Децата, които претърпяват травма вследствие на малтретиране или насилие в ранна възраст, проявяват биологични признаци на остаряване по-бързо от тези, които не са преживели подобни несгоди. Това показа изследване, което беше публикувано от Американската психологична асоциация. Авторите му проучили три различни признака на биологично стареене – ранен пубертет, стареене на клетките и промени в мозъчната структура, и установили, че излагането на травма е свързано и с трите.
„Преживяването на несгоди в детството е силен прогнозен фактор за здравните изходи по-късно през живота – не само психичните като депресия и тревожност, но и физическите като сърдечно-съдови болести, диабет и рак – казва Кейти Маклафлин, доцент по психология от Харвардския университет и старши автор на изследването. – Нашето изследване предполага, че претърпяването на насилие може да накара тялото да остарее по-бързо на биологично ниво, което би могло да помогне за обясняване на връзката.“
Предишни изследвания стигнаха до противоречиви доказателства относно въпроса дали нещастието в детска възраст винаги се свързва с ускорено стареене. Те обаче разглеждаха много различни видове несгоди – малтретиране, липса на грижи, бедност и други, както и различни мерки за биологично стареене. За да „разплетат“ резултатите, Маклафлин и колегите й решили да разгледат поотделно две категории несгоди – такива, свързани със заплаха, като малтретиране и насилие, и такива, свързани с лишение, като бедност или липса на физическа или емоционална грижа.
Изследователите извършили метаанализ на почти 80 изследвания с общо над 116 000 участници. Те открили, че децата, претърпели свързана със заплаха травма като малтретиране или насилие, били по-застрашени от ранно влизане в пубертета и освен това показвали признаци на ускорено стареене на клетъчно ниво, в това число скъсени теломери – предпазните накрайници на нашите ДНК нишки, които се износват с възрастта. Но тези, подложени на бедност или липса на грижи, не показвали никой от тези признаци на ранно остаряване.
При втори анализ Маклафлин и колегите й направили системен обзор на 25 изследвания с над 3250 участници, които проучвали как несгодите в ранна възраст засягат мозъчното развитие. Екипът открил, че те са свързани с намалена дебелина на мозъчната кора, което е признак на стареене. Но различни типове несгоди били асоциирани с изтъняване на кората в различни части от мозъка. Травмата и насилието били свързани с изтъняване на вентромедиалния префронтален кортекс, играещ роля при социалната и емоционалната преработка, докато лишенията по-често били свързани с изтъняване във фронтопариеталната, визуалната мрежа и мрежата по подразбиране (активна, когато човекът не е фокусиран върху външния свят и е в будно състояние на покой, например когато се е замечтал или умът му блуждае), които участват в сетивната и когнитивната преработка.
Според Маклафлин тези типове ускорено стареене може да произлизат от полезни еволюционни адаптации. Така например в среда, изпълнена със заплахи и насилие, достигането на пубертета по-рано би могло да повишава шансовете на хората за възпроизводство, преди да умрат. А по-бързото развитие на региони от мозъка, които играят роля при преработването на емоциите, може да помага на децата да разпознават и реагират на заплахи, предпазвайки ги в опасна среда. Но тези навремето полезни адаптации може да имат тежки последици за умственото и физическото здраве в зряла възраст.
Новото изследване изтъква необходимостта от ранна намеса, за да се подпомогне избягването на тези последици. Всички изследвания наблюдавали ускорено стареене при деца и юноши на под 18 години. „Фактът, че виждаме такива закономерни доказателства за по-бързо стареене в такава ранна възраст, предполага, че биологичните механизми, които допринасят за големите различия по отношение на здравето, биват задействани в много ранна възраст. Това означава, че усилията за предотвратяване на тези различия също трябва да започват още в детството“, казва Маклафлин.
Съществуват множество базирани на доказателства лечения, които са в състояние да подобрят психичното здраве при децата, преживели травма, продължава тя. Решаваща следваща стъпка е да се определи дали тези психо-социални интервенции биха могли да забавят и наблюдаваното ускорено биологично стареене. Ако това е възможно, може да успеем да предотвратим много от дългосрочните последици за здравето от преживените несгоди в детска възраст, смята изследователката.
Превод от английски
Борислава СТАНКОВА
