в-к Лечител
в-к Лечител
 

Вируси и паразити дебнат в морските дарове

Брой: 31, 4 август 2016 - ВИТАМИН С
Без съмнение, морските дарове са изключително полезни – това ни се повтаря още от детството. Но в последните десетилетия тези дарове са променени и сега често представляват сериозна заплаха за здравето, но за това почти не се говори.
Фактът, че суровата или некачествено приготвена сладководна риба може да бъде източник на паразити, знаят немалко хора. Но неизвестно защо широко разпространено е мнението, че морската риба в това отношение е съвършено безопасна, което е голяма заблуда!
Например
анизакидозата поразява почти всички видове морски риби.
Ларви на кръгли червеи може да се открият в стотици видове трески, костури, сьомги, а вероятността да се намерят такива паразити в херингата от Северно море и Балтика, е практически 100%. Изяжте парченце сурова риба, заразена с живи паразити (това може да се случи в суши бар), и ви чака повдигане, повръщане, болки в корема, обрив, температура, диария и в перспектива язва на стомаха и други усложнения.
Ако ви убеждават, че в океанската риба няма паразити, че главният готвач в суши ресторанта е японец и знае тайните на безопасността, ще ви разкрием още една „тайна”: Япония заема едно от първите места в света по заболеваемост от анизакидоза.
Ако мислите, че „европейската” риба благодарение на високите стандарти за качество не може да бъде опасна, грешите.
Твърди се, че паразитните червеи, които може да се открият в норвежката риба, са безопасни, тъй като са замразени, т.е. мъртви. Но има и нюанси. Замразяването на рибата до минус 18 градуса по Целзий води до гибелта на всички личинки на паразитните червеи чак след 14 денонощия. Представете си, че производителят е решил да икономиса от дълбокото замразяване и не е спазвал технологията, а ако уловената риба не се замразява веднага след улавянето, хелминтите от червата попадат в мускулната тъкан. Използването за суши на скъпа охладена риба вместо замразена е прекрасен начин да получите живи паразити в чинията си.
Впрочем лъвския дял от рибата в Европа заемат норвежките продукти. При това тази риба само условно може да се смята за морска, за което клиентите понякога дори не се досещат - тя е отгледана във ферми.
„Рибният добитък” е като пилешките бутчета в заведенията за бързо хранене:
много химия и малко полза.
Съгласно изследване, публикувано в научното списание „Science”, съдържанието на токсини и тежки метали в изкуствено отгледаната риба няколко пъти (а такива канцерогени, като полихлорирания дифенил и диоксина – 10 пъти) превишават нивото на тези вещества в рибата, уловена в морето. Някои медици препоръчват да се ограничи употребата на „домашна” сьомга до веднъж на два месеца – за да се намали рискът от ракови заболявания.
Имайте предвид също, че пъстървата и сьомгата в магазините е „червена риба” само благодарение на кантаксантина – изкуствен оцветител, който в големи дози може да предизвиква проблеми със зрението. За производството на риба се използват също антибиотици и хормони на растежа, а за борба с многобройните паразити – неизбежни обитатели в рибовъдните ферми, още и токсични медицински препарати.
Някои хора са готови да се примирят с ниското качество на изкуствено отгледаната риба, смятайки, че по този начин се спасяват дивите популации на рибите, които са обект на прекомерен улов. Това е още една голяма лъжа, изфабрикувана от хранителната индустрия - аквафермите са допълнителна заплаха за морето. Никой още не е успял да защити елените, като изгражда краварници в гората!
Изследвания на канадски биолози показали, че количеството на рибите в популациите, съседни на фермерски стопанства, е намаляло само за няколко години повече от два пъти! Младата сьомга, мигрираща близо до фермите за изкуствени сьомги, има 9 пъти повече морски въшки (рибни паразити), отколкото сьомгата в регионите, където подобни ферми няма.
Фермите стават огнища на инфекции и паразити,
а използването на химикали и медикаменти за борба с тях води до поява на устойчиви и особено опасни за дивата риба форми. Атлантическата сьомга е почти измряла – днес в природата живеят само 1% от рибите, а другите 99% са селекционни риби от „домашни” сортове, развъждани във ферми.
