Витамин С, или аскорбиновата киселина, без съмнение, е противоречива звезда на медицинския небосклон почти от самото си откриване. Неприемането на този витамин не се смята от всички за вредно. Дори неговите „противници” не могат да не признаят няколко основни факта.
Тялото на човека не умее да синтезира витамин С, за разлика от повечето животни. Факт е и това, че човек без него отслабва и умира: да си спомним известния „морски скорбут”, който се предизвиква от недостиг именно на витамин С. Не може да има „предозиране” с витамин С, т.е. интоксикация, макар че прекомерните дози понякога могат да навредят на бъбреците. Но с това съгласието по въпроса за витамин С и неговите лечебни свойства се изчерпва.
Съгласно неговите привърженици това е
лекарство практически за всичко.
Известни са случаи на истински чудеса, при които след свръхголеми дози витамин С тежко болни хора ставали от смъртния одър. Например случаят с фермер от Нова Зеландия, боледуващ от левкемия, към която постепенно се добавили грип и двустранно възпаление на белите дробове. Лекарите били готови да изключат системите за поддържане на живота му. След лечение, включващо 6 грама липозомен витамин С дневно, които роднините на нещастния човек били принудени да дават самостоятелно, защото болницата отказала да прави подобни експерименти и през цялото време препоръчвала като най-подходящ вариант смъртта, той не само напуснал болничната стая след два дни, но и, както се оказало година по-късно, се излекувал дори от левкемията.
Някои лекари препоръчват (вероятно и успешно използват) витамин С като лекарство срещу рак, СПИН, сърдечно-съдови заболявания, аутизъм и страничните ефекти от ваксинациите, и разбира се, при грип. Казват, че витамин С е един от главните фактори за запазване на здравето, ако не и най-важният.
Лайнус Полинг, който получил Нобелова награда два пъти, по химия и политика, чак до своята смърт на почтените 93 години приемал повече от 12 хиляди мг витамин С всеки ден (при това дозата, препоръчвана от официалните учреждения, обикновено е по-малко от 100 мг дневно). И то само когато бил здрав: по време на простуди той увеличавал дозата трикратно. Полинг твърдял, че витамин С лекува буквално всичко.
Идейните противници на витамин С често мрачно мърморят, че това е доказателство за факта, че дори нобеловият лауреат може да се побърка. Употребата на витамин С в големи дози, при това практически всички дози, които днес се съдържат във всяка добавка, съгласно официалните „препоръки за хранене” са твърде високи и единственото последствия за здравето от тях е... добрата урина. „Твърде много витамин С може да бъде дори опасно”, размахват пръст някои доктори, намеквайки за отказ на бъбреците.
При определени обстоятелства това, разбира се, може да бъде истина, но невинаги. Обикновено същите доктори, които предупреждават за опасността от витамин С, заедно с това настоятелно препоръчват на пациентите, лекуващи се от рак, химически препарати, въпреки че (както тези лекари сами лесно признават) те са смъртно опасни за тялото и някои от тях, например при продължителна употреба, могат да предизвикат левкемия, да не говорим за други „забележителни странични ефекти”. Ако бъбреците на болния от рак откажат вследствие на традиционното „лечение”, то странно защо това не се смята за трагедия: разбира се, „печално” е, но никой няма да направи повече никакви изводи от това.
Особено тъжна усмивка предизвиква и противоречащият на здравия разум аргумент на „учения блогър” от същата кохорта, Дейвид Горски, че витамин С не е лекарство, в това число и защото за достигане на възможния противораков ефект е нужно неговата „концентрация в кръвта да бъде много по-голяма”, отколкото е на химическите препарати (които в същата концентрация, разбира се, биха пратили в гроба всеки пациент).
„Традиционните” възражения против витамин С може да се обобщят в две големи категории:
„това може да бъде опасно, така че бъдете предпазливи” и второто, „недостатъчни са изследванията, които да доказват ефективността, или тези изследвания са лоши”. А това е класически неслучаен „парадокс” на съвременната медицина, който се окачва като брошка на много евтини природни „лекарства”.
Това, че фармацевтичните фирми не дават пари за изследване на нещо, което може да намали техните печалби, е повече от ясно. Ето защо научни изследвания на ефективността няма да има никога, а ако случайно има, то в тях ще се намери нещо лошо, което да ги дискредитира. С подобно съчетание на студено отношение и плашене на публиката фармацевтичната промишленост успява добре да държи юздите на всеки потенциален конкурент.
Доколко „опасен” може да бъде витамин С за фармацевтичните интереси, става ясно от историята на немския доктор Матиас Рат - последовател и бивш колега на Лайнус Полинг. Доктор Рат твърди, че с помощта на големи дози витамин С заедно с аминокиселините L-лизин и L-пролин (и диетични препоръки)
може да се лекува не само рак, но и други болести на нашата цивилизация
- захарен диабет, болести на сърцето или страшният СПИН. „Раковите клетки и всички вируси, в това число и ХИВ, се размножават и разпространяват с помощта на един и същ механизъм. Те отделят голямо количество ферменти, които могат да нападат и разрушават околната съединителна тъкан на тялото като „биологична ножица”, казва доктор Рат.
Но именно поради факта, че те се разпространяват еднакво, ние можем да ги спрем по един и същ начин, ако разберем как действат. „Обикновената” аминокиселина L-лизин, особено в съчетание с витамин С, е способна да неутрализира тези ферменти и значително да намали или дори да блокира разпространението на рака или вируса ХИВ в тялото.
Почти всеки човек на Земята страда от недостиг на тези две ключови хранителни вещества - L-лизин и витамин С. Нашето тяло е неспособно да ги произвежда. Знанието на този основен факт само по себе си е първа стъпка в стратегията, която може да ни помогне да получим контрол над разпространението на тези болести.
