В случай на тиреоидит на Хашимото имунната система инфилтрира и уврежда щитовидната жлеза. В частност, имунните клетки произвеждат антитела, които завладяват и неутрализират веществата, необходими за изработка на хормона на щитовидната жлеза. Пониженото в резултат на това ниво на хормона на щитовидната жлеза води до развитие на широк спектър от симптоми.

В началото признаците могат да бъдат леки и едва забележими. Но с времето те стават все по-очевидни. Като цяло заболяването предполага бавно и прогресиращо разрушаване на щитовидната жлеза. Но са възможни и междинни периоди, в продължение на които симптомите се променят, тъй като щитовидната жлеза, очевидно, възстановява своята функция. Тези изменения могат дори да предизвикат временна хиперактивност на жлезата.

Точната причина, поради която имунната система атакува щитовидната жлеза, не е известна, но, по всяка вероятност, определена роля в развитието на автоимунния тиреоидит играят генетични фактори. За възникване на тази болест може също да допринесе съчетанието на такива фактори, като възраст, пол, автоимунни или ендокринни нарушения. Гените, разбира се, не могат да се променят, но може да се направят усилия за отстраняване на възможните отключващи фактори на автоимунния отговор. В това се крие и ключът към правилното лечение на автоимунния тиреоидит.

За нормална работа на щитовидната жлеза и имунната система са необходими разнообразни хранителни вещества. Когато има недостиг на тези вещества в организма, може да се повиши предразположеността към развитие на автоимунни заболявания, включително автоимунен тиреоидит.

Селен

Селенът е необходим за преобразуването на Т4 (неактивна форма на хормона на щитовидната жлеза) в Т3 (активна форма). Без достатъчно количество селен хормонът на щитовидната жлеза остава неактивен, вследствие на което могат да се развият симптоми на автоимунен тиреоидит. Освен това както показали някои изследвания, при прием на селен у болните с тиреоидит на Хашимото се понижава нивото на антитела към щитовидната жлеза. Определянето на дозата на приемания селен е задача за лекар, тъй като съществува много тесен прозорец между ефективната и токсична дозировка.

Цинк

Ниското равнище на цинк поставя под заплаха изработката на Т3, защото този микроелемент влияе също на преобразуването на Т4 в Т3. При дефицит на цинк хипоталамусът изпитва трудности с измерването на нивото на хормоните на щитовидната жлеза. Това влошава способността на организма да сигнализира ефективно за изработката на хормони на щитовидната жлеза, когато тяхното равнище става ниско.

Витамин D

Дефицитът на витамин D е свързан с наличие на антитела към щитовидната жлеза. Всички болни от автоимунен тиреоидит трябва всяка година да проверят нивото на 25-хидроксивитамин D. Съгласно данни от изследвания за оптимално функциониране на щитовидната жлеза и имунната система това ниво трябва да съставлява 60-80 ng/ml. Що се отнася до приема на хранителни добавки за повишаване на нивото на витамин D, най-добре е да се избере витамин D₃, а не D₂.

Желязо

Желязото играе ключова роля в процеса на изработка на хормони на щитовидната жлеза. То е нужно също за преобразуването на Т4 в Т3. За да се определи действително ли страдате от дефицит на желязо и имате ли нужда от прием на добавки, трябва да се направят анализи за нивото на феритин, а така също за степента на насищане с трансферин. Вашият лекар може да ви помогне в интерпретацията на резултатите и да ви посъветва за нужната дозировка на желязото.

Ако пиете лекарства за заболявания на щитовидната жлеза, не приемайте добавки с желязо в продължение на два часа след лекарството, защото желязото може да попречи на неговото усвояване.

Съдържанието на желязо в организма може да се повиши и за сметка на употребата на такива продукти, като червено месо, пилешко, фасул и тъмнозелени листни зеленчуци. Но имайте предвид, че желязото от растителните източници се усвоява по-лошо, отколкото от животинските. Ако все пак изберете растителни източници на желязо, витамин С може да помогне за по-доброто му усвояване.

Обичайните препарати за лечение на щитовидната жлеза могат да подобрят нивото на хормоните на жлезата и помагат да се облекчат симптомите, но не решават истинския проблем – дисфункцията на имунната система. Ако можете да определите какви фактори са отговорни за автоимунния отговор, ще можете да се борите по естествен начин с болестта, отстранявайки тези тригери. Особено важно е да се преодолее дефицитът на хранителни вещества, характерен при тиреоидит на Хашимото.

Захари НИКОЛОВ