в-к Лечител
в-к Лечител
 

СЕЛЕНЪТ – БЕЗЦЕННИЯТ ЕЛЕМЕНТ ЗА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Брой: 21, 21 май 2020 - МАСАЖЪТ
Селенът е открит от шведския химик Йонс Якоб Берцелиус преди повече от 200 години. Оказало се, че той е неизменен спътник на открития през 1782 година елемент телур (на латински Тellus означава Земя) от австриеца Франц Йозеф Мюлер. Берцелиус нарекъл новоткрития елемент селен (на гръцки Σελήνη – Луна), изхождайки от презумпцията, че както Луната е постоянен спътник на Земята, така и селенът е неизменен спътник на телура. В онези години едва ли някой е предвиждал особено бъдеще на този елемент, тъй като неговото съдържание в земната кора се оказало съвсем незначително – едва 0,00001%! И действително, повече от 50 години селенът остава извън интереса на учените. Докато през 1873 година английският инженер Уилоби Смит не открива негово уникално свойство – зависимост на електрическото му съпротивление от осветеността. Въз основа на това свойство знаменитият немски инженер и изобретател Вернер фон Сименс създава първите фотоклетки, които намират множество приложения и, в частност – в създадения от американеца Александър Бел фотофон, чрез който за първи път било осъществено предаване на разстояние на звук с помощта на светлинен лъч.

Полупроводниковите свойства на селена

били използвани за създаване на т.нар. селенови токоизправители, които се появяват през 1930 година, предизвиквайки малка революция в електротехниката.

През 1938 година, използвайки вече споменатото свойство на селена да променя електропроводимостта си при осветяване, американецът Честър Карсон прави забележително откритие – създава уникалната техника, известна в наши дни като ксерография. Наименованието е дадено от професор по класически езици от Държавния университет в щата Охайо и произлиза от гръцките думи xeros (сух) и grapho (пиша). Своите опити талантливият физик правел у дома, в кухнята, което било причина за постоянни свади със съпругата му. В крайна сметка тя не издържала и напуснала дома, превърнал се в странен хибрид между място за живеене и техническа работилница. Цели пет години след патентоването на изобретението през 1942 година Честър Карсон търси компания, която да прояви интерес към него. За щастие интерес проявява знаменитата компания General Electric. Назначената от нея консултантска агенция обаче поляла със студен душ младия 32-годишен изобретател: „Този боклук не може да донесе печалба!” Все пак в крайна сметка късметът се усмихнал на Честър Карсон – от изобретението се заинтересувала малката компания Haloid, произвеждаща фотографска хартия и фотооборудване. Новата копирна техника, заменила далеч по-трудоемката фотография, завоювала невероятен успех. Карсон Честър станал приказно богат – за своето изобретение получил 150 милиона долара. От General Electric си скубели косите от яд, както, вероятно, и неговата съпруга. Апропо, появилите се по-късно лазерни принтери използват аналогичен на ксерографския принцип.

Селенът намерил приложение и в стъкларството – за обезцветяване на стъклото и получаването на ефектните „рубинови” стъкла. Петте рубинови звезди на кулите на Кремъл в Москва са изработени именно от „селеново” стъкло.

Забележителните „технически” успехи на селена всъщност се оказват прелюдия към неговия триумф във фармакологията и медицината. През първата половина на миналия век

в китайската провинция Кешан било наблюдавано странно масово заболяване,

свързано с поразяване на сърдечния мускул, черния дроб и панкреаса, което засягало предимно млади майки и техните рожби. След продължителни изследвания през 70-те години с абсолютна достоверност е доказано, че причина за т.нар. болест на Кешан е дефицитът на...селен. Оказва се, че този елемент напълно липсва в почвата и водите в региона, а оттук – и в храната на местното население. Дневна доза само от 100 микрограма (0,0001 г) селен правят истинско чудо.

Това откритие способства за значително повишаване на интереса на учените към физиологичната роля на този елемент в човешкия организъм. И резултатите на закъсняват. Установено било, че селенът е основна съставна част на глутатионпероксидазите - фамилия родствени ензими, които участват в антиоксидантната защита на организма и в метаболизма на съдържащите йод хормони на щитовидната жлеза – тетрайодтиронин и трийодтиронин, които изпълняват важни регулаторни функции в обмяната на веществата в човешкия организъм. Доказано било също така, че те участват в регулацията на клетъчната енергетика, обмяната на глюкозата – основния енергиен източник в човешкия организъм, както и на важните елементи натрий, калий и калций, защитават протеините и липидите от атаката на свободните радикали и т.н. Дефицитът на селен води до сериозно намаление на активността на глутатионпероксидазите, което се отразява изключително негативно на виталната активност на организма. Неговото отсъствие се отразява катастрофално на организма, тъй като тези ензими не се синтезират. Любопитен факт е, че при недостиг на селен в организма, йодът не се усвоява, което води до йододефицит с всички негативни последствия.

По категоричен начин е установено, че дефицитът на селен води и до

сериозен срив в имунната система на организма –

клетките стават безпомощни пред вирусите, които безпрепятствено ги атакуват и превземат. Многобройни изследвания доказват, че селенът активира белите кръвни телца и макрофагите, както и образуването на антитела, с което оказва мощно антивирусно действие. Едно от средствата, които горещо се препоръчват от специалистите за укрепване на имунната защита срещу коронавируса, е добавяне на селен в хранителното меню. В качеството си на мощен антиоксидант селенът действа синергично с каротеноидите и витамините с антиоксидантно действие С и Е, способствайки за дезактивирането на свободните радикали, които са главният причинител на сърдечно-съдовите патало

Продължителният недостиг на селен е свързан с увреждане на сърцето и ставите. Лабораторни изследвания доказват, че при болните от ревматоиден артрит е налице сериозен дефицит на селен. Опитите показват, че неговият недостиг води до деформиране на свързващата тъкан на ставите, които стават трудноподвижни.

В човешкото тяло съдържанието на селен е най-високо в черния дроб, бъбреците, далака и панкреаса, а при мъжете – и в тестисите. Силният пол се нуждае от повече селен, тъй като значителна част от него се излъчва чрез семенната течност.

Богати източници на селен са агнешкото месо, телешкият черен дроб, яйцата, рибата тон, броколито, пшеничният зародиш, триците, гъбите шийтаке, бирената мая и т.н. Усвояването на селена става основно чрез храносмилателния тракт – главно в дванадесетопръстника и в по-малка степен – в червата. Значително по-добре се усвояват органичните съединения на селена в сравнение с неорганичните. Транспортът на селена в организма се осъществява от особени селенопротеини. Значително влияние върху сорбцията на селена оказва състоянието на храносмилателната система. При наличие на дисбактериоза неговото усвояване се понижава и дори може напълно да се прекрати. Ето защо и в този случай състоянието на чревната микрофлора е от фундаментално значение. Наскоро беше установено, че инулинът (природен полимер на фруктозата) активно способства за усвояването на селена. Апропо, инулинът е мощен пробиотик. Най-често препоръчваният дневен прием на селен е 55 мкг за мъже и жени.  

Изследванията върху физиологичното действие на селена в човешкия организъм с неотслабващо темпо продължават и в наши дни. С голяма вероятност в близко време ни очакват нови удивителни открития, свързани с „лунния” елемент.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ


 



Брой: 21, 21 май 2020
 
 
Продукти
 
КАРДИОСАН (CARDIOSAN)
 
Оптисалт - калий + магнезий
 
АГАРИК БЛАЗЕЙ
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД