Микропенисът – това не е термин от нецензурни анекдоти, а съвсем реален проблем, който може да се диагностира. Общ критерий представлява дължината на „мъжкото достойнство”, измерена от дорзалната (горната) страна. Според доктор Джамин Брамбхат, експерт по урология и сексуално здраве в клиниката Orlando Health, „всичко, което е по-малко от 9,2 см в състояние на ерекция, може да се смята за микропенис”. В нашия свят, обладан от гонене на максимални размери, наличието на микропенис може да предизвика у мъжа чувство на неловкост, неудобство и дори непълноценност. И това може да стане голям сюрприз за неговата партньорка.
Обикновено микропенис се диагностира при новородените. „Това не е същото болезнено състояние, което принуждава половия член с нормален размер внезапно да се смали”, обяснил доктор Брамбхат.
Микропенисът, вероятно, е предизвикан от хормонално отклонение по време на износване на плода, както посочил доктор Араш Ахавейн, уролог от Лос Анжелос. „Смята се, че хормоналният дисбаланс – това е ниско производство на тестостерон в стадия, когато той обикновено трябва да се увеличава и да предизвиква бързо уголемяване на пениса в нормалния плод от мъжки пол - обяснил доктор Ахавейн. – Микропенис се среща при 3 от 20 000 родени момчета”.
Що се отнася до пениса на детето, неговият нормален размер е 2,5 см на дължина. „Всичко, което е значително по-малко от този размер, се смята за микропенис”, заявила Одри Рий, уролог от клиниката в Кливланд.
Що се отнася до пениса на възрастния мъж, неговата средна дължина съставлява 8,9 см в отпуснато състояние и 13 см в състояние на ерекция. Както отбелязал доктор Брамбхат, микропенисът в състояние на ерекция е по-къс от 9,2 см – малко повече, отколкото дългата страна на кредитна карта.
Психологическото въздействие на микропениса трудно може да се игнорира. „Всяко обсъждане на тази тема има социални и културни последствия: какво означава да бъдеш мъж? Как мъжете виждат себе си и как ги виждат другите? По какви стандарти ги оценяват?”, заявил доктор Майкъл Рейтано, експерт по сексуално здраве.
Що се отнася до вариантите за лечение, те не са особено много. „Понякога може да се дава на детето с микропенис тестостерон в първите три месеца от живота, за да се накара пенисът да расте”, обяснила доктор Рий. Лечението с тестостерон може да бъде ефективно дори след бебешка възраст, ако се провежда до половото съзряване.
Хирургията също има място в удължаването на мъжкото достойнство. Ако стандартната процедура за удължаване на половия член се окаже недостатъчна, може да се опита фалопластика. „Фалопластиката използва тъкани от други участъци на тялото за създаване на нов полов член (и уретер) на пациента”, посочил доктор Ахавейн.
По думите на доктор Брамбхат, наличието на микропенис обикновено не пречи на мъжете да имат ерекция, да мастурбират, да изпитват оргазъм или да уринират. Но понякога това прави невъзможно осъществяването на проникващ полов акт, което, на свой ред, може да означава, че за зачеване на дете ще са нужни спомагателни репродуктивни технологии.
„Въпреки че микропенисът може да бъде дискомфортен за някои мъже, пълното удовлетворение от сексуалния живот може да е възможно както за тях, така и за техните партньорки”, заявил доктор Рейтано, добавяйки, че „от функционална гледна точка размерът на мъжкия пенис е най-малко важният аспект на сексуална способност за доставяне на желаното удоволствие на партньорката”. Секс-педагогът Кейт Скалиси, магистър по общественото здравеопазване, препоръчала на мъжете да се съсредоточат върху сексуалните действия, които са достъпни, а не върху тези, които са невъзможни. „Вие може да получите голямо удоволствие и удовлетворение от пръстите, ръцете и секс-играчките - посочила тя и предложила да се експериментира повече с позите. Цялата работа е в търсенето на творчески решения, за да се наслаждават партньорите на своите тела” - заявила доктор Скалиси.
Борислав СТОЙКОВ
