Здравият оптимизъм едва ли може да бъде повод за негативна реакция у когото и да било. Във всеки случай пребиваването в компания с вечно мрънкащ песимист със сигурност е по-лошо. Но има ситуации, когато може да ви се прииска да заключите в мазето изпадналия в еуфория, пръскащ веселие оптимист. И проблемът съвсем не е в това, че всички останали са „сухари”, които не могат да се веселят и да открият нещо положително в своя живот. Просто и позитивното настроение може да бъде вредно. Или, както сега е прието да се казва – „токсично”.
„Неправилен” оптимизъм
Има стар анекдот за непоправимия оптимист. Когато уморените от него хора предлагат да го удавят, той радостно възкликва: „Ура, отиваме да се гмуркаме!”
Навярно всеки човек може да си припомни епизоди, когато нечий неугасим позитив, вечен стремеж за изпитване на радост и смях, са предизвиквали раздразнение или са били неуместни, както веселието по време на погребение. Когато човек, страдащ от тежката загуба, е съветван „да се вземе в ръце, та нали животът е прекрасен”. И като че ли всички му желаят доброто и съветите изглеждат съвсем правилни – а в отговор на тъгуващия човек му се иска да прати по дяволите всички тези доброжелатели и повече никога да не общува с тях.
И съвсем не поради това, че ние сме толкова лоши и песимистично настроени. Просто невинаги хората разбират оптимизма правилно.
Оптимизмът и позитивната настройка – това съвсем не е вечна жизнерадостност, независимо от всичко. Това по-скоро е реализъм със знак „плюс”, т.е. увереност в себе си. Нормалният оптимист не си затваря очите за съществуващите в живота проблеми, преградите, неприятностите. Той ги вижда, оценява и е готов да работи и да се бори, за да ги преодолее. А ако не се получи да преодолее всички бариери, ще намери други пътища и решения, ще смени посоката, признавайки своите грешки – ще си направи изводи и ще живее по-нататък. Просто защото е невъзможно винаги да се побеждава и никога да не се греши.
Според психолозите за да бъде един човек щастлив съвсем не е задължително да пребивава в по-голямата част от своя живот в състояние на радост и позитивно настроение.
Човек става щастлив, изпитвайки тези емоции, които предпочита самият той. Това може да не е радост или веселие със смях, а умиротворение, страст или дори гняв. Колкото по-често изпитваните емоции съответстват на системата от ценности на човека, толкова в по-голяма степен той ще бъде удовлетворен от своя живот или щастлив. Ако вие можете да се дистанцирате от традиционната представа за щастието, като за преобладаващи възторг и радост, и максимално точно да определите най-силно желаните от вас емоции, ще се доближите до това да станете истински щастливи. Ако приемете емоциите, които усещате, независимо от това позитивни ли са те или негативни, ако си позволите да изпитвате цялата палитра от чувства – ще направите още няколко крачки към щастието.
Къде е грешката?
Забраната на негативните чувства и мисли, стремежът те да бъдат потиснати на всяка цена, е признак на токсичен позитив.
...
Стефан ПЕЙЧЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
