През 1953 година американският епидемиолог Лиланд Олбау публикува изследване, финансирано от фондацията Рокфелер, посветено на изучаване на влиянието на
хранителния режим на населението на остров Крит
върху неговия здравен статус и дълголетие. В изследването се прави категоричният извод, че традиционната диета на местните жители, базирана основно върху използването на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, риба и зехтин, способства за тяхното добро общо здраве и необичайно ниска честота на сърдечно-съдовите заболявания. Отбелязва се любопитният факт, че в тази диета твърде ограничено място заемат продукти от животински произход. Сериозен принос за фокусиране на вниманието на диетолозите върху кухнята в този район на света имат и публикациите на американския физиолог Ансел Кийс и неговата съпруга – биохимичката Маргарет Кийс, които в средата на миналия век изследват диетата на жителите в италианските региони Калабрия и Чиленто. В своите наблюдения те с абсолютна категоричност установяват наличието на пряка връзка между диетата и честотата на сърдечно-съдовите заболявания. Значителна част от направените наблюдения учените публикуват в две книги, превърнали се в бестселъри: „Яжте добре и останете добре“ и „Как да се храним добре и да останем добре по Средиземноморския път“.
Районът на Чиленто не е избран случайно
Това е район, в който високата концентрация на столетници е мистерия, известна от години. Двамата съпрузи достигат до извода, че основна причина за това е начинът на живот на местното население, построен върху пет основни стълба: хранителен режим, редовно физическо натоварване, почивка, принадлежност към определена общност, духовност. Пленени от удивителния начин на живот в тази общност, през 60-те години на миналия век Ансел и Маргарет Кийс се заселват в Челенто. Ансел Кийс почива на 20 ноември 2004 година – два месеца, преди да навърши 101 години. Именно съпрузите Ансел и Маргарет Кийс за първи път въвеждат термина средиземноморска диета.
Прекрасната книга на Лучано Пинятаро – етногастроном, роден и израснал в Чиленто, и на професор Джанкарло Векио, световноизвестен патолог – „Методът Чиленто“, разбулва тайната за дълголетието на жителите на удивителното околие на Чиленто, къпещо се в топлите лъчи на слънцето и галено от вълшебния морски бриз.
Средиземноморската диета добива голяма популярност и в резултат на
разгадаването на т.нар. френски парадокс,
обяснен от френския професор д-р Серж Рено през 1991 година по американския телевизионен канал CBS News. Според учения независимо от изключително нездравословната кухня на французите, включваща обилие от наситени мазнини и холестерол, те страдат приблизително 4 пъти по-малко от сърдечно-съдови патологии, а смъртността от тези заболявания при тях е с 60% по-ниска в сравнение с американците. Този удивителен феномен професор Рено обяснява с високата консумация на червено вино от французите – до три чаши дневно. Неговият сънародник – кардиологът Мишел дьо Лоржерил, доказва, че чудодейното действие на червеното вино се дължи на полифенолните съединения, които то съдържа – антоциани, ресвератрол, флавоноиди, фенолни киселини, танини.
Страните, в които се спазват основните принципи на средиземноморската диета, са Гърция, Италия, Франция, Испания, Португалия, Мароко, Кипър и Хърватия.
Установено е, че важен принос за благотворните въздействия на средиземноморската диета върху човешкия организъм има
скваленът – полиненаситен ацикличен въглеводород,
който в значителни количества (0,6-0,8%) се съдържа в зехтина. Професорът от Цюрихския университет Паул Карер, удостоен през 1937 година с Нобелова награда, установява, че това вещество се характеризира с неистов „глад“ за водород, подчинен на стремежа за постигане на стабилно състояние, набавяйки си липсващите в неговата молекула цели 12 атома водород. Отнемайки с лекота водорода от водната молекула, скваленът освобождава живителния кислород. Благодарение на него скваленът проявява антивирусно и бактерицидно действие и стимулира синтеза на еластина и колагена – основните протеини на кожата и съединителната тъкан. В резултат на насищането на клетките с кислород скваленът способства за тяхното „подмладяване“. Повишеният приток на кислород се отразява изключително благотворно на тяхната дейност, както и на когнитивните функции на мозъка.
Енергетичният баланс при средиземноморската диета е следният:
– 60% от нужната на организма енергия се осигуряват от въглехидратите (хляб, макаронени изделия, плодове и зеленчуци)
– 30% – от липидите (предимно от зехтина и ядките)
– 10% от протеините (месо, риба, бобови култури)
Важна особеност на средиземноморската диета е храненето да става при добро настроение и в приятна компания. Както е казал преди около две хиляди години знаменитият древногръцки философ Плутарх: „Ние сядаме на масата не за да ядем, а за да ядем заедно.“ Многобройни изследвания доказват, че средиземноморската диета способства за постигане на идеална телесна маса, противодейства на развитието на метаболитния синдром, съдейства за намаление на риска от развитието на сърдечно-съдови патологии и заболявания като Алцхаймер и Паркинсон.
Публикуваните препоръки на Световната здравна организация относно хранителния режим, способстващ за понижение на риска от развитието на сърдечно-съдови патологии, в значителна степен се припокриват с традиционната средиземноморска диета.
На 16 ноември 2019 година средиземноморската диета е вписана от ЮНЕСКО в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството като комплекс от ноу-хау, знания, практики и традиции.
В публичното пространство са лансирани множество диети, обещаващи магически резултати. Много от тях далеч не постигат поставените цели, а някои дори са в състояние да причинят сериозни здравни проблеми. Средиземноморската диета, апробирана хилядолетия в този район на света и подкрепена със задълбочени изследвания в наши дни, е едно отлично решение за всеки, който желае да си осигури добро здраве и дълголетие. Съгласно неотдавнашно обширно изследване на американски учени, проведено в 11 страни, средиземноморската диета е в състояние да удължи човешкия живот с цели десет години. През 1962 година американският професор Леонард Хайфлик доказа, че човешките клетки могат да претърпят около 50 деления, плюс-минус 10. След което неизбежно следва тяхната гибел. Десетилетие по-късно други американски учени – Елизабет Блекбърн, Карол Грейдър и Джак Шостак, доказаха, че краят на носителите на наследствената информация в човешкото тяло – хромозомите, са защитени от специфични окончания, т.нар. теломери. С всяко делене на клетките те се скъсяват и след окончателното им подрязване, клетката загива. В тези последни изследвания американските учени доказват, че средиземноморската диета по удивителен начин способства за удължаване на теломерите, т.е. за увеличаване на продължителността на живота.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