Благодарение на своите лечебни качества, астрагалът е бил високо ценен още от скитите, които го наричали трева на безсмъртието. В тези далечни времена на простите хора било забранено да използват астрагал за лечение. За нарушителите на тази забрана законът предвиждал смъртно наказание.
Астрагалът се ползвал със заслужена популярност и сред китайските, монголските, тибетските и сибирските лечители. А древните гърци били убедени, че това растение увеличава продължителността на живота.
В един от средновековните лечебни сборници се съобщава, че цветовете на астрагала са жълти и миришат като дюля, а отварата от тях лекува нервни заболявания.
Интересно е, че от тревата на безсмъртието се интересувал личния лекар на Хитлер Герхард Мадаус. В някои източници се твърди, че Хитлер и Сталин употребявали астрагал в качеството на подмладяващо и удължаващо живота средство.
Има няколко красиви легенди за произхода на това удивително растение. Една от тях гласи, че веднъж племето на галите се спуснало от планински връх и се разположило за нощуване в подножието. През нощта галите били разбудени от омагьосваща музика, идваща от близката долина, над която се виждала златна светлина. Хората помислили, че тя идва от небето, на което блестели звезди, и нарекли необичайното явление „астра галос”, което в превод означава „звездите на галите”. В действителност долината била покрита с цъфтящ астрагал, който сметнали за звезди.
Многобройните представители на род Астрагал виреят из целия свят, по-често в умерените зони, но понякога могат да бъдат открити в тропическите региони.
Някои видове съдържат смола, която има медицинско и техническо значение. В миналото майсторите в рисуването по вода, добавяли в нея за сгъстяване екстракт от астрагал, създавайки по този начин своеобразно платно, на което можело да се правят уникални картини с помощта на бои. Получените картини след това били пренасяни на хартия или други материали.
По резултатите от многобройни изследвания било установено, че екстрактите от растения от род Astragalus съдържат изключително богат комплекс от биологично активни съединения: алкалоиди, флавоноиди, тритерпенови сапонини, азотсъдържащи съединения, в това число непротеинови аминокиселини, фенолни киселини, кумарини, висши мастни киселини, полизахаради, витамини от група В, С, Е, РР, микроелементи, дъбилни вещества, етерични масла и др. По този начин, отчитайки, че в състава на различните видове астрагал влизат много биологично активни вещества, несъмнено, екстрактът от тях може да оказва редица физиологични ефекти на човешкия организъм.
Най-ценен като лекарствено растение е вълнестоцветния астрагал. На височина той достига 30-40 см, като има многобройни приповдигнати над земята стъбла.
Астрагалът съдържа много вещества, полезни за човека. Особено се слави той със способността си да натрупва значително количество селен, който е жизнено необходим за нормалното функциониране на организма.
Научни изследвания потвърдили ползата от астрагала за съдовата система на човека. Той е способен да предотвратява атеросклероза, инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето, подобрява работата на мозъка и функционалността на нервните окончания.
Освен това растението подобрява дейността на стомашно-чревния тракт, черния дроб, бъбреците, репродуктивните органи, стимулира обмяната на веществата и повишава имунитета.
Специалистите твърдят, че астрагалът забавя процесите на стареене и дори може в изключителни случаи да задейства програма за подмладяване.
Голямо количество изследвания са посветени на Astragalus membranaceus. В хода на едно от тях било установено, че сухият екстракт от този вид астрагал в експериментална терапевтична доза от 50 мг/кг повишава неспецифичната съпротивляемост на организма към екстремални фактори с различна етиология: стрес, интензивни физически натоварвания, тъканна хипоксия. Доказано е, че астрагалът притежава изразени имуномодулиращи свойства, повишава физическата издръжливост и понижава изразеността на метаболитната ацидоза.
Ивелин ПЕНКОВ
