Емилия ДИМОВА
Според експертите това става по няколко направления. Първо, липсата на конкретно лекарство срещу COVID-19 подтикна хората, още при първите новини за разпространението на заразата по света, активно да се запасяват и самолекуват с антибиотици и всякакви противовирусни препарати, което доведе до голям ръст на потреблението. Второ, правителствата на повечето държави приеха програми за обезпечаването на болниците с достатъчно такива средства и активизираха здравни проекти за борба с вируса - това също разшири потребностите на пазара. Трето, на нарасналото търсене Биг Фарма отговори с увеличаване на цените.
Разбира се, днес едва ли има мечтатели, които биха се надявали фармацевтичните предприятия да направят в пандемичната ситуация някакъв дарителски жест към населението (във фармацията моралът е величина с цифрово изражение и той е толкова по-”висок”, колкото повече са нулите след първата цифра). Напротив, познавайки хищническия апетит на лекарствения отрасъл, хората предпочетоха
да се презапасят с медикаменти, преди те да поскъпнат
Предвидливите си спечелиха бонус и у нас: само няколко месеца след обявяването на пандемията, сиропи против кашлица, хапчета срещу настинка, таблетки за болно гърло се продаваха 15-20% по-скъпо (препарати като „Грипекс Макс” например скочиха с около 4 лв. или с повече от 50 процента, а някои разновидности на ибупрофена - с около 30%).
Ако поскъпването на редица лекове можеше да се защити с повишените цени на световния пазар, как - освен с печалбарския инстинкт на производители и търговци в бранша, да си обясним увеличаването на цените на нашенски природни лекове (като клеевата тинктура например: шишенцето от 50 мл смени етикета от 5.00 - на 6.00 лв.), билковите чайове (увеличиха се с около 50%), някои хранителни добавки.
Световната пандемия от коронавирус разстрои икономиката на всички страни, остави без препитание стотици хиляди хора, затвори безчет предприятия и продължава да докарва до фалит нови и нови фирми от различни отрасли. Но не и от фармацевтичния сектор. Напротив, там печалбите отчитат небивал ръст - коронавирусът позлати фармацията.
Отчитайки неудържимия стремеж на фармацията към все по-големи печалби, анализатори са склонни да предположат, че в условията на настоящата епидемична обстановка и очакваната втора вълна на заразата с коронавируса, противоречието между обществените интереси и интересите на Биг Фарма ще ескалира.
Отдавна са известни много от скандалните фокуси на големите фармацевтични компании, прилагани с цел все по-големи печалби, готови не просто да пренебрегват, а направо да жертват човешкото здраве, за да ги постигнат. И естествено, всяка пандемична обстановка е благоприятна среда за развъждането на
милиарди долари (евро) с медикаментозен аромат
Според резултатите от изследване, публикувани тази пролет в американското списание Journal of the American Medical Association, за периода от 2000 до 2018 г., през който се разразиха няколко епидемии, включително тази от птичи (2004-2006 г.) и свински грип (2009-2010 г.), печалбата на 35-те най-големи фармацевтични компании в света е достигнала 8,6 трилиона долара (или 7, 77 трилиона евро). Установено е, че рентабилността на техните предприятия е повече от два пъти по-висока, отколкото в аналогични по мащаб производства в другите отрасли на икономиката.
Би било лекомислено да се допусне, че този изумителен растеж се дължи само на продажбата на медикаменти. Не, Биг Фарма разполага с богат арсенал от печалбарски практики. Една от най-разпространените е да установява монополно високи цени на основни препарати, което изкуствено повишава и стойността на жизнено необходими лекарства. Това е и един от начините да се диктуват правилата на световния пазар и производството на медикаменти.
Жилото на тази политика се усети още през пролетта, когато коронавирусът се прехвърли от Азия в Европа и дефицитът от диагностични средства притисна здравните институции на много държави. Но транснационалните корпорации за пореден път доказаха, че са неспасяемо дехуманизирани. Те не само не предложиха достъп до технологиите, което би дало възможност на отделни страни да произведат нужните им количества тестове и то, на умерени цени, а използваха кризисната ситуация изключително за своя изгода. Любопитен е примерът с една калифорнийска фирма, получила лиценз за прилагане на тест за COVID-19, който дава резултат след само 45 мин. Цената му за най-бедните страни била определена на 20 долара, а по данни на Световната здравна организация, себестойността на теста не надхвърляла ... 3 долара. Печалбарският нюх на корпорациите диктува и
политиката на научните разработки
Тъй като изследванията в областта инфекциозните заболявания не гарантират финансова изгода, сравнима с тази в онкологията, СПИН-а, маларията, туберкулозата и някои редки заболявания, инвестициите в проекти за противодействие на видовете коронавируси се оказаха изключение. По данни на австралийския аналитичен център „Policy Cures Research”, който наблюдава възникващите инфекциозни заболявания, през 2018 г. проектите за борба с корона-патогените били финансирани с 36 млн. долара - с 14 млн. по-малко от предната година. А такава сума, по мнение на специалистите, се брои за минимална в научните сфери и е далеч-далеч по-малка от парите, отпуснати за разработки, свързани със заболявания като Ebola и Zika например.
„Намираме се в ситуация на безпрецедентна по мащабите си санитарна криза, която направи очевидни всички пороци на съществуващата система на фармацевтичното производство” се казва в съобщение на една от над 70 неправителствени организации от различни страни, включили се в движение за осигуряването на медикаменти за всеки човек и на приемливи цени. Те призовават СЗО да създаде правила, които да гарантират достъпа на всяка страна до патентовани средства за лечение на коронавируса, ако този достъп бъде затруднен.
Това би дало шанс на гигантите във фармацията да покажат на сполетяното от заразното зло човечество, че човеколюбието не им е чуждо. Да вдъхновят с жеста си политици, партии, правителства за смирение пред лицето на опасността. Да изкупят поне малко от греховете си към жертвите на лекове с вредоносни за здравето последствия. Но би означавало също, Биг Фарма да бъде лишена от всевластието си на световния пазар; да бъдат редуцирани изключителните й права за собственост върху ред животоспасяващи лекарствени продукти; да се откажат корпорациите от утвърдени в практиката си политики на дъмпингови цени и други пазарни пороци, прилагани за справяне с конкуренцията. Опростено казано, печалбите да понамалеят...
А това е илюзия, в която вече не биха повярвали и най-отчаяните оптимисти.
