Бойка ВЕЛИНОВА
Специално за в. „Лечител“ от Андалусия
Влизам в типично испански гастроном, където се продава пресен хляб, колбаси, сирена – всичко, което местните обичат. Надянала съм си маската, както многократно инструктираха още от летището: върху носа и устата. На входа има флакони дезинфектант за ръцете и тънки найлонови ръкавици за еднократна употреба, задължителни за слагане. Абсолютно всички са с маски и в затворени пространства, и на улицата: такава е актуалната санитарна мярка. Гледайки изложеното на витрините, неволно съм намалила дистанцията от 1,5 метра и една доста по-възрастна жена започва да крещи истерично „Дръпнете се, госпожо, не ме доближавайте!“. Едва сега ми просветва колко напрежение се таи зад „новата нормалност“ в една от най-силно пострадалите от новия коронавирус страни.
Макар и да е сред държавите с най-голяма продължителност на живота и с една от най-добрите здравни системи в света, Испания – като всички останали – не бе подготвена за противопоставяне на пандемията. Липсата на достатъчно лаборатории; тестването само на проявилите симптоми; политическите разправии и упреци не само между партиите, но и между централното и регионалните правителства; острият недостиг на медицински персонал; протестите срещу смисъла и силата на мерките още от пролетта – всичко това в последните 6-7 месеца разклати доверието и не позволи единни, радикални, ефективни действия срещу пандемията.
БЕГЛА РЕТРОСПЕКЦИЯ
Първият случай на SARS-CoV-2 в Испания беше регистриран в последния ден на януари при германски турист, пристигнал на канарския остров Ла Гомера. По-късно бяха установени още 15 „внесени“ щама на вируса и до средата на март болестта се разпространи във всичките 50 провинции на страната. Първото изявление даде епидемиологът Фернандо Симон, директор на Център за координация на здравни сигнали и спешни случаи към испанското Министерство на здравеопазването, който има предишен опит от справянето с Ебола вируса през 2014 г. Смисълът на посланието беше бъдете спокойни, нищо лошо няма да ни застигне. В края на март самият той даде положителна проба за коронавирус. Като една от най-големите грешки по-късно щяха да бъдат отчетени частичните и недостатъчно строги мерки за спирането на разпространението на вируса.
Съвсем в края на септември пътувам обратно към Испания. Дали няма пак да отложат полета? Ще приемат ли здравната ми декларация и QR кода? Или ще въведат ново изискване? Колкото и да си опитен, притеснението по летищата е осезаемо: светът се тресе от поредния пик на пандемията от Ковид-19 и нито ние сме същите, нито пътуванията ни.
Извънредното положение за цялата територия на Испания се въведе с Кралски указ в средата на март. Само една трета от държавните служители ходеха на работа. Затвориха се училища, музеи и всички ненасъщни бизнеси; отмениха се публични мероприятия. Още в края на март се установи, че най-много са заболелите и смъртните случаи в особено гъсто населената Мадридската общност (една от седемнадесетте испански автономни области, включваща столицата и няколко общини). Заразиха се много здравни работници; най-силно бяха поразени старческите домове. Още на 25 март починалите с Ковид-19 в страната надвишиха броя на тези в Китай. Извънредното положение се удължаваше многократно до 21 юни, а сериозно засегнати бяха и други от най-населените испански градове като Барселона, Валенсия и Сарагоса. Те, заедно с Мадрид, в различни етапи имаха различни мерки за ограничаване на движението и публичните събирания.
Предполагаше се, че инфектираните и починалите със слаба или без изразена симптоматика в първоначалния период са били много повече, но поради недостатъчно тестове или непознаване на болестта броят им е бил подценен. През май се говореше, че реално заразените вероятно са 10 пъти повече от установените, а в Мадрид и някои провинции на Кастилия-Ла Манча и Кастилия и Леон (две автономни области на северозапад и североизток от столицата) заразяемостта е над 10 на сто. Системата за мониторинг на всекидневната смъртност отчете повишение с над 15 хиляди случая, а национално проучване през лятото показа, че около 2 милиона души или 5,2 на сто от населението ще се инфектират по време на пандемията. Септември отбеляза нов пик с повече от 3000 починали предимно сред най-възрастните испанци – или три пъти повече смъртни случаи за един месец в сравнение с предишните четири месеца. И до сега Испания е с най-много потвърдени случаи в Европейския съюз (над 920 хиляди, а жертвите са над 33 хиляди при почти 300 хиляди теста на 1 милион население към средата на октомври).
ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ КОРОНАКРИЗАТА
С края на извънредното положение в Испания, което лиши регионалните администрации от правото да взимат самостоятелни решения, започна и дисбалансът. Под натиска на местните бизнеси и гражданите, които искаха да живеят както преди, мерките бяха променяни и дискутирани, колебливо въвеждани и отслабвани. Това доведе до много спорове между политическите опоненти: десноцентристите в регионалната администрация на Мадрид се противопоставяха на националното социалистическо правителство. Никой не искаше да бъде виновен нито за социалните ограничения, нито за увеличаващия се брой новозаразени.
Испания е четвъртата по големина икономика във валутния съюз, която преодоля най-тежката рецесия за континента. Добрите резултати, постигнати от увеличените потребителски разходи и рекордния брой туристи в предходните години, бяха смити от пандемията. За тази година прогнозите на Испанската централна банка са свиване с 12,6 на сто – показател, който може да се окаже твърде оптимистичен. Хиляди дребни бизнеси фалираха, а безработните са над 8 милиона. Международният туристически бизнес се срина и местната курортна инфраструктура остана подкрепена предимно от испанските почиващи. Възстановителният пакет за страната в размер на 750 милиарда евро може и да не е достатъчен за оттласкване от дъното.
„НЕ ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕМ КАТО ЗОМБИТА С МАСКИ ПО УЛИЦИТЕ“
Тази фраза на популярната фотографка и поетеса Барбара Алиенде (с творчески псевдоним Ука Леле) на един от големите протести в средата на август сякаш стана мото на това, което се случваше и продължава да се случва в Мадридската общност. Много известни личности като певеца Мигел Босе и противници на ваксините разколебават мерките на изолация, а коронавирусната инфекция далеч не е под контрол. Добре, ще носим маски в градския транспорт – но защо никой не е с маска в заведенията? Там по-малко вероятно ли е да се разболееш? Напрежението се покачи и с карантинирането на някои от мадридските предградия и квартали, където вирусът поразява най-много хора, но и живее по-бедно население: дали мерките не са дискриминационни за тези към 900 хиляди души? Експерти се съмняваха, че частичните и избирателни ограничения „на парче“ ще спрат разпространението на заразата.
„Търпението ни се изчерпа“, защити действията на правителството здравният министър Салвадор Ила. „Ние трябва да защитим живота на мадридчани на всяка цена“. От 10 октомври почти 7 милиона жители на столицата Мадрид и още 8 общини отново осъмнаха в извънредно положение, тъй като пререканията между националното правителство и регионалното ръководство не доведоха до единни и ефективни мерки за спиране на разпространението на коронавируса. Това се случи два дни преди националния празник на страната, когато се очакваше много хора да пътуват до вилите си през дългия уикенд. Ограниченията за събирания на свикналите на активен социален живот испанци са големи и ще могат да се прилагат и глоби, които също бяха дискутирани в обществото и съда и отменяни в предишни периоди.
Драстичното влошаване на епидемичната обстановка в Мадридската общност този път вероятно ще обори политическите и икономически аргументи в името на запазването на живота и здравето на максимално много хора.
