За протичането на множеството метаболитни процеси човешкият организъм разходва около 1700 ккал (7113 kJ), за храносмилане – 170 ккал (711 kJ), а за мускулна дейност – 130 ккал (544 kJ). Дори и по време на сън човешкото тяло консумира значително количество енергия (520 ккал, т.е. 2176 kJ) – за дейността на сърцето, дихателните органи, бъбреците, мозъка и т.н. За едно денонощие човешкото тяло отделя в околната среда топлинна енергия, която може да доведе до кипене 33 литра ледена вода...Човешкият мозък, чиято маса съставлява едва 2% от тази на тялото, консумира цели 20% от общите му енергийни разходи. Не малко енергия се разходва и за поддържане на електромагнитното поле – аурата, обгръщаща всеки човек, която разпространява в околното пространство кодирана информация за неговата генетична същност, духовност и емоции. Именно нея „улавяме”, оценявайки нерядко с невероятна точност хората около нас, без да сме разменили дори и една дума с тях. Тази информация, разчетена по непонятен начин от човешкия мозък, обяснява и т.нар. любов от пръв поглед, при която той – мозъкът, с удивителна безпогрешност оценява качествата на обекта на бликналите чувства – генетична съвместимост, духовно и емоционално сходство и решава: „Той е! Тя е!”...

Енергията, с която всеки организъм разполага, обуславя неговия здравен статус, капацитетът на неговата имунна защита, физическата и умствената му работоспособност, духовност и емоционалност, както и способността му да създава здраво и жизнеспособно поколение. Човешката енергетика е най-ценното нещо, с което човешкият организъм разполага. Правилното й използване и насочване предопределя ползата и следата, който оставя след себе си всеки индивид.

Логични са въпросите: „Кой и под каква форма осигурява необходимата енергия за протичането на огромния брой процеси в човешкия организъм?” „Кой управлява неговото енергийното „стопанство?“

Най-светли умове на човечество от хилядолетия търсят отговор на тези въпроси.

В края на XVIII век френският химик Антоан Лоран дьо Лавоазие изказва идеята, че източник на енергия, „горивото” на човешкия организъм, представлява приеманата храна. Около век по-късно немският химик Юстус фон Либих назовава съставките на това „гориво” – въглехидрати, протеини, липиди. В края на XIX век американецът Уилбър Атуотър експериментално измерил отделяната енергия при изгарянето на въпросните горива: въглехидратите и протеините – 4,1 ккал/г, а липидите – 9,3 ккал/г. Друг е въпросът, че посочените стойности са определени при изгаряне на тези вещества в т.нар. калориметър, докато в човешкия организъм процесите протичат при температура около 37 градуса по целзий и не винаги водят до пълното им окисление. Т.е. тези стойности имат единствено и само ориентировъчно значение. Въпреки това в диетологията те масово се използват, поради невероятната трудност по-точно да се оцени реалния енергиен добив на всеки от изброените нутриенти.

През своя живот човек консумира средно 17 500 кг въглехидрати, 2500 кг протеини, 1300 кг мазнини и 75 000 кг вода

Диетолозите изясниха, че балансираният състав на постъпващата в организма храна е основен фактор за поддържане на хомеостазата му – запазването на стабилността на неговите основни физиологични показатели. След продължителни спорове повечето диетолози си стиснаха ръцете при следното съотношение на основните хранителни вещества в ежедневното меню: въглехидрати - 55%, протеини - 30% и липиди - 15%. Около 80% от добиваната енергия човешкият организъм си осигурява в резултат на усвояването на въглехидратите и само около 20% – на липидите и евентуално – на протеините.

