Антихолестеролната кампания и истерията срещу храните, които съдържат „злодея” холестерол (сланина, масло, яйца, месо, колбаси и пр.), подета през 80-те години на миналия век, имаше едно страшно последствие – рязко увеличение на консумацията на въглехидрати. Добре известно е, че основни източници за получаване на енергия в човешкия организъм са мазнините и въглехидратите. Организмът използва белтъчините за тази цел едва след изразходване на всички запаси от въглехидрати и мазнини, например след продължително гладуване. Т.е. с премахването на мазнините от ежедневното меню, те следваше да се заменят с...въглехидрати. В резултат пазарът буквално беше залят от „полезни” храни, съдържащи евтините суровини захар, брашно и вода, допълнени с невероятен брой достижения на синтетичната химия – оцветители, емулгатори, подобрители, стабилизатори, консерванти, антиоксиданти и т.н. Поддавайки се на страха пред холестерола, светът стремглаво се понесе към катастрофата – метаболитният синдром и чудовищната епидемия от наднормено тегло и затлъстяване. В крайна сметка се оказа, че не мазнините, които консумираме, са главната причина за повишаването на холестерола в кръвния ток, а...въглехидратите. Вълната от инсулин, заливаща тялото при консумирането на значителни количества въглехидрати, активизира ензим с витиеватото наименование метилглутарил-коензим А редуктаза, който е отговорен за синтеза на холестерола в клетките.
След като по категоричен начин беше доказана пагубната роля на повишената консумация на въглехидрати, химическата индустрия услужливо предложи широк набор от синтетични подсладители – захарин, аспартам, цикламат, ацесулфам К и т.н. Многобройни изследвания обаче в скоро време доказаха, че бидейки вещества, чужди на неговия метаболизъм, те нанасят сериозни вреди на човешкия организъм. В резултат се появиха и естествени захарозаменители – стевия, сок от агаве и др., всеки със своите предимства и недостатъци. Един от най-често изтъкваните минуси на стевията е непривичното й „метално” послевкусие. Недоверието към сока от агаве пък се основава на опасението от добавянето на евтиния глюкозо-фруктозен сироп, добиван от царевицата, практикувано от някои недобросъвестни доставчици.
Съществува един подсладител, добиван от нектара на т.нар. захарна палма (Arenga pinnata), който
от столетия се използва и е изключително популярен в редица страни на Азия –
Камбоджа, Виетнам, Индия, Индонезия, Шри Ланка, Малайзия и др.. Неговото получаване е твърде примитивно и трудоемко, но затова пък полученият продукт е напълно натурален и съдържа редица полезни за човешкия организъм съставки. Технологичният процес започва с изкатерване на високата 20-на метра захарна палма, срязване на дръжките на съцветията и събиране на изтичащия от тях нектар. Добитата вискозна течност се изпарява бавно в големи метални корита до нейното сгъстяване. Получената гъста каша се излива в различни формички, в които кристализира под формата на сипкава жълто-кафява маса, напомняща втвърден пчелен мед.
Палмовата захар прикова погледите на диетолозите във връзка с търсенето на натурални, безвредни за човешкия организъм заменители на „компрометираната” бяла захар. Оказа се, че нейният сладък вкус се дължи на съдържащите се в нея захароза (около 50%), глюкоза и фруктоза. Съотношението между двата монозахарида варира и зависи от състава им в нектара, начина на преработка и пр. Публикуваните
данни за гликемичния индекс (ГИ) на този напълно натурален продукт
са в границите от 35 до 50, което го причислява към храните с ниска или умерена стойност на този важен показател. За сравнение ГИ на меда е около 80, на захарта – 60-70. В палмовата захар се съдържат около 1 г протеини, до 0,4 г липиди, редица витамини (А, В1, В2, В3, В6, В9, В12, С, алфа-токоферол), ценни минерали (калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, хром, фосфор, селен и др.), както и голям брой важни за човешкия организъм биологично активни вещества (холин, инозитол, антоцианидини и т.н.). По съдържание на минерални вещества тя превъзхожда цели 60 пъти рафинираната захар, която най-често се използва в домакинството и в хранителната промишленост.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
