Празът не е познат като диво растение, поради което се предполага, че той е от първите градински „творения“ на човека. Съдържа инулин, фибри, витамини К, А, Е, С, B9, B1, B2, B3, B6, минерали – калций, желязо, магнезий, фосфор, калий, натрий и цинк.
Историята на растителния вид Allium porrum се простира назад в хилядолетията, а като място на неговия произход се сочи Средиземноморието, но е видно, че е бил част от менюто и в древна Месопотамия. Особено много го отглеждали в Египет. Там около този зимен зеленчук е имало култ. Рядко се срещат погребални фрески, в които поне една връзка праз да не присъства заедно с другите плодове и зеленчуци. Той е бил сред задължителните дарове, които се принасят на боговете на сенките и на съня. Живите също били почитани с праз. Когато фараонът Хеопс искал да изрази признателност към някой от жреците, той го дарявал с хиляда круши, сто кани бира, един бивол и сто връзки праз.
В Библията празът е споменат като една от египетските храни, за които евреите горещо тъгували по време на скитането им в Синайската пустиня.
Хипократ разказва, че зеленчукът е широко популярен в Гърция и Рим. Гърците и римляните го познавали, макар да не го издигали на пиедестал. Те вярвали, че този зарзават влияе благотворно на гласните струни. Аристотел твърдял, че яребиците го ядели, за да става по-остър писъкът им. Ако се вярва на една от сатирите на Ювенал, празът не е минавал за особено изискана храна и е радвал изключително трапезата на простолюдието.
...
Антоанета ТИТЯНОВА
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител