Ето няколко съвета от експерти за това, как да може да се поддържат отворени каналите за комуникация между родителите и амбициозните тийнейджъри и да им се осигури по-плавен преход към предизвикателното пътуване през пубертета.

Не се чувствайте отхвърлени

Съвсем правилно е децата на тази възраст да започнат да се отдалечават от родителите си и да разчитат все повече на приятели, но родителите могат да приемат подобно поведение на тийнейджъра като отхвърляне. Твърде често родителите приемат възникващата дистанция като лична обида и я тълкуват погрешно като умишлено оттегляне от връзката или може би опозиционно поведение.

Пазете се от опити да измъкнете информация от такъв тийнейджър. Това е времето, когато децата наистина имат тайни от възрастните и родителите, които не приемат добре този преход и искат да знаят всичко, могат да отблъснат децата си, проявявайки твърде голямо любопитство. Управлявайте безпокойството си сами.

Отделете специално време за вашето дете

Често е трудно да накараш тийнейджърите да се открият и да говорят.

Лаура Кирмайер, клиничен психолог в Child Mind Institute, предлага създаване на специален период за двустранна беседа веднъж или два пъти седмично, който да прекарвате с вашия тийнейджър, като му отделяте цялото си внимание, вместо да работите нещо или да изпращате съобщения, докато говорите.

Правейки това, вие не само ще подобрите връзката си, но и ще учите детето на междуличностни умения, които ще бъдат критични в бъдеще. „Качественото време е наистина ключово – смята д-р Киермайер. – Това е нещо, което можем да изпуснем от поглед, защото децата могат да кажат, че не искат да говорят, и да започнат да се отдръпват. И ние можем неволно да последваме тази тенденция, губейки връзка с детето.“

Специалното време засяга децата от всички възрасти: учените са открили, че дори за малки деца на заети родители само половин час е достатъчен за 5 дни „лично“ време с татко или мама. И това помага за поддържане на стабилна и дълбока връзка с детето.

Опитайте индиректен подход

Когато децата бяха по-малки, можеха да им се задават директни въпроси, например как се чувстваш в училище, как се справи с теста? Сега директният подход – въпроси за училище и други теми – вече не работи. Изведнъж такива въпроси изглеждат натрапчиви и дори обидни за децата. И това може да има обратен ефект.

Опитайте обратния подход и се позиционирайте предимно като слушател. Не задавайте много въпроси, а просто слушайте, когато детето казва нещо. Така е по-вероятно да получите информация за състоянието и живота му.

Този подход кара децата да разберат, че семейството е място, където могат да дойдат и да говорят, и имат възможност да кажат каквото мислят или чувстват. Понякога ще можете да помогнете и да дадете съвет, но не се опитвайте да се намесвате и да разрешите всичките им проблеми. Друг път просто бъдете там, за да съчувствате и показвате, че разбирате колко трудно е детето да се справи с това, през което преминават всички тийнейджъри.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Стефан ПЕЙЧЕВ