, фенолни вещества, фибри и др., тези гъби оказват широк кръг благотворни въздействия върху организма. Честата консумация на тези гъби способства за потискане на възпалителните процеси в организма и облекчаване на пристъпите на артрит, подагра, мигрена, възпаление на червата и пр. Те стимулират кръвообращението, подобрявайки снабдяването на клетките с кислород и хранителни вещества.

С множество полезни свойства се отличават и редица диворастящи гъби – манатарка, пачи крак, рижика, булка и т.н. Един от малкото недостатъци на гъбите е способността им да поглъщат редица замърсители в околната среда – пестициди, тежки метали и радионуклиди. Ето защо следва да се избягва събирането на диворастящи гъби край пътища, заводи, сметища и хвостохранилища. 
Гъбите се разглеждат като една от суперхраните на бъдещето, които могат да осигурят значително количество висококачествен белтък и множество други ценни нутриенти, при това с много по-нисък разход на вода и хранителни вещества за тяхното отглеждане. При това емитираните от тях парникови газове са много по-малко в сравнение с другите живи организми, обитаващи планетата.

Бел. ред. На стр. 23 ще прочетете за гъбата ШИЙКАТЕ на френската фирма БиоАтлантик и ще откриете талон за намаление за 15% от цената. Всички останали здравословни гъби на БиоАтлантик в „Лечител” са с 10% намаление до 23 май 2021 г.

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 19, 13 май 2021
 
 
Продукти
 
Редасин Форте
 
Витамолке Натурал
 
Ливерин®
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД