Хората, които развиват синдрома на Паркинсон преди 50-годишна възраст, може да са се родили с анормални мозъчни клетки, които са останали незабелязани с десетилетия, твърдят изследователи. Тяхната работа насочва към лекарство, което би могло да помогне да се коригират тези болестни процеси.
„Паркинсон“ възниква, когато невроните в мозъка, които произвеждат допамин (вещество, помагащо за координиране движението на мускулите), бъдат увредени или умрат. Симптомите, които се влошават с времето, включват забавено движение, вдървени мускули, тремори и загуба на равновесие. В повечето случаи конкретната причина за засягането на невроните е неизвестна и досега не е намерен лек.
Най-малко 500 000 души биват диагностирани с „Паркинсон“ годишно в Съединените щати, като броят им се повишава. Макар че повечето пациенти са на 60 или повече години в момента на диагностирането, около 10% са на възраст между 21 и 50 години. Новото изследване, което беше публикувано в сп. Nature Medicine, се фокусира върху тези пациенти, при които болестта се появява рано.
„“Паркинсон“ с ранно начало е особено съкрушителен, защото поразява хора в разцвета на живота – казва Микеле Таляти, директор на Програмата за двигателни разстройства и професор от Катедрата по неврология в Медицинския център „Сидърс-Синай“. – Това вълнуващо ново изследване дава надежда, че един ден може да сме в състояние да откриваме и предприемаме ранни действия, за да предотвратим тази болест при хората в риск.“ Таляти е един от съавторите на изследването.
За неговите цели екипът генерирал специални стволови клетки, известни като индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPSC), от клетки на пациенти с „Паркинсон“ с ранно начало. Този процес включвал връщане на възрастни кръвни клетки „назад във времето“ до примитивно ембрионално състояние. Тогава тези iPSC са в състояние да произвеждат произволен тип клетки от човешкото тяло, всички те генетично тъждествени със собствените клетки на пациента. Екипът използвал iPSC, за да получи допаминови неврони от всеки пациент, и след това ги култивирал в лабораторията и анализирал функциите им.
„Нашата техника ни предостави прозорец към миналото, за да видим колко добре може да са функционирали допаминовите неврони от самото начало на живота на пациента – казва старшият автор Клайв Свендсен, директор на Института по регенеративна медицина и професор по биомедицински науки и медицина в „Сидърс-Синай“.
Изследователите забелязали две ключови аномалии при култивираните допаминови неврони:
* Натрупване на протеина алфа-синуклеин, каквото се наблюдава при повечето форми на „Паркинсон“.
* Нарушена функция на лизозомите – клетъчни структури, които служат като „кофи за боклук“ за разграждане и изхвърляне на протеините от клетката. Тази аномалия би могла да причинява натрупване на алфа-синуклеин.
„Това, което виждаме с помощта на този нов модел, са най-първите признаци на „Паркинсон“ с ранно начало – отбелязва Свендсен. – Изглежда, че допаминовите неврони при тези хора може да продължават да третират неправилно алфа-синуклеина в продължение на 20-30 години, предизвиквайки поява на симптоми на това заболяване.“
Изследователите използвали своя модел и за да тестват редица лекарства, които биха могли да коригират наблюдаваните аномалии. Те открили, че един медикамент, РЕР005, който вече е одобрен от Агенцията по храните и лекарствата в САЩ за лечението на предракови състояния на кожата, понижавал увеличените нива на алфа-синуклеина както при лабораторно култивираните допаминови неврони, така и при опитни мишки.
Медикаментът противодействал и на друга аномалия, която учените забелязали в невроните на пациентите – повишените нива на активна версия на ензим, наречен протеин киназа С, макар че нейната роля при „Паркинсон“ все още е неясна.
Следващите стъпки, които планира екипът, е да изследва как РЕР005, който в момента е наличен под формата на гел, може да бъде доставен до мозъка за потенциално лечение или предотвратяване на „Паркинсон“ с ранно начало. Учените се надяват да установят и дали аномалиите, наблюдавани от тях при пациентите с тази форма на синдрома, съществуват и при другите му форми.
Превод от английски
Дария НИКОЛОВА