Ако посред нощ сте се събудили от непоносима болка в големия пръст на стъпалото, значи ви е посетила неканена гостенка – болестта на царете и гениите. Подагра в превод от гръцки означава „крак в капан”. Може би това е най-древната от болестите, известни на медицината. Но, независимо от своята почтена възраст, тя все още остава твърде загадъчна.
Впрочем, древните медици забелязали, че от подагра страдали не само кралете и императорите, но и редица знаменити пълководци, адмирали и философи. През Средновековието историците открили връзка между степента на развитие и процъфтяването на градовете и държавите и разпространението на подаграта сред населението.
За пръв път възможна пряка връзка на подаграта с повишената умствена активност предположил английският изследовател Е. Орван в своята статия „Произходът на човека”, публикувана в списание Nature през 1955 г. Той обърнал внимание, че пикочната киселина по структурата си е сходна с кофеина и теобромина – вещества, съдържащи се в кафето и чая и способни да стимулират умствената активност.
Огромен принос в развитието на „подагрическата” теория за гениалността има руският генетик Владимир Ефроимсон. В края на своя богат на събития живот той написал книгата „Биосоциални фактори за повишаване на умствената активност”. По това време – 80-те години на миналия век – книгата не била публикувана. Това станало чак през 1997 г. под названието „Предпоставки за гениалност”.
Ефроимсон не се ограничил с изброяване на примери, а се заел със статистика. И доказал, че сред талантите разпространението на подаграта съставлява 5-10%, което е 10 пъти повече от средностатистическите показатели, а сред гениите достига до невероятните 30-50%. С други думи, всеки втори гений страдал от подагра! А при останалите гениалността се оказала свързана с други редки генетични отклонения, например синдром на Марфан, както и с психично заболяване – маниакално-депресивна психоза.
И в древността, и в наши дни подаграта избира жертвите си сред хората с висок жизнен стандарт и особено „богата” трапеза. Развитие на болестта провокира както излишъкът от месни ястия, пушени деликатеси, алкохол (особено червено вино и бира), така и честия стрес. В миналото, естествено, това били заможни и знатни хора. Портретът на типичния съвременен „подагрик” е свързан не толкова със „знатния” произход, колкото с начина на живот. Това, по правило, е активен, обичащ удоволствията мъж на средна възраст с високи доходи, често заемащ ръководна длъжност, темпераментен. Честотата на заболяване е 3-5 случая на хиляда души. Жените заболяват от подагра примерно 10 пъти по-рядко от мъжете.
Механизмът на болестта е следният: излишните протеини от животински произход и алкохола на фона на стрес повишават в кръвта нивото на пикочна киселина и нейните соли – урати. В нормална ситуация пикочната киселина, която представлява краен продукт от жизнената дейност на клетките, трябва да се изведе от бъбреците. Но ако нейната концентрация е твърде висока, бъбреците не се справят с тази отговорна задача.
Излишните урати могат да кристализират и да се отложат в ставите, което предизвиква възпаление и силна болка в пръстите на ръцете и краката, лактите, коленете. Но най-често пристъпът започва от първата става на големия пръст на стъпалото. Болката е толкова силна, че дори докосването на чаршафа може да изглежда непоносимо.
Ако подаграта не се лекува и се пренебрегва препоръчаната от лекаря диета, пристъпите стават по-чести и по-интензивни. Болестта засяга все по-големи стави, бъбреците и пикочните пътища.
В последните години широко се използват методите за хемокорекция, т.е. „коригиране” на състава на кръвта извън организма на пациента. Една от формите на хемокорекция – криопреципитация – позволява да се отстрани от кръвта излишната пикочна киселина и другите вредни вещества. Това изглежда така: във вената на пациента се вкарва катетър и се включва към апарат, през който преминава неговата кръв. По време на процедурата, която може да продължи от 1,5 до 3 часа, болният може да чете, да гледа телевизия, да води телефонни разговори, да разговаря с медицинския персонал или просто да спи. След такова „пречистване” на кръвта възпалената става оздравява по-бързо, а вероятността от рецидив на болестта намалява.
Какво препоръчват лекарите по време на пристъп на подагра?
Спазвайте пълен покой. Болната става трябва да се държи в приповдигнато състояние, поставяйки възглавница под стъпалото.
Пийте много вода. 5-6 чаши течност дневно ще ускорят извеждането на пикочната киселина от организма. Най-добре е да се пие билков чай, отвара от шипки или сок от червена боровинка, без захар.
Избягвайте употребата на аспирин. Аспиринът и другите нестероидни противовъзпалителни лекарства (волтарен, диклофенак и т.н.) са способни да влошат състоянието, забавяйки извеждането на пикочната киселина.
Възползвайте се от положителния ефект на студа. Ако поразената става позволява докосване, може да се приложи към нея пакет със счукан на ситно лед за десетина минути. Студът оказва обезболяващо действие.
Избягвайте животински продукти. Месото, рибата, черният дроб, пушените деликатеси са вредни за болните от подагра. В период на обостряне може през ден да се устройват разтоварващи дни (зеленчукови, плодови, млечни).
Колкото може по-бързо избавете своя организъм от излишната пикочна киселина. Тя и нейните соли (урати) увреждат не само ставите, но и бъбреците, съдовете, други органи.
Огнян СТАВРЕВ
