Чакаме ги с нетърпение, а когато дойдат, се разболяваме: ако не е температура, ще е силно главоболие; ако не е стомашно-чревно разстройство или лошо настроение, ще са силна умора и пълна апатия. И така всяка година.

Лекари признават, че лекуват все повече хора със симптоми на заболявания, свързани със самата почивка. „Едно от обясненията е, че съвременният живот води до значително износване: всички сме претоварени в работата си и това не зависи от нас. Налага се да търпим това дълго време, а когато се отпуснем, тялото реагира“, обяснява Рикардо де Паскуал Верду, професор по психология в Европейския университет и експерт по мотивация и психологическа терапия.
Има биологични, психологически, социални и семейни причини, които водят до това да се чувстваме зле по време на ваканциите. Борха Фаре-Сендер, психолог и координатор на отдел за тревожност и стрес на университетска болница уверява, че отключващото събитие е внезапната промяна от свръхактивност и стрес към бездействие и почивка. „Ако сте имали претоварена програма, тялото е настроено към голямата ангажираност. Когато ситуацията внезапно се промени, защото сте вече на почивка, тялото внезапно остава без предизвикателства и може да се почувства зле.“
Тази промяна има физиологично изражение: настъпват хормонални промени, които засягат нервната и имунната система. Различни изследвания показват, че докато сме под стрес, нивото на адреналина и кортизола се повишава, което влияе върху възпалителните процеси и имунната реакция. Когато нивото на стрес спадне, има по-голяма вероятност тялото да не реагира добре на вирусите и човекът да се разболее.
Психолозите съветват да не преминаваме от стрес към пълно бездействие, а да променим фокуса и дейностите и да поемем предизвикателства, които не са свързани с работата. „Това се случва не само на почивката; често става и през уикенда, когато сте изкарали тежка седмица. Идва петък вечер, отпускате се и ви хваща настинка или грип. Това разболяване се наблюдава и при хора, които е трябвало да полагат денонощни грижи за болен. Когато ангажиментът отпадне, те рухват. Обяснението е, че след период на голямо напрежение и много адреналин идва отпускането и тялото взима решение да се предаде“, казва Паскуал Верду. Професорът вярва, че това не зависи от човека, а от натовареността. „С колкото повече неща се занимава човек, толкова по-добре; ако имате пълноценен и разнообразен живот извън работата, ако имате хобита и интереси, това е огромен защитен фактор. Защото когато работната ви активност спре имате други неща, върху които да се съсредоточите.“

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител