1. Биохимия, пълна кръвна картина (ПКК) и липиден профил

Този набор от тестове често бива назначаван за цялостен скрининг, давайки обща представа за текущото здравно състояние.

Биохимията включва тестове за факторите, свързани с метаболизма, като глюкоза (кръвна захар) и нива на минералите и електролитите. Високата глюкоза може да е индикатор за развиващи се обменни заболявания като метаболитен синдром и диабет от втори тип, както и за риск от бъдещи сърдечно-съдови болести.

Аномалиите в химичния състав на кръвта може да са знак за бъбречен проблем, заболяване на щитовидната жлеза или дори възможен рак. Биохимията включва и други тестове, които са отлични за скрининг на бъбречни и чернодробни болести.

Пълната кръвна картина (ПКК) идентифицира типовете и числеността на кръвните компоненти като тромбоцити, еритроцити (червени кръвни клетки) и различни видове левкоцити (бели кръвни клетки). Те могат да помогнат за откриването на инфекции, анемия и други кръвни и костно-мозъчни състояния. (Бел. ред. За

Липидният профил оценява здравословните и нездравословните мазнини в тялото, които са основен двигател на риска от сърдечно-съдови болести, в това число инфаркт и инсулт. (Бел. лед. За да не достигате до аномалии в липидния профил прочетете на стр. 23 информацията за РЕДАСИН® СТРОНГ.)

Откривайки аномалии с помощта на тези изследвания, вие и вашият лекар можете да изберете ефективна стратегия за отстраняването им и предотвратяването на бъдещи болести.

2. Инсулин на гладно

Повишеният инсулин на гладно представлява скрита опасност. Той е основен рисков фактор за диабет и други обменни заболявания, но много хора никога не се изследват за него и затова не подозират, че го имат.

Инсулинът е хормон, който помага на тялото да преработва глюкозата, поета от храната. Нивата се покачват след хранене, но после би трябвало да спаднат до равнище, достатъчно само за поддържане на оптимална концентрация на кръвната захар. Когато тялото старее и се опитва да компенсира лошата диета, инсулинът може да остане висок дори на гладно. Високият инсулин на гладно може да е признак за развиваща се инсулинова резистентност, основен белег на диабета от втори тип.

Ранното откриване на повишения инсулин е от критична важност.

Учени установиха, че високият инсулин оказва вредни ефекти върху здравето дори преди развитието на обменно заболяване. Сам по себе си повишеният инсулин може да допринесе за високо кръвно налягане, атеросклероза, затлъстяване, рак, абнормни нива на кръвните липиди, подагра, мигрена и когнитивен спад.

Стимулирането на ензима AMPK може да помогне за укрепване на здравия метаболизъм, понижаване нивата на инсулина и предотвратяване на метаболитно заболяване.

Освен физическата активност и подобрената диета, за някои хранителни вещества също беше показано, че активират AMPK, в това число хесперидинът – съединение в цитрусите, и билката Gynostemma pentaphyllum (петолистна гиностема). Има и медикаменти, които могат да активират AMPK при нужда, като например метформин.

3. Хемоглобин А1с

Ненормално високите нива на глюкозата са основна причина за дългосрочни проблеми със здравето, от рак до сърдечни заболявания, и главна отличителна характеристика на диабета. На практика всички тъкани в тялото са отрицателно засегнати от повишената кръвна захар.

Изследването на кръвната захар обаче е само снимка на един момент във времето. Нивата на глюкозата се покачват и спадат през целия ден, така че този тест може да пропусне да открие наличието на проблем.

Тестът за хемоглобин А1с е по-добър начин за откриването на проблеми с кръвната захар, тъй като показва как са изглеждали нивата в хода на последните 2-3 месеца. Колкото по-високи са нивата, толкова по-тежък е проблемът с контрола на глюкозата.

Освен това изследванията показаха, че високите нива на хемоглобин А1с са важен фактор за прогнозиране на риска от сърдечни болести, дори и при хора, които не страдат от метаболитен синдром или диабет.

При страдащите от тези състояния хемоглобин А1с може да бъде използван за проследяване на ефекта от лечението, за да се потвърди дали контролът на кръвната захар се подобрява.

Промените в храненето, физическата активност, някои хранителни вещества (като магнезий и витамин D) и медикаменти могат да помогнат за овладяването на повишения хемоглобин А1с и кръвна захар.

4. Дехидро-епиандростерон (DHEA)

Това е хормон, произвеждан естествено в надбъбречните жлези. Тялото го използва за производството на други хормони, в това число мъжкия и женския полови хормони тестостерон и естроген.

Нивата на DHEA са най-високи между 20- и 30-годишна възраст, след което стабилно намаляват. Този постепенен спад може да засегне виталността и качеството на живота в по-напреднала възраст до такава степен, че понякога DHEA е наричан „антиейджинг“ хормон.

Ако кръвният тест покаже ниски нива, DHEA може да бъде приеман орално за възстановяване на здравословните равнища. Той може да помогне и за поддържане нивата на тестостерона и естрогена в различна степен.

Самият DHEA подкрепя имунната функция, костната плътност, настроението, либидото и здравословния състав на тялото.

Изследване през 2017 година, което беше публикувано в сп. Journal of the American Heart Association (списанието на Американската сърдечно-съдова асоциация), откри, че по-ниските нива на DHEA указват значително увеличен риск от смъртност по всякакви причини, летални сърдечно-съдови епизоди и нелетални такива при пациенти със сърдечно-съдови болести.

През 2019 година друго изследване заключи, че по-високите нива на DHEA са свързани с по-нисък риск от падания при по-възрастните хора, особено жените. Освен това метаанализ от 2018 година за ефекта му върху депресията демонстрира значителен ефект от лечението с DHEA в сравнение с плацебо.

5. Простатно-специфичен антиген (PSA) при мъжете

PSA е протеин, произвеждан от простатната жлеза. При нормални условия преобладаващата част от него остава в простатата. Но някои състояния водят до отделянето му в кръвообращението, където може да бъде засечен с прост кръвен тест. Тези състояния включват свързано с възрастта увеличаване на простатата, възпаление, инфекция и рак на простатата.

Този вид рак е изключително чест при мъжете и често не предизвиква никакви външни симптоми през ранния етап от развитието си. Редовният скрининг на PSA може да го открие рано, когато все още е ограничен до простатната жлеза и най-лесно се лекува.

Американското раково общество препоръчва ежегодно тестване за всички мъже от 50-годишна възраст и от 40-45 при онези, които са в риск, като например мъжете със силна фамилна обремененост с рак на простатата.

Ако бъде уловено повишено ниво на PSA, са нужни допълнителни тестове под ръководството на вашия лекар.

6. Хомоцистеин

Изследвания свързаха високите нива на аминокиселината хомоцистеин с увеличен риск от няколко здравни проблема, в това число инфаркт, фрактури на костите, макулна дегенерация, камъни в жлъчката и спад в когнитивната функция.

В действителност дори при хора без минали сърдечно-съдови болести онези, които били с най-високи нива на хомоцистеина, имали повече от тройно повишен риск от сърдечен удар в рамките на 5-годишен период, сравнено с тези с най-ниски нива.

Високите нива на хомоцистеина могат да бъдат понижени чрез увеличаване приема на витамините от група В фолат, В₂, В₆ и В₁₂. Приемането на добавки с активните форми пиридоксал-5-фосфат (В₆), метилкобаламин (В₁₂) и 5-MTFH (фолиева киселина) осигурява точната форма на тези витамини, която тялото ви може да използва най-добре. (Бел. ред. ФЕРОФОРТЕ® В+С съдържа всички посочени витамини от групата В. Още информация за продукта и талон за намаление ще откриете на стр. 23.)

7. С-реактивен протеин (CRP)

Хроничното възпаление е основен допринасящ фактор за почти всички форми на възрастови заболявания и дисфункции, в това число диабет, сърдечно-съдови болести, „Алцхаймер“, рак и др.

Сега знаем, че то ускорява самия процес на стареене, поради което учени въведоха термина инфламейджинг, за да опишат тази връзка.

С-реактивният протеин в кръвта е един от най-използваните клинични показатели за възпаление в цялото тяло.

Най-съвременната технология за тестване на CRP се нарича кардиологичен (или високочувствителен) CRP. Този тест е способен да улавя дори малки изменения в нивата на С-реактивния протеин. Независимо от името си, той показва степента на възпалението в цялото тяло.

Повишените нива на CRP предсказват възникването на сърдечно-съдови болести, диабет от втори тип, свързана с възрастта макулна дегенерация, когнитивен спад и други състояния.

Много хранителни вещества могат да намаляват възпалението, в това число омега-3 мастни киселини от рибеното масло, куркумин (активното съединение в куркумата), магнезий, цинк, витамин D и различни полифеноли, включително флавоноиди.

8. Тиреостимулиращ хормон (TSH)

Тиреоидната, или щитовидната, жлеза, която се намира в шията, отделя тиреоиден хормон. Той е нещо като главен регулатор, който определя базовото ниво на метаболизма в тялото.

Някои състояния могат да водят до хипер- или хипотиреоидизъм (прекомерно високи или ниски нива на тиреоидния хормон).

Хипертиреоидизмът може да предизвиква ускорен или неправилен сърдечен ритъм (тахикардия или аритмия), тревожност, раздразнителност, тремори и проблеми със съня.

Хипотиреоидизмът, който е по-чест при жените, може да води до необяснима умора, депресия или безпокойство, запек, суха кожа, ниско либидо и напълняване.

Тиреостимулиращият хормон се произвежда в хипофизата и контролира секрецията на тиреоиден хормон. Ако тиреоидната функция е нарушена, нивата на TSH обикновено се разстройват. Това се вижда на кръвния тест и помага за идентифицирането на различни тиреоидни проблеми.

Както хипертиреоидизмът, така и хипотиреоидизмът се лекуват с медикаменти, а някои хранителни вещества могат да поддържат нормалната тиреоидна функция, като селен, витамините А и В₁₂, йод, магнезий, екстракт от корен на ашваганда, L-тирозин и ферментирал екстракт от корен на корейски женшен.

9. Тестостерон (общ и свободен)

Тестостеронът е главният полов хормон при мъжете, а при здравите жени се произвежда в по-малки количества. Секретира се предимно от тестисите, но яйчниците при жените и надбъбречните жлези при двата пола също изработват малки количества тестостерон.

Нивата намаляват с възрастта, което оказва значителен ефект върху здравето.

При мъжете на около 75-годишна възраст тестостеронът спада докъм 60% от нивата в младостта. Тези по-ниски нива допринасят за намалено либидо, еректилна дисфункция, загуба на мускулна маса и сила, увеличени телесни мазнини, понижена костна плътност, потиснато настроение и затруднена концентрация.

Ниският тестостерон е свързан и с увеличен риск от животозастрашаващи състояния като сърдечно-съдови болести, диабет от втори тип и метаболитен синдром.

Нивата на тестостерона при жените също спадат с възрастта и значително засягат качеството на живота. Както при мъжете, поддържането на достатъчни нива помага за предотвратяване отслабването на либидото, потиснатото настроение, мускулната загуба и др.

Тестването може да покаже нивата на свободния тестостерон (този, който не е свързан с други протеини) и общия тестостерон (цялото количество на хормона, свободен и свързан, в кръвта). Най-изчерпателният тест измерва едновременно и двата.

10. Естрадиол и прогестерон

При жените яйчниците произвеждат два основни полови хормона, естроген (който циркулира предимно във форма, наречена естрадиол) и прогестерон. Мъжете също изработват малки количества от тези хормони.

И двата хормона са свързани с фертилитета и репродуктивната функция. Но също като тестостерона, те оказват различни ефекти и върху други аспекти на мъжкото и женското здраве.

Изследването на естрадиола и прогестерона при жените в детеродна възраст може да помогне за оценка на фертилността и да открие възможни причини за трудностите при зачеването или поддържането на нормална бременност.

При дамите след менопаузата и по-възрастните мъже тези хормони подкрепят нормалната минерална плътност на костите. В действителност по-ниските нива на естродиола са пряко свързани с увеличения риск от остеопороза и костни фрактури.

Някои състояния могат да предизвикат и неестествено високи нива на двата хормона, като например кистите на яйчниците и редки форми на рак на яйчниците. Контролното изследване на тези хормони може както да допринесе за здравето на костите, така и да открие признаци на заболяване, които иначе биха останали незабелязани.

С наближаване на менопаузата при жените първият хормон, който обикновено спада, е прогестеронът.