Въглехидратите са основният източник на енергия за човешкия организъм. Сред тях преобладава глюкозата, която е избрана за основен енергиен източник на човешкия организъм. При необходимост той може да превръща повечето от въглехидратите и аминокиселините, от които са съставени протеините, в глюкоза. Но той посяга към протеините за добив на енергия единствено, когато липсват основните енергийни източници – въглехидратите и липидите. Организмът използва протеините главно в качеството им на строителен материал за изграждането на нови клетки, ензими и други важни за жизнената му дейност вещества. Продължителността на „живота” на клетките в човешкото тяло в повечето случаи е твърде кратка и за тяхното обновяване е нужен значителен енергиен ресурс. Например епителните клетки на стомаха и червата, които са в постоянен контакт със силно агресивна среда, се обновяват на всеки пет дена, клетките на кожата – на 2-3 седмици, на черния дроб – на около 1 година, на костите – на 10 години... Целият човешки организъм се обновява напълно на всеки 7-10 години. Т.е. ние си оставаме пак ние, но не съвсем...

И все пак кой е материалният носител на енергия в човешкото тяло, който осъществява нейното съхранение и транспорт?

Той е изолиран и идентифициран през 1929 година от немския биохимик Карл Ломан и независимо от него – от американците Сайръс Фиске и Йелапрагада Субароу от Медицинското училище в Харвард, от мускулни и чернодробни екстракти. Представлява сложно съединение – нуклеотид, който е съставен от азотната база аденин, петвъглеродният монозахарид рибоза и три остатъка на фосфорна киселина, свързани посредством две, т.нар. макроергични (високоенергийни) химични връзки. Пълното химично наименование на това уникално вещество е аденозитрифосфорна киселина (АТФ). През 1941 година немският биохимик Фриц Липман доказва, че АТФ е главният преносител на енергия в клетките на човешкия организъм. През 1948 година шотландският биохимик Александър Тод, носител на Нобелова награда, осъществява неговия изкуствен синтез.

При разкъсването на всяка от тези макроергични връзки в молекулата на АТФ се освобождава 40 kJ чиста химична енергия, чрез която се „финансират” почти всички протичащи в човешкия организъм процеси. За едно денонощие тялото продуцира около 70 кг АТФ, като една молекула извършва няколко хиляди превръщания – разпадане и ресинтез. Любопитен факт е, че на фона на огромната роля на това вещество в жизнената дейност на човешкия организъм, неговия запас, т.е. количеството, което е в режим „stand by” (готовност), съставлява едва 250 г. То осигурява само няколко секунди усилена работа, след което се задейства сложна система за възстановяване на изразходваните молекули АТФ. В следващите десетина секунди енергийните потребности на организма се покриват от АТФ, регенериран от креатинфосфата – важна субстанция в човешката енергетика, открита в началото на миналия век от англичаните Грейс и Егелтън от Кембриджския университет. Тъй като запасите на креатинфосфата също не са големи, в организма стартира процес на фосфорилиране на аминокиселината креатин до креатин фосфат. В човешкото тяло в готовност са около 120 грама креатин. За неговото синтезиране е необходимо присъствието в ежедневното меню на продукти като месо, риби и мляко, които съдържат аминокиселините глицин, аргинин и метионин, от които организмът синтезира креатина.

При продължаващо натоварване до три минути за ресинтезата на АТФ в организма се задейства т.нар. анаеробно (без участието на кислорода) непълно разграждане на глюкозата до млечна киселина. Този механизъм на гликолиза е реликва, която човешкият организъм е съхранил като спомен от онези далечни времена преди милиарди години, когато първите живи клетки на планетата, поради отсъствие на кислород, са добивали нужната им енергия по ферментативен път – чрез анаеробна гликолиза. 

По-нататъшното натоварване на тялото води до подключване на далеч по-мощна система за регенериране на молекулите на АТФ – аеробно (с участие на кислорада) „изгаряне” на глюкозата и липидите. При този процес глюкозата се утилизира напълно, превръщайки се във вода и въглероден диоксид, като осигурената енергия е 19 пъти повече от тази при анаеробната гликолиза. Енергията, получавана от една молекула глюкоза, е достатъчна за „зареждане” на 38 молекули АТФ. За осигуряване на необходимия задел от глюкоза за бъдещи енергийни разходи последната се депонира в черния дроб под формата на неин полимер – гликоген. Съществува и резервен вариант, план Б, свързан с използването на липидите в качеството им на източник на енергия. При „изгарянето” на триглицеридите (основната съставна част на липидите) се освобождава много по-голямо количество енергия, но този процес изисква много повече кислород, поради което организмът първоначално избира да утилизира наличната в кръвта глюкоза, както и гликогена от черния дроб, и едва тогава „посяга” към триглицеридите.