Но най-голямото лицемерие се крие в един малък факт – за да се отглежда риба във ферми, тя се храни с... риба! Да, активно се използват комбинирани храни, но по най-скромни изчисления на един килограм култивирана сьомга се падат минимум 5 килограма по-дребни риби – сардини, аншоа и т.н. Траулерите изгребват океаните до дъно, подкопавайки по този начин и хранителната база на същите тези диви сьомги.
Ако си мислите, че всички тези опасности и заплахи засягат само сьомгата, значи, не знаете, че всякакъв род „кралски” скариди също попадат по рафтовете на магазините почти изключително от фермите. Те понякога са по-опасни, отколкото отгледаните в плен риби – тези организми са способни да натрупват токсини в невероятни количества и често се отглеждат в особено замърсени води. Строителството на ферми за скариди вече е предизвикало една от най-страшните и мащабни екологични катастрофи в последно време – почти тотално унищожение на мангровите гори – особена екосистема в тропиците и субтропиците в зоната на периодично заливани участъци от морското крайбрежие.
Още един мит, който дълго време се смятал едва ли не за научна истина - морските организми не са способни да бъдат носители на опасни за човека вируси. Истината е, че морските дарове не просто могат да бъдат опасни –
те предизвикват цели епидемии.
Избухналата през 1988 г. в Шанхай епидемия от хепатит А обхванала 300 хиляди души, а причината за нея била употребата на сурови миди.
Ежегодно в САЩ се регистрират до 23 милиона случая на заболявания, свързани с норовируси, при това мидите са главният „заподозрян”. Тяхната консумация е причина за многобройни взривове на гастроентерит и хепатит в целия свят.
Най-интересното е, че схемата на разпространение на инфекцията е относително нова и напомня порочен кръг – човек изхвърля непречистените отпадъчни води в морето, лицемерно разчитайки на природното „самоочистване”, а след това неочаквано за себе си намира „човешки” вируси в мидите, рибата, крабовете и скаридите.
При това за учените такива случаи са наистина неочаквани – преди през
1988 г. в Испания да бъде описан случай на
остър вирусен хепатит след ядене на ракообразни,
никой дори не подозирал, че това е възможно.
През 2005 г. украински вирусолози обявили, че проби от водата и дънните наноси в Черно море, както и от мидите, рибите, ракообразните показали: до 87% от тях са заразени с патогенни вируси, характерни по-рано изключително за сухоземните носители. В морската вода край Севастопол в 9,8% от рибите открили вирус на хепатит А, а в 24% от черноморските миди имало „сухоземни” адено-, рота-, рео- и ентеровируси.
Морските организми съвсем не са чак толкова лош „домакин” на „човешките” вируси – например било установено заразяване и заболяване на черноморска афалина (делфин) от хепатит С. И обрат­но – известни са случаи на заразяване на хора с бяс от морски бозайници.
Макар че за рибите като източник на вирусни епидемии за човека е малко известно, предпоставки за такава неприятна „еволюция” има. В научната литература се съобщава, че някои риби са резервоар за вируса на везикулозната екзантема на свинете (калицивирус). Очевидно рибите са също резервоар за хепатита по патиците.
Според някои учени рибите контактуват и с вирусите на човешкия грип, тъй като употребата на сурово замразена риба е довела до заразяване с грип на ескимоси. Така рибите, които са важно хранително звено във водоемите, могат да служат като резервоар за много вируси, които са потенциално опасни за другите организми, в това число и за човека.
Особено внимание заслужава информацията за определянето в кръвта на черноморски делфини на антитела към вируса на птичия грип H5N1, опасен и за хората.
В Украйна били регистрирани случаи на групови и единични заболявания с ентеровирусни инфекции след ядене на прясно осолена черноморска аншоа.
Дори вирусите на водораслите – алговируси – притежават генетично сходство с вирусите на херпеса и шарката.
Главният проблем е, че морето по-рано не се е сблъсквало с масивно внасяне в него на „човешки” вируси, а човекът никога още не е експлоатирал морето по такъв начин. В резултат на тесния контакт ние можем да получим в близките години нови, невероятно опасни щамове – моретата днес работят като огромни биохимични лаборатории, „инкубатори” за създаване на нови вируси.

Борислав СТОЙКОВ


Брой: 31, 4 август 2016
 
 
Продукти
 
АМАНТИЛА (AMANTILLA)
 
Ресвератрол с екстракт от червено вино
 
Фортесан® PEA
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД