Цариградското грозде е многогодишен храст, достигащ до 1,2-1,5 м, отличителен белег на който са множеството ситни и леко закривени шипчета по неговите клонки, обезсърчаващи всеки натрапник. Цъфти през май с цветове с формата на малки петолистни звънчета, обагрени в зеленикаво, червено или червено-кафяво. Пръскат фин аромат, поради което са любима паша на пчелите. Полученият мед е с невероятен вкус и удивителни лечебни свойства. Като правило плодовете на цариградското грозде са с овална форма и с диаметър до 1,5-2 см, но са известни и истински гиганти с огромни размери и маса до 60 г. В зависимост от сорта те са оцветени в бяло, бледозелено, изумрудено, жълто-зелено, оранжево, червено-кафяво, пурпурно и дори почти черно. Характерна особеност на плодовете са тъмните ивици, меридиално и симетрично разположени по протежението на плода.
Диви форми на това растение
са разпространени почти из цяла Европа, в т.ч. и у нас. Към настоящия момент по пътя на селекцията са създадени над 1500 сорта, чиито плодове са с различни органолептични качества, цвят и размери. Повечето сортове са създадени в Англия през XVI и XVII век. Казват, че това е свързано с изключителната привързаност на английския крал Хенри VIII към плодовете на цариградското грозде и по-специално – към вкусното и целебно вино, което се получава от неговите плодове.
В зависимост от сорта и зрелостта вкусът на плодовете на цариградското грозде варира от кисел, през сладко-кисел до сладък, с подкупващ фин аромат и запомнящо се послевкусие. По сладост плодовете на някои сортове цариградско грозде отстъпват само на гроздето, ето защо дълги години те са били основна суровина за приготвяне на вино в северната част на Стария континент, където условията за отглеждане на лозя не са особено благоприятни. А цариградското грозде е студоустойчиво и твърде непретенциозно към почвените условия растение. Отличава се и с добра урожайност – от един храст могат да се получат до 7 кг плодове. Цариградското грозде се размножава вегетативно – чрез вертикални и хоризонтални отводи. За съжаление то се отглежда у нас единствено от любителите градинари, а неговите плодове въобще не се появяват на пазара под каквато и да е форма.
Счита се, че
по своята полезност плодовете му превъзхождат тези на ябълката и вишната,
а даже и на малината. В 100 г плодове на цариградското грозде се съдържат средно 9,1 въглехидрати, 0,7 г протеини, 0,2 г липиди, 1,3 -1,7 г органични киселини, 46 мг омега-3 и 271 мг омега-6 мастни киселини, 3,4 г фибри, бета-каротин, витамини (А, В1, В2, В2, В4, В5, В6, В9, С, Е, К) и редица ценни минерали (натрий, калий, магнезий, калций, бор, мед, цинк, желязо, кобалт, молибден, силиций, фосфор, сяра, селен, флуор, хлор, йод и др.). Енергетичната им стойност съставлява 45 ккал (188,2 kJ)/100 г.