Основната енергия за ресинтезата на АТФ в човешкия организъм се получава чрез т.нар. цикъл на Кребс, който протича в енергетичните централи на клетките – митохондриите. Цикълът на Кребс представлява основния път за разграждане на въглехидратите, протеините и липидите в човешкия организъм. Фундаментална роля в серията от превръщания играе кислородът. Механизмът на протичащите процеси, водещи до пълното окисление на хранителните вещества до вода и въглероден диоксид, е предложен през 1937 година от немския биохимик Ханс Кребс, удостоен през 1953 година с Нобелова награда. 

Кой и как управлява енергийния ресурс на човешкия организъм? Кой и как решава къде и колко енергия е необходима?

Основна роля за определяне на посоката и количеството на вложената енергия играят жлезите с вътрешна секреция.

• Щитовидната жлеза например играе ролята на педала на газта в автомобила. Тя може да работи в турбо режим, при който организмът изразходва повече енергия от тази, която получава от постъпващите в него хранителни вещества. Това е свързано с изразходване на вътрешни ресурси на организма (главно телесните мазнини) за добиване на нужната енергия. Хората с такава високоактивна щитовидна жлеза са склонни към понижаване на телесната маса. Обратно, когато щитовидната жлеза работи на „малки обороти”, организмът не може да изразходва получаваната чрез храната енергия, което води до повишаване на телесната маса – главно в резултат на натрупване на мастна тъкан. Щитовидната жлеза е тази, която предопределя дали даден индивид ще бъде отнесен към енергичните и дейни натури или към мудните и туткавите.

• Особено важна роля в енергийното стопанство на човешкия организъм играят и надбъбречните жлези, които могат да се оприличат на фитил към взривно устройство. Когато организмът за кратко време изпитва остра нужда от прилив на голямо количество енергия, тя се осигурява от надбъбречните жлези. Това са случаите на голяма, смъртоносна заплаха, силен страх, неудържим гняв и пр. Огромния енергиен ресурс, осигурен от надбъбречните жлези, е предназначен да осигури спасителното бягство или необходимата физическа сила за активно противодействие на заплахата. В много случаи обаче мозъкът не разрешава изразходване на освободената мощна енергийна вълна. Било защото противникът е далеч по-силен, бягството - безсмислено или обект на гнева е собственият шеф или още по-лошо – тъщата. Както е добре известно, енергията не се губи и в този случай тя се трансформира в ред неприятни усещания като тахикардия (учестено сърцебиене), повишено кръвно налягане (Бел. ред. Ако страдате от повишено кръвно налягане, прочетете на стр. 23 информацията за АНТИПРЕС.), обилно изпотяване, а нерядко и енуреза (напикаване)... В рамките на семейните взаимоотношения необходимият енергиен „разряд” може да се постигне чрез счупване на една или няколко чаши или чинии – по избор.  

• Половите жлези също извикват приток на енергия в организма, която, като правило, се използва за специални цели. С напредването на възрастта обаче в повечето случаи тази енергия се насочва към съзидателни, а не романтични цели. Най-често те са свързани с реализиране на творчески проекти – писателска дейност, композиране на музика или изравяне от паметта на далечни сантиментални спомени .

