Нездравословното хранене, недостигът на физическа активност и тютюнопушенето са добре известни рискови фактори за развитие на инфаркт и инсулт. Но простудата в този списък е нещо ново.
Ново изследване показало, че при възрастните пациенти инфекциите на дихателните органи и пикочните пътища рязко увеличават риска от коронарни събития и инсулт, при това този ефект продължава месеци. (Бел. ред. За да се предпазят от инфекции и простуди, ефективен метод е използването на натурални средства за подсилване на имунитета, които обаче не натоварват организма допълнително. Такова средство е хранителната добавка ИМЮН ОУЛ. А при инфекции на пикочните пътища отлично действие има маслото от тиквено семе. И за двата продукта ще прочетете на стр. 23.)
Учените анализирали 1312 случая на исхемична болест на сърцето и 727 случая на исхемичен инсулт, предизвикан от кръвен съсирек. Средната възраст в момента на сърдечното събитие била 75 години. Данните били взети от регистъра на пациентите, чийто заболявания били проследявани в четири окръга на САЩ.
Рискът от възникване на инфаркт на миокарда или инсулт в продължение на 90 дни след прекарана инфекция остава повишен в сравнение с 1-2 години по-рано в същата група пациенти.
Най-разпространените заболявания, провокиращи сърдечно-съдови събития, се оказали инфекциите на пикочните пътища (цистит), така също пневмонията, грипа и други остри респираторни вирусни инфекции.
„Инфекциите са пусков механизъм за хората, които вече се намират в рисковата група – при тях острото инфекциозно заболяване лесно провокира сърдечен пристъп или инсулт”, обяснил доктор Кевин Шварц, научен сътрудник в Института ICES при Университета в Торонто.
Доктор Шварц е независим експерт, който не участвал непосредствено в изследването. Той оценил високо резултатите на своите колеги и предложил те да бъдат използвани в клиничната практика, откривайки и проследявайки уязвимите пациенти.
По данни на изследователите, инфекциите, които изискват хоспитализация, обикновено протичат по-тежко – това означава по-силен възпалителен процес и висок риск от страна на сърцето и съдовете в сравнение с амбулаторните пациенти, лекуващи се в домашна обстановка. Но тук могат да участват и други фактори, свързани с хоспитализацията, като продължителен режим на легло (обездвижване) или дори смяна на лекарства.
„Изписваните от болницата след инфекция пациенти често се отпращат да се долекуват с препарати, различни от тези, които са им давали в лечебното заведение”, пояснил Уейнтрауб.
От друга страна, честата смяна на лекарствата може да доведе до нежелано взаимодействие с хипотензивните препарати, с които живеят сърдечноболните. Резултатите от изследването се допълват от друго проучване, публикувано по-рано през 2018 г. от доктор Шварц и неговите колеги в The New England Journal of Medicine. Тогава те открили, че грипът увеличава риска от инфаркт в продължение на 7 дни след инфекцията.
Уейнтрауб отбелязал обаче че в новото изследване се „наблюдавало значително намаление на риска от коронарни събития и исхемичен инсулт през първите две седмици”. Изследванията показали също наличие на връзка между сърдечно-съдовите и възпалителните заболявания, включително ревматоиден артрит. Даже ХИВ увеличава риска от инфаркт и инсулт.
Според американските специалисти лекарите трябва да обръщат сериозно внимание на общото здравословно състояние на пациентите, а не да се ограничават само с лечение на инфекцията.
„Нужно е да се положат повече усилия, така че пациентите никога да не се връщат в дома си от болницата без адекватен контрол на рисковите фактори”, заявил доктор Уейнтрауб.
Това може да изисква консултация с кардиолог в продължение на 2-4 седмици след изписването и възобновяването на приема на „привичните” кардиологични препарати. Понякога прекараният грип и дори възпалението на пикочния мехур напомнят на хората, че те трябва да се грижат по-добре за сърцето и съдовете. Факт е, че има 70-годишни пациенти с болно сърце, които не приемат никакви лекарства, докато не попаднат в болница по съвършено друг повод.
Ивелин ПЕНКОВ