От въглехидратите преобладават глюкозата (4,4 г/100 г) и фруктозата (4,1 г/100 г), докато съдържанието на захарозата е значително по-ниско – 0,6 г/100 г. Съществуват сортове, в които съдържанието на въглехидрати достига до 15 г/100 г. От органичните киселини преобладават лимонената и ябълчената, а в неузрелите плодове се съдържа и янтарна киселина. Плодовете на цариградското грозде са богат източник на фибри (предимно пектин) – в 100 г се съдържат 17% от дневната потребност. От витамините особено високо е съдържанието на витамин С – 30 мг/100 г (33% от дневната потребност), но в някои сортове то е два пъти по високо. В плодовете на цариградското грозде са представени
почти всички членове на знаменитата В-група на витамините
Неслучайно те са изпитано средство за подобряване на метаболизма, състоянието на нервната система и мозъка, както и на цялостния тонус на организма. Витамините В1 и В3 участват в метаболизма на основните нутриенти – витамини, протеини, липиди. Витамин В1 взема дейно участие във функционирането на нервната система и мозъка, съдейства за подобряване на жизнения тонус, менталните способности и психическото състояние. Витамин В2 способства за поддържане в активна форма на ценния ендогенен антиоксидант глутатион, който е важно звено в антиоксидантната защита на организма, както и на хемоглобина – преносителя на кислород до всяка клетка на човешкото тяло. Витамин В5 взема дейно участие в производството на антитела и редица хормони. Съгласно скорошни изследвания ниските нива на този витамин са сериозен рисков фактор за повишаване на съдържанието на пикочна киселина в организма и развитието на подагра. Витамин В6 участва в синтезата на важните невротрансмитери серотонин, допамин, адреналин и норадреналин, както и на хемоглобина, хистамина, липидите и пр. Витамин В9, считан за един от най-важните сред всички витамини, играе ключова роля в обмяната на аминокиселините, синтеза на протеините, хемоглобина и в множество други процеси.
Поради високото съдържание на калий – 250 мг/100 г (10,4% от дневната потребност) плодовете на цариградското грозде са особено полезни за страдащите от повишено кръвно налягане.
Особено високо е съдържанието на силиций –
12 мг/100 г (40% от дневната потребност). През последните години интересът към физиологичната роля на силиция в човешкия организъм е огромен, тъй като се оказа, че той играе ключова роля в множество жизненоважни процеси, протичащи в него. В частност беше доказано, че той взема дейно участие в синтеза на колагена – белтъка, изграждащ кожата, сухожилията, хрущялите и костите, като достатъчното му наличие в организма в голяма степен определя тяхното състояние. Оказа се, че той способства за еластичността и гъвкавостта на кръвоносните съдове и спомага за предаването на командите на главния мозък за тяхното свиване и разширяване, в зависимост от потребностите на организма. При ниски нива на силиций тази му роля се поема от калция, чиито комуникационни способности са по-ограничени, в резултат на което настъпва срив във връзката на кръвоносните съдове с главния мозък, т.е. в снабдяването на клетките с кислород и хранителни вещества, наблюдават се промени в кръвното налягане и пр. Силицият взема важно участие в метаболизма на въглехидратите, протеините и липидите, в синтезата на редица ензими, хормони и аминокиселини, т.е. във висока степен влияе върху жизнения статус на човешкия организъм. Неговият недостиг се отразява изключително негативно върху усвояването на около 2/3 от ценните за метаболизма химични елементи, между които калий, калций, цинк, желязо, кобалт, молибден, манган, фосфор, сяра, флуор и т.н. По последни сведения силицият играе съществена роля и в детоксикацията на организма, в частност отстранявайки от дебелото черво патогенни микроорганизми, отпадни продукти от метаболизма и множество токсини. Известно е, че последните инициират над 10 000 патологии в човешкия организъм. Т.е. шепичка от плодовете на цариградското грозде, поради високото съдържание на силиций, имат вълшебно действие.
В тези удивителни плодове е открито наличието на чудодейния невротрансмитер серотонин (3,8 мг/100 г), познат още като „хормон на щастието“, който участва в регулацията на телесната температура, апетита, настроението, агресивността, кръвосъсирването, сексуалността и т.н. Съществуват изследвания, доказващи, че с редовната (в продължение на 3-4 седмици) консумация на цариградско грозде, поради активизиране на метаболитните процеси, се постигат
удивителни резултати в регулирането на телесната маса
Дори и при затлъстяване резултатите са повече от добри. В народната медицина тези чудодейни плодове се препоръчват при болести на бъбреците, пикочния мехур и кожни проблеми. При обриви и екзема отличен резултат се постига чрез втриване на поразения участък с отвара от зрели плодове. Съществуват множество рецепти за приготвяне на компоти, сладка и конфитюри от тези чудесни плодове, на чиито отлични вкусови качества и целебна сила можем да се радваме и пред дългите зимни месеци.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