По време на типичния 28-дневен месечен цикъл прогестеронът достига максималната си концентрация около 21-я ден. Това е най-добрият ден за тестването на хормона при жените, които все още имат цикъл, но усещат, че хормоните им може да намаляват. Кръвният тест може да помогне за установяване на идеалната доза биоидентичен прогестерон за поддържането на добрия сън и либидо, и предпазването от депресия, резки промени в настроението, безпокойство, препускащи мисли и горещи вълни.

11. Аполипопротеин В100

Аполипопротеинът В100 (Apo B) е компонент на липопротеините с ниска плътност (LDL, или „лошия“ холестерол) и на тези с много ниска плътност (VLDL, или „много лошия“ холестерол). Той присъства във всички липопротеинови частици с изключение на HDL (липопротеините с висока плътност, или „добрия“ холестерол).

„Лошият“ и „много лошият“ холестерол се наричат така, защото в по-високи нива допринасят за развитието на атеросклероза – натрупването на плаки по стените на артериите. Атеросклерозата води до сърдечно-съдови болести и повишава риска от инфаркт и инсулт.

Макар че нивата на холестерола сами по себе си са индикатор за сърдечно-съдов риск, изследвания демонстрират, че аполипопротеин В100 е още по-добър прогнозен фактор за сърдечни заболявания и други сърдечно-съдови състояния.

Колкото е по-висока концентрацията на Аро В при кръвния тест, толкова по-голям е рискът от такива проблеми в бъдеще.

12. Витамин D

Вече от десетилетия науката признава важността на този витамин за здравето на костите. По-ниските нива излагат хората на риск от остеопороза и фрактури.

През последните години изследвания установиха, че витамин D е много по-важен за други различни аспекти на здравето, отколкото разбирахме доскоро. Беше открито, че ниската му концентрация е свързана с увеличен риск от сърдечно-съдови и автоимунни болести, неврологични разстройства, диабет, депресия и рак.

Витамин D e свързан и с дълголетието. Хората с най-високите нива обикновено имат по-дълъг и здрав живот.

Повечето хора не получават достатъчно от този витамин. Над 40% от американците страдат от недостиг (дефиниран като кръвни нива под 30 мг/дл). Експертите на Life Extension препоръчват като оптимални нивата между 50 и 80 нг/мл.

Ниските нива на витамин D не предизвикват никакви симптоми, докато не започнат да възникват заболявания, и затова тестването е от критично значение. За коригиране на дефицита е нужно просто да приемате редовно дози от витамина, за да повишите нивата му до оптималните граници.

13. Магнезий

Повечето хора имат значителен недостиг на магнезий.

По скорошни оценки при около 64% от мъжете и 67% от жените в САЩ се наблюдава недостатъчен прием на магнезий. При хората над 71-годишна възраст, които имат намалена способност за усвояване на минерала, процентът скача до над 80.

Тежкият магнезиев дефицит води до гадене, повръщане, умора и слабост. Но дори за лекия недостиг се смята, че накрая допринася за животозастрашаващи болести.

Дефицитът на магнезий е свързан с високо кръвно налягане, дисфункция на кръвоносните съдове, втърдяване на артериите и атеросклероза, а всички те водят до сърдечно-съдови болести.

Действително изследвания при хора откриха, че по-ниските нива на този минерал са съществено свързани с по-висока честота на инфаркти и инсулти.

Ниският магнезий е основен допринасящ фактор и за други хронични заболявания като диабет от втори тип, остеопороза, когнитивен спад и деменция.

За щастие ниските нива могат да бъдат открити чрез прости кръвни тестове. Изследователи на ефектите от магнезия стигнаха до извода, че стандартните лабораторни референтни стойности за серумния магнезий не са достатъчни за поддържане на здравето. Те определиха, че човек трябва да е приблизително в горната половина на нормата, за да е в добро здраве. Тяхното изследване показа, че в долния край на референтните прагове магнезият се извлича от костите и други тъкани.

Ежегодното тестване на магнезия може да разкрие необходимостта от допълнителен прием и да определи дали последният успява да увеличи нивата до оптималните граници. (Бел. ред. На стр. 23 ще откриете информация и талон за намаление на Магнезий Марине – хранителна добавка, която се предлага в магазини „Лечител“.)

Елица ТАНЧЕВА