Хората обичат истории. За нас е по-лесно да запомняме събития, когато са част от едно обединяващо повествование. Но в реалния живот главите на една история не преминават плавно една в друга. Между тях се случват други събития. Ново образно изследване на Центъра за невронаука на Калифорнийския университет в Дейвис показа, че хипокампусът е разказвачът на мозъка, свързващ отделните, отдалечени събития в един общ разказ. Откритието беше публикувано в сп. Current Biology.
„Нещата, които се случват в реалния живот, невинаги са свързани пряко, но ние можем да запомним детайлите за всяко събитие по-добре, ако те съставляват свързан разказ“, казва докторантът д-р Брендан Кон-Шийни, първи автор на доклада за изследването.
Той и колегите му от лабораторията за динамичната памет в Центъра за невронаука използвали функционален ЯМР, за да визуализират хипокампуса на доброволци, докато те научавали и си припомняли серия от кратки истории.
Тези истории, създадени специално за изследването, включвали главен и второстепенни герои и събитие. Те били измислени така, че някои съставяли свързани повествования от две части, а други – не.
Изследователи пускали запис на историите на доброволците във функционалния ЯМР скенер. На следващия ден те ги сканирали отново, докато доброволците си спомняли историите. Учените сравнили моделите на активността в хипокампуса при научаването и припомнянето на различните истории.
Както и очаквали, те наблюдавали по-голямо сходство при научаването на части от една свързана история, отколкото на несвързани такива. Резултатите показали, че свързаните спомени се обединяват в едно.
„Когато стигнете до второто събитие, вие се връщате назад към първото и вплитате част от него в новия спомен”, посочва Кон-Шийни.
Хипокампусът изтъкава спомени
След това изследователите съпоставили моделите на активността по време на научаването и извличането на спомените. Те открили, че когато се припомнят истории, които съставляват свързан разказ, хипокампусът активира повече информация за второто събитие, отколкото когато се припомнят несвързани истории.
„Второто събитие е мястото, където хипокампусът формира свързан спомен“, казва Кон-Шийни.
Когато учените тествали спомена на доброволците за историите, те открили, че способността за връщане на активността на хипокампуса към второто събитие е свързана с количеството на детайлите, което доброволците успявали да си припомнят.
Докато други части от мозъка участват в процеса на запаметяването, хипокампусът изглежда сглобява парчетата във времето и ги оформя в свързани, повествователни спомени, отбелязват изследователите.
Това проучване е част от нова ера в изследването на паметта. Традиционно в невронауката се изучаваха основните процеси на паметта, свързани с отделни единици информация, докато психологията има традиция да изследва как работи паметта, за да улавя и свързва събития в „реалния свят“. Сега тези две сфери започват да се обединяват, казва Кон-Шийни.
Изследванията върху процесите на паметта накрая биха могли да доведат до по-добри клинични тестове за ранните стадии на спада на паметта при стареенето и деменцията, или за оценка на паметовите увреждания вследствие на мозъчни травми.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