Важно свързващо звено, координиращо и управляващо дейността на жлезите с вътрешна секреция, е

хипофизата – главната жлеза в човешкия организъм,

разположена в долната част на мозъка. Независимо от миниатюрните й размери – около 10мм и маса до 0,7 г, нейната роля в управлението на човешката енергетика е изключително голяма. Изпращайки непрестанно химически вестоносци към жлезите с вътрешна секреция хипофизата държи под строг контрол тяхната дейност и по същество цялото енергийно стопанство на човешкия организъм.

Казаното означава, че жлезите с вътрешна секреция определят темпото и размера на освободената енергия. Но нейното рационално и ефективно използване зависи от човешкото съзнание, т.е. от мозъка, който, използвайки съвременната терминология, може да се определи като сървър на човешкия организъм. Следва да се има предвид, че функционирането на мозъка е свързано с консумиране на значителен енергиен ресурс. За една секунда в него протичат около 100 000 биохимични реакции. За един ден в човешкия мозък се генерират повече електрически импулси, отколкото всички телефони на планетата! Дори и в състояние на покой той консумира 2/3 от циркулиращата в кръвта глюкоза, докато няколкото десетки килограма мускулна маса се задоволяват с останалата една трета. Основна задача на човешкия мозък е упражняване на строг контрол над цялата енергийна система на организма, което сполучливо може да се оприличи на удържане на впряг буйни жребци, всеки от които може да се впусне в стремителен галоп, понасяйки към бездната целия впряг.

Във всички процеси, свързани с добива на енергия в човешкия организъм (изключвайки анаеробната гликолиза), главна роля играе кислородът

За „изгарянето” на основните питателни вещества – въглехидрати, липиди, протеини, за едно денонощие организмът изразходва около 3 кг кислород, постъпващ в кръвния ток чрез белите дробове. Както споменахме, въпреки широкото му разпространение, терминът „изгаряне” е повече от несъстоятелен, тъй като биохимичните процеси с участието на кислорода в човешкия организъм протичат при температура около 37 градуса по Целзий и се ускоряват от особена група биологични катализатори – ензими. Колкото по-високо е съдържанието на кислород, толкова по-активно протичат процесите с неговото участие. В тази връзка особено важна роля има дишането. Правилното дишане е залог за добро здраве се твърди в страните на Изтока.

Важна роля за възстановяване на енергетичния потенциал на човешкия организъм играе сънят

Около 25 години от своя живот човекът прекарва в сън. Ключът към царството на Морфей държи хормонът мелатонин, който организмът започва да секретира с настъпването на здрача. Именно мелатонинът „напомня” на мозъка, че е време да се стартират всички възстановителни процеси в тялото и да се премине към икономичен енергиен режим. По време на сън скоростта на кръвообращението се понижава и температурата на тялото спада с около един градус. Забавя се сърдечният ритъм и кръвното налягане спада с 5-7 мм живачен стълб. Дишането става по-бавно и по-дълбоко. Понижава се и скоростта на процесите, протичащи в черния дроб и бъбреците. Значително по-бавно функционира и храносмилателната система. За сметка на това мозъкът продължава да работи много активно, анализирайки и сортирайки събраната през деня информация и елиминирайки ненужната такава. Неслучайна е поговорката: ”Утрото е по-мъдро от вечерта”. Когато сутринта се събуждаме, мозъкът вече е успял да въведе ред в своето стопанство и е в готовност да се заеме с решаването на задачите, които не сме успели да решим предния ден.

Значителна роля за подем на жизнената енергия, по не съвсем понятен механизъм, играе позитивното мислене, общуването с добронамерени хора, добрите и искрени взаимоотношения в семейството. Лошите мисли, лошите чувства (злоба, завист) са истински енергийни вампири за човешкия организъм, които „ограбват” неговото енергийно стопанство, обричайки на енергиен глад важни негови органи и системи. Нашето биологично тяло, подобно на всяка сложна машина, също се „износва” при неправилната му експлоатация. Ако се научим правилно да съхраняваме и използваме енергията на своето тяло, дълги години ще се радваме на добро здраве, подем на физическите и ментални способности и душевен комфорт.

доц. д-р Димитър ПОПОВ