Всяка година на 30 май е Световният ден на множествена склероза (МС). У нас той ще бъде отбелязан с концерт точно на 30 май, в парка зад Националния дворец на културата от 17,00 до 19,00 часа. Входът е свободен!
Ще участват група P.I.F., които посветиха песен на болестта, трио „Ы”, трио „Тринити“, възпитаници от Училище за певци "D Stars", Ансамбъл за народни песни и танци – град Пазарджик, и други. Актьорите Филип Аврамов, Лара Златарева, Росен Пенчев, Мариана Йотова също ще подкрепят каузата с музикално изпълнение.
Мотото на тазгодишната инициатива е „НЕВИДИМАТА МС”, а организатор е фондация „Множествена склероза България”. Основната цел е повишаване на информираността на обществото за невидимите МС симптоми и тяхното невидимо въздействие върху качеството на живот на потърпевшите. Като част от кампанията чрез кратки видеоклипове ще се представят различни хора, засегнати от МС. Те могат да се видят във фейсбук профила на фондация „Множествена склероза България”. Така всеки съпричастен към хората с МС в България ще може да даде адекватна и правилна подкрепа, твърди Здравка Цветарска, която също е пациент и председател на фондация „Множествена склероза България”.
В България по неофициални данни има над 10 000 души, диагностицирани с МС, като всяка година тяхната бройка се увеличава приблизително с нови 80 пациента. Множествената склероза е едно от най-честите неврологични заболявания, а нейните първи прояви обикновено се регистрират в най-активната възраст – между 20 и 40 години. За съжаление, има тенденция към намаляване на възрастовата граница, и към днешна дата най-младият диагностициран пациент е на 12 години.
Кристина е на 44 години, занимава се с производство на медицинска техника, хобито е й бокс и е диагностицирана с МС от 2007 г. „Още със ставането от леглото, с болките, с емоциите, с намаленото зрение, с подуването на ръцете, болестта напомня за себе си, но засега успявам да я пренебрегвам в по-големия процент от време”, разказва Кристина. За отношението на обществото към пациентите с МС тя смята, че трябва да е толерантно и адекватно. Когато са я диагностицирали, голяма част от нейното обкръжение се е отдръпнало, защото са смятали, че ще зарази или тях, или децата им. „Споделям за диагнозата си единствено, за да дам някакъв стимул на тези, които сега ги диагностицират, или за да покажа на околните, че нито е страшно, нито сме прокажени”, заявява Кристина.
Максим Станчев е на 40 години и по професия е ключар. От 23 години живее с диагнозата МС. Първият пристъп, който получава, му е подарък за Коледа, когато се събужда с фациалис и изтръпване в лявата половина на тялото. След около два месеца престой в болницата, го диагностицират с МС. Сега неговите симптоми са замаяност, двойно виждане и бързо измаряне. Не може да стои на слънце, както и дълго време прав, защото получава скованост на краката, трудно му е изкачването на стълби. По думите на Максим, близките хора около него се опитват да се съобразяват с диагнозата, не му обръщат внимание, ако ги засегне, опитват се да му помогнат. След научаването за болестта, той гледа по друг начин на живота, но казва, че му е отнела възможността да има семейство. В момента живее, за да е добър към хората.
Множествената склероза е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване с неизяснена етиология и вероятна генетична предразположеност. Като ключов фактор в развитието ѝ могат да бъдат факторите на околната среда и инфекциозни причинители. МС засяга мастната миелинова обвивка на аксоните на човешкия главен и гръбначен мозък. Това причинява демиелинизация и образуването на лезии в мозъка, което води до широк спектър от признаци и симптоми. Почти всички неврологични прояви могат да съпровождат заболяването, като често се стига до физическа и ментална инвалидизация. В периодите между пристъпите симптомите може да изчезват напълно, но често се явяват трайни неврологични проблеми, особено с напредване на болестта. Не съществува познато лекарство за множествена склероза. Лечението е насочено към възстановяване на функциите след пристъп, превенция от нови пристъпи и предотвратяване на трайната инвалидизация.
