Криво да седим, право да говорим: в соца имаше куп хубави неща, зер не може да съществува обществен строй единствено с лоши, единствено с хубави работи, а винаги смес от първите и вторите, при негова оценка трябва да гледаме нихното съотношение. Изреждайки онова, което в соца бе наистина читаво, подминаваме цирка. Незаслужено, даже обидно към нашите прекрасни оновашни майстори на цирковото изкуство, които бяха го извисили в степен да признават другородци познавачи: българският цирк е трети в света. Повтарям: трети в света. Потретям: трети в света. Пред него бяха само великият Съветски съюз и нему/нам братският Китай.
Подир славния и героичен 10-и оня великолепен цирк бе изоставен на самотек, пуснат на свободна паша, та разбягаха се по чужбини артистите му, пенсионираха се и ония, чиито изпълнения бяха предизвиквали бурни, възторжени ръкопляскания къде ли не по земния шар, не осигуриха нужната приемственост и днес кой ти говори тук за български цирк, все едно никога не сме били, почетвъртявам, трети в света.
Представи си, любомъдрий, следната гледка: опънато въже, възнак лежи по дължина върху него мъж, с един крак върти обръчи, с другия тоже, с всяка ръка прави същото, а на чело крепи още нещо. Умятност от всякъде: изпълнителят трябва да внимава за стоенето на въжето, за въртенията с двете ноги, с двете ръце, че и за крепежа връз челото: раздвоява не, разшесторява своето внимание. Пък и съгласува ги: разседморява се оня юначен българин.
Ала нищо не изчезва безследно, все нещо остава. Така и с онзи номер: от цирка мина в политиката. И го усвоиха множество сръчковци от партии, партийки, партийчета, партийченца всякакви по числово оразмерение, парично оцветение, идейно оперение. Тия мъже, жени, мъжени тъй ловко въртят обръчи (от приятелски фирми) с ръце, нозе, дирници, предници, че ставаш разноглед и хахав да зяпаш как шеметно обслужват съвкупно толкова много свои, най-вече свои, е, и партийни, интереси, как ги съгласуват из банкови сметки, ошфорки, левове, еврове, доларе, скъпоценности, дивиденти, недвижимости у нас и зад граница, па и какво ли не: похватност изумителна, до тях оня първоизобретател ряпа да яде.
Моя смиреност искам, защо не, да се облажа край тая обилно печеливша дейност, обаче ни ме бива, ни съм достоен, та предлагам, срещу заплащане скромнейшо, лого на отечествената политическа прослойка: върху изопнато въже лежи възнак човешко същество с неустановим пол, но с палячовски нос и одежди, върти с нозе, ръце по няколко обръча и на тях с ярки букви пише лични облаги, а на чело крепи изящна стойка с трибагрен надпис България под всичко!
Румен Стоянов
