Повишение на артериалното налягане

По данни на финландско изследване, лягащите си късно са подложени на по-висок с 30% риск от развитие на артериална хипертония (синдром на устойчиво повишение на артериалното налягане, което може да доведе до хипертонична криза или инсулт).

Ако при вас ситуацията е като в стария анекдот: „Реших да си легна в десет часа, до три часа през нощта се радвах на това решение” – и вие физически не можете да се накарате да заспите в нормално време, планирайте за вечерните часове само такива занимания, които не са свързани с повишена физическа или умствена активност. Откажете се от соленото и мазното (още повече не бива да се комбинира всичко това с алкохол) и се старайте да не пушите преди сън: една цигара е способна да повиши артериалното налягане с 30 мм живачен стълб.

Наднормено тегло

Продължителността и качеството на съня могат да влияят на нашия метаболизъм. Калориите, които организмът не е успял да изгори през деня, се натрупват в черния дроб и мускулите във вид на гликоген. През нощта черният дроб преобразува гликогена в глюкоза и я изпраща в кръвта, за да поддържа захарта на нужното ниво по време на сън. Щом само натрупаният гликоген свърши, черният дроб започва да изгаря мастни клетки за получаване на глюкоза. По този начин ние отслабваме по време на сън – но само в случай, че успеем да използваме всички дневни запаси от гликоген. Ако човек вечеря след 22 часа (както постъпват много хора, които си лягат в полунощ и дори по-късно) и закусва в 8 сутринта, до окисляване на мазнините така и няма да се стигне. В резултат се появяват наднормено тегло и нарушение на обмяната на веществата, които след това могат да доведат до затлъстяване и захарен диабет.

Дори ако вие водите нощен начин на живот, старайте се да избягвате късните вечери и не яжте непосредствено преди сън.

Диабет

Учените открили връзка между лягането след полунощ и развитието на диабет от II тип. Защо именно хората, които си лягат към полунощ, са склонни към метаболитни нарушения, точно не е известно. Според една от версиите виновни са все същите късни хранения и наднорменото тегло (пълните хора по-често страдат от инсулинова резистентност). Друга версия предполага, че причината е в нарушената работа на циркадните ритми, заради което се нарушават много обменни процеси. В това число по-силно се повишава нивото на захарта и инсулина след ядене, а количеството на лептина (хормон, който отговаря за усещането за насищане), напротив, намалява. Нарушава се и естественият график за изработка на кортизола. Всичко това води до инсулинова резистентност и диабет от II тип.

Струва си да преразгледате своя режим на сън, особено ако някой от вашите роднини вече боледува от диабет II тип. Във всеки случай съкратете количеството на продуктите с добавена захар, старайте се да не преяждате преди лягане и следете редовно своето тегло.

Склонност към депресивни състояния

По данни от изследване, хората, които си лягат в полунощ, по-често потискат своите чувства и на тях им е по-трудно да оценяват позитивно случващото се. Учените предполагат, че за това е виновно нарушение на неврохуморалната регулация (т. е. регулацията буквално на всички процеси в организма), което възниква при неправилен режим на съня. В резултат нараства рискът от развитие на тревожни състояния и депресия. Преди няколко години Американската асоциация на психолозите публикувало изследване, което също установило връзка между обострянето на невротичните състояния и недоспиването поради късно лягане за сън.

Постарайте се да коригирате дневния режим така, че да заспивате преди полунощ. Ако това е невъзможно и чувствате, че сте започнали да се концентрирате върху негативните преживявания, обърнете се към психотерапевт.

Астма и други проблеми с дишането

Вечерният начин на живот е свързан с по-висок риск от развитие на бронхиална астма и други белодробни болести. Възможно е за това да има просто обяснение: тези, които си лягат късно да спят, по-често пушат и имат други нездравословни навици. Удивително е, обаче, че много непушачи, лягащи си късно, също редовно се сблъскват със задух, хрипове и други признаци на респираторни заболявания с неинфекциозна природа. Следователно има още и биохимични причини за развитие на такива патологии.

Пикът в нощната активност на дихателните органи е от 3 до 5 часа през нощта. Именно в този промеждутък настъпва усилване на газовата обмяна в белите дробове и тъканите. При тези, които си лягат не по-късно от 11 ч. вечерта, той се пада именно във фазата на дълбокия сън, когато в кръвта е минимална концентрацията на кортизол и адреналин. По този начин нервната и ендокринната системи дават на организма възможност напълно да се презареди преди скорошното събуждане. Ето защо мускулите и фасциите са максимално отпуснати, а насищането на всички тъкани с кислород протича най-ефективно. Ако си лягате да спите след полунощ, то към три часа тялото не достига нужния стадий на отпускане поради нарушения на естествените хормонални пикове. И това води до влошаване на обмяната на газове в организма и повишава вероятността от развитие на белодробни патологии.

Владимир ЙОНЕВ