Но медицинските и бюрократични авторитети никак не обичат доктор Рат. Неговата борба с институтите в Южна Африка, а после и с британския вестник The Guardian, който написал за нея, прославила доктор Рат и заедно с това довела до „осъждането” му предварително – в дадения случай поради това, че „пречи на прогреса”. С това, че извършил ужасно престъпление, вероятно още по-ужасно, отколкото подозрението в корупция: в един южноафрикански град той раздавал безплатно на хора в късен стадий на СПИН витамини и хранителни добавки. Но органите на властта разобличили и прекратили неговата дейност, защото, представете си, „някои умрели от това”. Ако те бяха умрели, приемайки антиретровирусни препарати, или просто така, без лечение, всичко, разбира се, би било наред. Но всякакви действия, които биха могли да попречат на южноафриканския лекарствен бизнес, трябва да бъдат пресечени.
Попаднали сме в интересна ситуация: от една страна, както и преди съществува немалка група учени, които все още смятат витамин С и неговите лечебни свойства за „опасна лъжа” и неистово критикуват неговите привърженици. А от друга страна, лечението със свръхголеми дози витамин С в рамките на допълнително онкологично лечение става все по-популярно. Става съвършено ясно: когато двама правят едно и също, съвсем не се получава едно и също, ако един от тях е медицинско учреждение „под надзора” на фармацевтичната промишленост.
И така, ситуацията с витамин С е „типична” за повечето натурални вещества, които продължават да бъдат в „сянката” на вездесъщата фармацевтична химия. Ето защо, отново в типичен стил, много от фактите за неговите ползи трудно намират път към масовото знание. Колко хора например знаят за влиянието на витамин С на нежеланите последствия от ваксинациите (аутизъм), полиомиелита, вирусните инфекции, включително възпалението на белите дробове и заболяванията на сърцето. Но ние трябва да знаем как да действаме. И да не позволяваме да ни влияе мнението на редица лекари, които ревностно, често показателно, демонстрират омразата си към този полезен витамин.
Мнението на официалната университетска медицина като цяло е: „Опасна глупост!”. Въпреки че дори в рамките на традиционната медицина витамин С все по-често се използва в спомагателното лечение на рака. Въпреки че редица представители на лекарското съсловие (по-разумните им колеги) вече знаят не само как, но и защо витамин С дава такива добри резултати.
Много лекари настояват, че витамин С е просто рядко използвано чудо. Става дума не само за Лайнус Полинг: д-р Тинус Смитс, холандски медик, се занимава предимно с други проблеми, различни от интересите на Полинг. Той също е привърженик на витамин С.
Доктор Смитс е известен в частност със своята работа, направила
пробив в лечението на аутизма.
Той разработил метод, който нарича CEASE Autism (“край на аутизма”, CEASE е съкращение на Complete Elimination of Autistic Spectrum Expression, в превод „пълно отстраняване на проявите от аутистичния спектър”). Аутизмът, особено при децата, доктор Смитс смята в повечето случаи за последица от ваксинацията. Методът CEASE, който успял напълно да промени живота на много семейства, се състои в приема на хранителни добавки, които отстраняват проблеми след ваксинация и други токсини, които, по мнението на доктор Смитс, са причина за аутистичните нарушения.
На своите малки пациенти той дава няколко основни хранителни добавки:
витамин С, на първо място, заедно с магнезий, цинк и рибено масло.
Такава „диета” той препоръчва и като профилактика на страничните действия на ваксините.
(Бел. ред. На стр. 23 във вестника ще видите такива добавки: с магнезий – МАГНЕЗИЕВ ЦИТРАТ, с цинк - ЦИНКОСАН®, и най-доброто рибено масло, от сьомга – ЕПАМАР стронг).
...
Китайските лекари препоръчват, ако тежко болен пациент иска да опита лечение с големи дози витамин С, да се помисли за
допълнение към лечението във вид на билкови препарати или гъби.
Някои, например кордицепсът или шампиньонът, оказват леко сгряващо действие и може да помогнат на тялото. При това те действат и против рака, а шампиньоните и антиалергенно.
(Бел. ред. КОРДИЦЕПС – френско и канадско производство, ще видите на стр. 23). Ясно е, че дори на пръв поглед „тривиалните” неща, такива като употребата на витамин С, имат важни и въобще малко известни нюанси.
За да даде витамин С максимален ефект, а не да навреди, е много важно „как”, т.е. в каква форма се приема.
Традиционните таблетки, продавани в аптеките, според повечето специалисти нямат този ефект, който ни е нужен от супервитамина. Голяма част от витамините се неутрализират от стомашните сокове или не се усвояват в чревните стени. Не помага дори „бавното освобождаване”. Впрочем въвеждането в организма на свръхдоза витамин С съвсем не е целта, защото се предполага, че ежедневното приемане на витамин С се колебае по-скоро в границите на десетките, а не хилядите милиграми.
Ако ние се „храним” с това вещество в големи количества, няма да си помогнем особено. Ако витаминът превиши нужната норма, по-голямата част ще бъде изведена от бъбреците, а ако се приемат големи дози „конвенционален” витамин С, на практика се оказва голям натиск на бъбреците. Какво да се прави?
Обикновено най-добре помага „природната аптека”. Донякъде това е така и в конкретния случай. Плодовете и зеленчуците, такива като ацерола, къпини, шипки или сладък пипер, помагат. Разбира се, те трябва да бъдат, доколкото е възможно, химически необработени плодове.
(Бел. ред. АЦЕРОЛА без захар виждате по-долу).
...
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"
Владимир ЙОНЕВ
