Лечебните свойства на дивата черница не са много популярни, а растението лекува десетки неразположения. Черницата е подходяща при различни инфекции, като блокира вирусите и възпрепятстват навлизането им в клетките. В листата й се съдържат танини, които с антиоксидантните си свойства влияят върху протеините по устната лигавица, гърлото и хранопровода.
Кората и листата на плода са богати на калциеви съединения, захари и аспартинова киселина, която има важна роля в клетъчното хранене и в синтеза на полезни за организма аминокиселини. Плодовете на черницата са богати на калий, натрий, калций, магнезий, фосфор и на пектин, на витамини А, В и С.
В началото черницата се ползвала заради листата, които са храна на копринената буба. Здравните ползи от плодовете били оценени по-късно. Римляните използвали неузрелите плодове на черната черница за спиране на кървенето, а сместа от черница, мед и шафран се прилагала като лек при възпалено гърло и болки в стомаха.
В Китай, където се отглеждат най-много черници в света, се ползват при проблеми с черния дроб и кръвното налягане, като диуретично средство и за укрепване на хрущялите. От древността хората ползвали плодовете на бялата черница при проблеми с очите. Тя съдържа големи количества витамин А, богата е на бор, мед, манган, хром и титан, които подобряват зрението.
Зрелите черници имат разхлабващо действие и се препоръчват при запек, а недоузрелите действат затягащо при стомашно разстройство.
При афти, гингивити и болки в гърлото е полезна черницата. Танините в листата й действат антибактериално, стягащо и заздравяващо върху устната лигавица. Препоръчва се при кариеси, тъй като влияе на ензимите, отделяни от бактериите, атакуващи зъбите. За целта се приготвя запарка от листата, с която се прави гаргара. Може да се жабурка и разтвор, като 1 чаена лъжица тинктура от черница се разтваря в чаша вода.
При дерматит, при екзема и акне черницата действа ефикасно - изсушава кожата, благодарение на танините, които съдържа. От друга страна, антивирусните и антибактериалните й свойства ускоряват заздравяването на епидермиса. Популярно е използването на листа от черница за изготвяне на лосион против акне, който трябва да се прилага всеки ден в продължение на 2 седмици. При по-продължителна терапия трябва лосионът да се ползва веднъж седмично. Популярна е и следната рецепта за домашен лосион за мазна кожа. Прави се запарка от 1 чаена лъжица смес от равни части от листа на черница, цвят на лавандула и розмарин. С прецедената запарка се прави компрес на лицето. Лосионът трябва да се използва в рамките на 48 часа.
Черницата се използва за лечение на стомашно разстройство, причинено от вируси, бактерии или паразити. Тя усилва чревната лигавица, възпира загубата на вода, а танините облекчават спазмите заради антиоксидантните си свойства. Флавоноидите подобряват пропускливостта на тъканите. Достатъчна е 1 капка тинктура от черница на килограм телесна маса при възрастни и деца над 3 години.
Превод от френски
Нети АНТОНОВА
